Преди седмица върху невинния български любител на футбола бе извършено покушение на правата му. При изключително неясни условия българските футболни мачове бяха вкарани в графата платена услуга. Некомпетентно и вероломно, защото в следващите дни стана ясно, че всъщност смисълът на упражнението е било да се влезе с взлом. Да се постави потребителят пред свършен факт. Да се неглижира цялата скандалност на ситуацията. Която наистина показва, че България е една дивашка държава, в която всеки може да си прави каквото поиска, стига за това да е намерил село без кучета.
Много ясно се видя кой от коя страна на барикадата е застанал. Странно е как "Про медия" и купувачът "Нова Броудкастинг" проявяват съгласие по всички въпроси и си служат с абсолютно едни и същи аргументи, отстоявайки колко добре е случилото се за българския футбол. Но
резултатът е плачевен
Стотици хиляди българи, за които футболът си остава някакво удоволствие, втори пореден уикенд няма да гледат мачове. Продължава да няма отговор на изначалния въпрос защо при вече заплатена такса за телевизия се налага вторично увеличаване на вноската чрез изкуствено създаване на платен канал. При това на принципа "футболът е вече наш и ние можем да си правим каквото искаме с него". Балонът, че мачовете се гледат безплатно, се пукна и отлетя в неизвестна посока. Потребителят плаща такса към кабелната си телевизия, в която би трябвало да са включени всички права. Това проличава в обтегнатите отношения между телевизията и кабелните оператори. Последните с право роптаят, че са били поставени пред свършен факт. Препратките към филмовите и еротичните канали са най-малкото неуместни. Нещата там са съвсем различни, най-малкото техните абонати не ги карат насила да си плащат. Както се получава в случая с българския футбол.
Във въздуха виси въпросът дали въобще половината потребители ще могат да гледат, защото един от най-големите кабелни оператори в страната не желае да приеме така наложеното условие. А това означава неравнопоставеност на потребителите, което е жестоко нарушение на пазарната икономика. Много такива, които искат да платят, не могат да го сторят. И е доста цинично да бъдат призовавани да си сменят кабелния оператор. Защо ли обаче държавните органи нехаят?
Много сложна е ситуацията със самото заплащане. На първо четене то е на принципа "плащащ - гледаш". Но дали е така... Включването в ползването на услугата е сравнително лесно, така ли обаче ще бъде с изключването. След като четирите лева са вписани в сметката, колко усилия ще коства на потребите-ля тяхното изваждане от там. И тук взломът е повече от виден. Разчита се на това, че по-заможните въобще няма да обърнат внимание, че на практика плащат 12 месеца за нещо, което го има само 6.
24 лева разлика са като бълха да ги ухапе. На другите обаче им предстои сериозна разправия в момента, в който решат да прекъснат плащането. А това е логично да се случи с края на футболния сезон. Това обаче ще им коства съответното усилие, а спирането няма как да стане на мига. Въобще тук е уместно да се намесят разните там комисии за защита на потребителя. Не е като при тока, водата и парното, но все пак и тази услуга има потребители, които трябва да бъдат защитени по някакъв начин. Има още две странни
части от пъзела
Оказва се, че на места таксата трябва да се удвои и утрои, ако се ползват повече телевизори. Ами защо не ни върнат във времената, когато махалата се събираше пред единствения телевизор "Опера" на улицата. Още един взлом, този път от кабелните. И още едно нарушение на правата на потребителя. Логиката - колкото устройства, толкова такси, просто не издържа.
Шумно бе оповестено, че в четирите лева има още един канал. Хората не можаха много да разберат за какво всъщност иде реч, но се оказа, че е нещо като спортно дискавъри, което едва ли някой ще гледа. И да бяха казали, че това е просто ня-какъв бонус, а не да го рекламират като нещо, без което зрителят няма да може.
Хаосът вече е налице
Мачовете се наместват така, че да е удобно на телевизията. И много неудобно на хората, които искат да отидат на стадиона. И тук вече страдат и самите клубове, уж големите печеливши от платения футбол. На стадион "Тича" във Варна ще има три пъти повече зрители, ако мачът на отбора се играе в съботния следобед, а не в петъчния. На "Герена" със сигурност през съботния ден ще отидат поне два пъти повече, отколкото в петък в 17:00. Клубовете обаче нямат думата, приемат програмата и изпълняват. И рискуват картината на техните стадиони да стане още по-катастрофично виртуална. Получават едни малки пари и губят цялата си традиция спрямо феновете. Дали това ги устройва чак толкова?!
Говорят постоянно как било по света. Така е, и не е така. В Италия например може да не гледаш нито един мач на живо по телевизията, но веднага след края на кръга в неделя получаваш напълно безплатно по държавния канал 150 минутно обзорно предаване. С репортажи, интервюта, анализи, коментари. Може ли да го направи същото нашата национална телевизия? Отговорът е не. Значи за италианците може, за българите не. А би било чудесно да се направи, защото платените права не означават прекомерна концентрация. Която също е изключително вредна за футбола. Колкото повече футбол се показва по всички възможни канали, толкова по-добре. Нарича се конкуренция, а само тя дърпа света напред. Монополът - обратното, дърпа назад.
Сметките за приходите също разбуниха духовете
Във футболните клубове вече правят сметката, че са продали едно нещо за 5 милиона, а този, който го е купил, ще спечели 20-25 на година. Долу-горе това е сумата при половин милион потребители, които целогодишно ще ползват услугата, без да се изключват в дългите паузи.
Естествен е и въпросът за начина, по който се разпределят сумите. Ясно е, че сегашното разпределение грубо ощетява двете големи търговски марки - Левски и ЦСКА. Логично е точно тези два клуба да вземат поне половината от общия приход, а приказките, че на малките също трябвало да се дава нещичко, са безпочвени. Малките да станат големи и тогава да претендират. Има са история и традиция и тези неща също струват пари.
Въобще целият този проект намирисва статуквото да бъде запазено в полза на един клуб. Който да се шири в цялото футболно пространство. Ясно е докъде ще доведе този безконтролен монопол. А и се вижда на чий гръб се прави - отново бремето е за обикновения човек. От няколко дни към всичките му тегоби се прибави още една, опитват се да го ограбят с взлом. Да му вземат и последната риза - футбола.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
