В „Левски“ отново е време за доклади и анализи. Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон. Преди 12 месеца изпълнителният директор на клуба Даниел Боримиров призна, че очаква писменото становище на тогавашния наставник Николай Костов. По това време „сините“ вече бяха аут от борбата за титлата, а за Купата бяха елиминирани от „Хебър“. И двете крушения не се оказаха фатални за Костов, само за клуба, който не се класира за Европа и изпусна сериозни финансови дивиденти. Никой обаче не каза какво се случи с доклада на специалиста.
Сега, година по-късно, подобна задача има Станислав Генчев. Специалистът вече повтори няколко грешки на своя предшественик, най-голямата от които бе обявяването на шампионски амбиции. Никой обаче не предполагаше това, което се случи в събота вечер. Новакът „Септември“ (София), стартирал с 6 загуби в първите 7 мача, дойде на „Герена“ вкара 3 гола и ще спечели исторически, а и заслужено. Направи го с футбол! Ужас, срам и позор за „сините“!
По-фрапиращото бе, че „Септември“ би „Левски“ със собствените им играчи. Два гола вкара преотстъпеният през лятото Борислав Рупанов, един добави Асен Чандъров. И двамата са собственост на столичния гранд, но се оказаха ненужни за Генчев и бяха пратени да трупат игрови минути в „Драгалевци“.
Кой от „синьото“ ръководство ще поеме отговорност за гафа да не сложи клауза въпросните футболисти да нямат право да играят срещу „сините“? Едва ли някой от шефовете ще излезе и ще поеме вината. А иначе преговорите от страна на „Левски“ е водил изпълнителният директор Даниел Боримиров, ако това е важно.
По високите етажи в „Левски“ са свикнали да сочат с пръст и да търсят виновните далеч от пределите на „Георги Аспарухов“. Стигат чак до Измир в това отношение. От началото на кампанията бяха атакувани БФС, Георги Кабаков и Валентин Железов. Бяха използвани и епитети, които не отиват на клуб като „Левски“, но там вярват, че целта оправдава средствата.
От години ръководството отказва да се вгледа в собствените си решения и техните последствия, а вместо това съзрява предатели, заговори или липса на спортен шанс. Сезоните си минават, а грешките се повтарят. Пишат се декларации, слагат се забрани, зачеркват се имена в името на „синьото“ алиби. Провалите се трупат, а също и списъкът с "врагове", пречещи на клуба да се развива.
Старши треньорът Станислав Генчев също има своя грях и той вече съзнава стореното. Специалистът забрави слоганите за титли и купи и върна една друга позабравена реплика „ще преспим и ще решим“, така любима за всеки, който е затънал в блатото на посредствеността в родния футбол. Същият наставник доскоро пресмяташе загубите на големия съперник ЦСКА и сам определяше кой е в борбата за титлата и кой е аут. Е, вече и неговият отбор е извън сметките, ако изобщо има такива предвид баланса на „Лудогорец“ и сериозната организация на „орлите“ на и извън терена. Избледняха и статусите на Генчев в социалните мрежи, няма я и увереността на пресконференциите преди мачовете. Треньорът опитва да промени ситуацията по неговия си начин, но собствените му решения, взети през последните 5 месеца, оказват влияние. Тактикът познава само една тактика и тя е 3-5-2, друго не е тренирано и не може да бъде използвано без значение дали съперникът е „Лудогорец“, ЦСКА, „Пирин“ или „Септември“. В дадени мачове опитва да промени събитията с играчи, извадени от нафталина - Марин Петков, Патрик Мислович, Асими Фадига. Тимът му вече е лесно предвидим, изключвайки статичните положения, които засега са единственият му силен коз. Ореолът на големия голмайстор Мустафа Сангаре отдавна вече бе развенчан. Френският таран има 5 гола за първенство, толкова са и тези на Борислав Рупанов, но за скромния „Септември“. Толкова има и Александър Колев. Към същата кота се е насочил и централният защитник Кристиан Димитров, разписал се и сега.
Основният проблем на „Левски“ обаче е съвсем различен от тактика и треньорски решения. В клуба се случват все по-малко хубави и смислени неща, защото няма кой да взима подобни решения. Кадърните отдавна вече не са в клуба, мястото им са са заели Приближените. А те не могат и не знаят как да действат. Показателно за това бе стартът на кампанията за членски карти, един семпъл, но показателен пример. Пресконференция без смисъл и без послание, лишена от съдържание. Една гола презентация и нищо друго. А фенът, дал толкова много за клуба, иска отношение, но такова няма. В противен случай можеше да присъства някой от ръководството, футболист или легенда, който да запали искрата за нови рекорди с членските карти, каквито имаше в трудните времена. Тогава на първата пресконференция седна мажоритарният собственик Наско Сираков, там бе и тогавашният изпълнителен директор Павел Колев. Две години по-късно съставът бе сходен, а до маркетинговият директор Пламен Петров бе и Ивайло Ивков. Пак имаше презентация, но посланието бе различно – на „Левски“ му е важно да се продават тези карти. А сега? Сега е малко по-различно и нищо не е на всяка цена. Тъжно и срамно, но не всеки ще го разбере там, по високите етажи на един клуб, който някога наистина имаше шампионски амбиции.
Владимир Иванов, Труд
