Желю СТАНКОВ, "Тема Спорт"
Един слънчев, а може и да е облачен ден, Георги Иванов за пореден път ще подпише трудов договор с ПФК Левски, но не се знае точно в ролята на какъв. Или ще е като старши треньор, или като спортен директор, или ще е като „две в едно“, какъвто беше от време на време на „Герена“ и преди. Какъвто е и в Черно море сега. В момента никой във Варна не обръща внимание на това, че на „Тича“ няма директори, тийм мениджъри и всякакви други постове. Структурата на клуба е максимално изчистена. Има двама души, които отговарят за разходването на три милиона лева бюджет и това са Марин Маринов и Ерджан Шабан. Можете да ги видите пред тунела към съблекалните на стадиона по време на мачовете. Над тях са собствениците от „Химимпорт“. Тях обаче не можете да ги видите. Всъщност вие виждате само Гонзо. Георги Иванов е днешното лице на Черно море и той и само той отговаря за всички спортно-технически въпроси, свързани с клуба. За пари във Варна не говори никой. А и финансите няма какво толкова да се обсъждат. Бюджетът на клуба винаги е подсигурен и в касата по всяко време има точно толкова пари, колкото са необходими. Нито повече, нито по-малко. В Черно море не се знае кой колко пари получава, а и
никой не
се е оплакал
че не си е взел дължимото в срок - нито треньор, нито футболист. В отбора на Георги Иванов има желязна финансова и всякаква дисциплина. Така искат шефовете, така се и случва. В едно от редките си интервюта, дадено преди 5 години, единият от босовете на клуба - Иво Каменов, казва пред разследващия журналист Юрген Рот следното: „ВИС и СИК са бандити, ние сме войници“.
Ако ФК Черно море е армия, то уникалният удар на ръководството е привличането на Георги Иванов – доказан пълководец и непримирим боец. Ето такава фигура бе нужна на стадион „Тича“, а твърдението ни не е заради силната зимна серия на моряците. През последните години в този тим винаги, независимо от името на треньора, се играе специфичен футбол, без излишна техника и финтове, с много сила, воля и дух. Това беше и играта на Гонзо в Левски, а се оказва, че голямата му грешка бе, че стана директор още докато не се бе отказал от играта официално. Играещ директор – това може