Ангел Бончев: Дори и в плен мислех за футбол

Преди година, в нощта на 10-и срещу 11-и юли, в сто­личния квартал Кня­жево патрул на поли­цията открива човек в безпомощно състо­яние. Този човек е от­влеченият 52 дни по-рано президент на Литекс Ангел Бончев. Тежкият физически и психически удар оба­че не успя да сломи бившия член на Из­пълкома и той отново се възвръща към дей­ностите, които му дос­тавяха най-голямо удоволствие и преди жестоката драма, коя­то изживя заедно със семейството си. Ес­тествено, футболът винаги е имал първостепенна роля в живота на Бончев и сега той отново е във вихъра на „А” група. Този път не с Литекс, за чийто архитект ми­нава, а със Спортист (Своге), в който вече бе утвърден като из­пълнителен директор. Той даде интервю за в-к "Меридиан мач".

- Г-н Бончев, как решихте да се върнете във футбола?
- Бях безработен и реших да приема офертата на Спортист. Преди това имах още няколко предложения, но нямах сили да ги приема. Първата офер­та дойде 4-5 месеца, след като ме пуснаха на свобода. Тогава обаче не бях готов да се върна във футбола.

- Как се стигна до поканата от Спор­тист?
- Кметът на Своге Емил Атанасов ми се обади. Каза ми, че в Спортист се нуждаят от човек с опит във футбола. Поговорихме и аз реших да приема това предизвикателст­во. От доста време съм в отлични взаимо­отношения с ръководс­твото на Спортист. Те ми подадоха ръка. Ис­тински приятели, на които винаги мога да разчитам.

- Ще направите ли съпоставка между Спортист и бившия ви клуб Литекс?
- Нещата са много различни. Преди всеки сезон Литекс е смятан за един от фаворитите за титлата. Тук, в Спортист, имаме друга цел. Освен това в Ло­веч от футбол се инте­ресува само „Литекс Комерс”, докато в Своге всички са луди по играта. Има огро­мен ентусиазъм, което ме зарежда с оптими­зъм.

- Какви са целите на Спортист?
- Ако някой ми каже какво ще постигнем при първия си сезон в „А” група, ще отида да му стисна ръката. Ще бъде трудно в елита, но знам, че имаме си­лите да оцелеем. Това реално е и нашата цел.

- С Литекс станах­те шампион веднага след завръщането си в елита...
- Тогава положение­то беше много по-раз­лично. През онези го­дини футболът, и като цяло държавата, се ре­организираше. В Ло­веч имахме шанса да привлечем отлични футболисти и с добра организация успяхме да спечелим титлата. Сега нещата са крайно различни. Немислимо е дори, че Спортист може да направи нещо толкова голямо./

- С какво чувство ще се изправите срещу Литекс?
- Прекарах много години в Ловеч. През този период спечелих­ме титли, купи, напра­вихме име и в Европа. Аз обаче вече работя в Спортист и искам да побеждаваме във все­ки мач. Без значение дали се изправяме сре­щу Литекс, или срещу някой друг отбор.

- След като прив­лякохте няколко футболисти от Левс­ки, веднага ви обви­ниха, че ще станете сателит на „сините”?
- Няма да ставаме сателит на никой. Кой каквото иска, да си го­вори.

- Със звездата на„сините” Христо Йовов, който е родом от Своге, сте в от­лични отношения. Бихте ли му предло­жили да стане част от Спортист?
- Защо не. Христо обаче е много добър футболист, който в мо­мента играе на топниво в шампиона Левски. Ако някога поже­лае да се върне в Сво­ге, трябва да знае, че винаги е добре дошъл.

- Преди една годи­на бяхте в плен и из­живяхте най-тежките дни в живота си, как се чувствате сега?
- Получих един мно­го сериозен удар, кой­то не пожелавам и на най-големия си враг. Това отвличане не мо­же да се забрави. Цял живот ще се сещам за този ужас, покосил мен и цялото ми се­мейство.

- Имате ли надеж­да, че виновникът за тази злиина ще си по­несе заслуженото?
- За жалост и до ден днешен няма осъдени за това действие. Знам, че се водят про­цедури, тече разследване, но няма резултат. След мен бяха отвле­чени още един-двама човека. Това е един доходоносен бизнес. Странно ми беше за­що по време на избо­рите тези отвличания спряха. Всичко тръгва от държавата. Искам да кажа, че полицаите си вършат работата, но при много тежки условия, което пречи на всички.

- Докато бяхте в плен, имахте ли на­деждата, че един ден отново ще бъдете част от българския футбол?
- Надеждата умира последна. Надявах се, че един ден отново ще бъда част от клуб, кое­то и стана. И докато бях в плен, отново мислех за футбол.