Преди броени дни бяха обявени резултатите от 53-ото издание на анкетата на France Football за носителя на Златната топка. Гласувалите посочиха португалския нападател на Манчестър Юнайтед Кристиано Роналдо за 42-ия кавалер на Златната топка. Това е най-престижното индивидуално признание във футбола. Златната топка на списание France Football е награда, която се дава на най-добрия футболист през годината. Присъжда се от 52-членно жури от спортни журналисти. Тя е учредена от бившия френски футболист, а по-късно и журналист Габриел Ано. Първоначално с нея са удостоявани само футболисти от Европа, а от 1995 година за най-ценният трофей спорят всички футболисти, играещи за европейски отбори без значение дали народността им е от други континенти. Миналата година бе въведена още една новост. За първи път приза не е за най-добър играч в Европа, а в света. Носителят вече е избиран от гласовете на журналисти от цял свят. Досега 42 футболисти са печелили най-престижната индивидуална награда. Рекордьорите са настоящият президент на УЕФА французинът Мишел Платини, избраният за футболист №1 на Европа за ХХ век холандец Йохан Кройф и сънародникът му Марко Ван Бастен.
Изборът
Когато се правят подобни класации, винаги има спорове относно правилния избор на победителя. Често пъти последните впечатления са най-трайни и определят настроенията. Примерите са не един и два. За всички интересуващи се от футбол е ясно, че когато има форум като световно и европейско първенство, Златната топка отива при футболист, участвал в него. Това е нещо напълно нормално и естествено. “Мъчението” за журито е в годините когато липсват споменатите по-горе шампионати, въпреки че и в тези периоди има футболисти, които правят запомнящи се неща в някои случаи надвишаващи дори спечелването на континентална или световна титла. Има обаче и така наречените „ялови” сезони. Тогава започва едно изсмукване от пръстите за да се „набавят” нужните заслуги и аргументи за издигане на любимеца на пиедестала. В някои случаи обаче ставаме свидетели на смехотворни проблясъци на гласуващите, което си е чиста гавра с най-популярната игра. Вината обаче не е толкова в тях, колкото в президенти на клубове, вишестоящите функционери във футболните централи, та дори икономически интереси упражняващи натиск върху гласуващите и футбола като цяло. Вярно, че освен чисто спортните, и много други фактори намират място във футбола. Но каква е ползата? Много дивиденти за някои умело прикрити в сянка кръгове и …
Евтина услуга за незаслужилите футболисти
Подобен израз не би трябвало да се разглежда като хипотеза, защото си е кристално чиста действителност. Примерите са много за съжаление… За съжаление, защото постоянно се говори за феърплей, а той отдавна е в килера на световния футбол. Нека обаче се отдадем на анализа и разсъжденията с някои примери за споменатия пролетарски ентусиазъм донесъл на някои играчи Златната топка така, както през комунизма бяха раздавани ордени и медали след поглъщането на 2-3 ракии.
Когато разгръщаме страниците на несправедливостта, безспорно в съзнанието на всеки българин се явява за едни тъжна „червена”, а за други „синя” еуфорична картина с прецакването на най-великия български футболист Христо Стоичков през 1992 година. Тогава до Камата трябваше да блести Златната топка, но … не се получи очакваният контраст. Позлатеното кълбо поставено на скъпоценен камък сгря хладнокръвното и студено “лале” Марко Ван Бастен. Абсолютна несправедливост. Ицо завоюва почти всичко, което можеше да спечели през споменатата година. Шампионската титла на Испания и Европа с Барселона. И докато българинът се трудеше за тези отличия, опонентът му лекуваше контузия и наблюдаваше как отборът му Милан печели титлата. В крайна сметка Ван Бастен се възстанови и замина с Холандия на европейското в Швеция. Там обаче не бе на познатото от преди години високо ниво, пропусна дузпа, която на практика изхвърли родината му от шампионата. През онази есен Марко вкара четири гола в мач от Шампионската лига на ИФК Гьотеборг /Швеция/ и после поддръжниците му обявиха, че именно те са му донесли Златната топка. Смешен довод. През същата тази година Стоичков бе фурия и с основен принос за победния марш на Барселона по испанските и европейски терени. Вярно Барса отпадна изненадващо есента от Шампионска лига след загуби от ЦСКА /Москва/ и не успя да спечели Междуконтиненталната купа, но пък в този мач с бразилския Сао Паоло, Христо бе най-добрият за каталунците, вкара гол и подаде голови пасове, но едва ли има вина, че Салинас, Бакеро и Гойкоечеа ги пропиляха.
Марко Ван Бастен бе велик футболист и голмайстор, но точно през 1992 година Стоичков бе над него. Фактът, че не е роден в някоя от великите футболни нации бе основната причина да му отнемат обирджийски наградата. По неговите стъпки години наред вървеше украинецът Андрий Шевченко, който постоянно доказваше, че е най-добрият, но нали и той е рожба на бившия социалистически строй.
Друга крещяща непревда спрямо учредителят на приза се случи през 2000 година. Тогава от немай къде със Златната топка в ръце изникна португалецът Луиш Фиго. А тя трябваше да е притежание на Зинедин Зидан. Най-малкото защото французинът с алжирски корен изведе страната си до европейската титла. На континенталният шампионат участва и Фиго, но именно Зидан спря Португалия към финала. Може би Фиго спечели наградата извън терена с шумното си преминаване от Барселона в Реал /Мадрид/. Навярно решилият тогава да се докаже с пълна сила във футбола нов президент на „кралския” клуб, Флорентино Перес „осигури” и Златната топка за любимеца си. На следващата година отново гаф.
Нападателят на “Ливърпул” Майкъл Оуен стана победител в анкетата на списание „Франс футбол”. Нисичкият голаджия изпревари нападателя на “Реал” /Мадрид/, Раул Гонсалес и немския вратар Оливър Кан. В класацията вземат участие всичките кореспонденти на списанието. Те трябваше да се справят със задачата да определят носителя на престижната награда в година, в която нямаше изявен фаворит, което не се бе случвало отдавна.
Оуен практически получи подкрепа, която заслужаваше целият отбор на “Ливърпул”. Тимът на треньора Жерар Улие спечели пет отличия - купата на УЕФА, Суперкупата, купата на Англия, Купата на английската лига и “Чарити шийлд”. Единственият провал за отбора бе в първенството, където отново отстъпи на “Манчестър юнайтед”. Оуен се отличи от останалите си съотборници с изявите за националния отбор. “Златното момче” на “Ливърпул” вкара три от петте гола за победата на Англия с 5:1 над Германия в световните квалификации.
Но всички тези постижения бледнеят пред успехите на немецът Оливер Кан. Вратарят на Байерн /Мюнхен/ бе с най-голям от съотборниците си за спечелването на трите най-значими трофея през годината – Шампионска лига, Междуконтиненталната купа и титлата на Германия. Постижения котиращи се доста повече от тези на Оуен.
Две години по-късно историята се повтаря. За №1 е посочен чешкият халф на Ювентус, Павел Недвед. В актива му обаче има само шампионската титла на Италия. В същото време за негови подгласници са посочени Паоло Малдини от Милан, който печели Шампионска лига, надигравайки на финала именно Ювентус на Недвед. Освен това Малдини вдига и купата на Италия. Друг конкурент е Зинедин Зидан, чийто Реал /Мадрид/ мачка из Испания, а Зизу е обявен за най-добрия футболист в света за същата 2003 г.
Пример за подарена Златна топка е и германецът Матиас Замер през 1996 г. По всяка вероятност и за в бъдеще ще има още такива “подаръци”. Защото вече не е актуално да я печели най-добрия, а се раздава на принципа: „Днес ти, утре той, а след това друг”. Разбира се има и такива, които напълно заслужават наградата. Те направиха много за да я заслужат и от това спечелиха абсолютно всички свързани с най-популярната игра в света. Тогава няма как да отречем, че Златната топка е …
Признание за легендарните
Нека отново започнем с българското. Какво ли не направи Христо Стоичков за да покори най-високия футболен връх през 1994 г. Спечели шампионската титла на Испания, изведе България до четвъртото място на световно първенство, стана голмайстор на Мондиала в САЩ. Попадна в идеалния отбор на шампионата. Единствено отличие, което му се изплъзна, бе Купата на европейските шампиони, която Барселона отстъпи на финала на Милан. Холандецът Марко Ван Бастен се изкачи на трона по най-блестящ начин през 1988 г. Великолепният стрелец короняса като номер едно на Италия - Милан, а месец по-късно в Европа - Холандия. Именно на континенталния шампионат Марко стана голмайстор, а в края на годината бе избран и за №1 в света.
1998-а бе годината на Зинедин Зидан. Един от най-великите футболисти за всички времена просто нямаше равен на себе си. Зизу донесе на Ювентус титлата на Италия, а Франция буквално короняса като световен шампион, побеждавайки на финала Бразилия с два великолепни гола на именно на Зидан.
В още по-далечно минало при недосегаемите се изкачи един футболен виртуоз – Йохан Кройф. За най-добрия европейски футболист на ХХ век е достатъчно само да се спомене, че в периода 1971-73 г. неговият Аякс е номер едно в света и това в най-голяма степен се дължи именно на Кройф.
Легенди като Алфредо Ди Стефано, Мишел Платини, Олег Блохин, Роналдо, Роналдиньо, Андрий Шевченко, Франц Бекембауер, Фабио Канаваро, Боби Чарлтън, Еусебио, Герд Мюлер, Карл Хайнц Румениге, Кака и други също заслужиха приза.
Същото се отнася и за Кристиано Роналдо. Всякакви съпоставяния с Лионел Меси, Фернандо Торес, Икер Касияс и определения за №1 на Евро 2008 - Шави Ернандес са просто неуместни. Достатъчен е само бегъл поглед за да се увери всеки, че португалецът просто бе над всички през отиващата си година.
Лауреати на Златната топка:
2008 година – Кристиано Роналдо, Португалия /Манчестър Юн, Англия/
2007 – Рикардо Кака, Бразилия /Милан, Италия/
2006 - Фабио Канаваро, Италия (Реал Мад. Исп)
2005 - Роналдиньо, Бразилия (Барселона, Исп)
2004 - Андрий Шевченко, Украйна (Милан Ит)
2003 - Павел Недвед, Чехия (Ювентус Ит)
2002 - Роналдо, Бразилия (Интер Ит)
2001 - Майкъл Оуен, Англия (Ливърпул Анг)
2000 - Луиш Фиго, Португалия (Реал Мад. Исп)
1999 - Ривалдо, Бразилия (Барселона Исп)
1998 - Зинедин Зидан, Франция (Ювентус Ит)
1997 - Роналдо, Бразилия (Интер Ит)
1996 - Матиас Замер, Германия (Борусия Дорт. Герм)
1995 - Жорж Уеа, Либерия (Милан Ит)
1994 - Христо Стоичков, България (Барселона Исп)
1993 - Роберто Баджо, Италия (Ювентус Ит)
1992 - Марко ван Бастен, Холандия (Милан Ит)
1991 - Жан-Пиер Папен, Франция ( Марсилия Фр)
1990 - Лотар Матеус, Германия (Интер Ит)
1989 - Марко ван Бастен, Холандия (Милан Ит)
1988 - Марко ван Бастен, Холандия (Милан Ит)
1987 - Рууд Гулит, Холандия (Милан Ит)
1986 - Игор Беланов, СССР (Динамо Киев)
1985 - Мишел Платини, Франция (Ювентус Ит
1984 - Мишел Платини, Франция (Ювентус Ит)
1983 - Мишел Платини, Франция (Ювентус Ит)
1982 - Паоло Роси, Италия (Ювентус Ит)
1981 - Карл-Хайнц Румениге, Германия (Байерн Мюнхен)
1980 - Карл-Хайнц Румениге, Германия (Байерн Мюнхен)
1979 - Кевин Кигън, Англия (Хамбургер Герм)
1978 - Кевин Кигън, Англия (Хамбургер Герм)
1977 - Алън Симонсен, Дания (Борусия Мьонхенгладбах Герм)
1976 - Франц Бекенбауер, Германия (Байерн Мюнхен)
1975 - Олег Блохин, СССР (Динамо Киев)
1974 - Йохан Кройф, Холандия (Аякс)
1973 - Йохан Кройф, Холандия (Аякс)
1972 - Франц Бекенбауер, Германия, (Байерн Мюнхен)
1971 - Йохан Кройф, Холандия (Аякс)
1970 - Герд Мюлер, Германия (Байерн Мюнхен)
1969 - Джани Ривера, Италия (Милан Ит)
1968 - Джордж Бест, Северна Ирландия (Манчестър Юнайтед Анг)
1967 - Флориан Алберт, Унгария (Ференцварош Будапеща)
1966 - Боби Чарлтън, Англия (Манчестър Юнайтед)
1965 - Еусебио, Португалия (Бенфика Лисабон)
1964 - Денис Лоу, Шотландия (Манчестър Юнайтед Анг)
1963 - Лев Яшин, СССР (Динамо Москва)
1962 - Йозеф Масопуст, Чехословакия (Дукла Прага)
1961 - Омар Сивори, Италия (Ювентус Ит)
1960 - Луис Суарес, Испания (Барселона Исп)
1959 - Алфредо ди Стефано, Испания (Реал Мадрид)
1958 - Раймон Копа, Испания (Реал Мад Исп)
1957 - Алфредо ди Стефано, Испания (Реал Мадрид)
1956 - сър Стенли Матюс, Англия (Блекпул)
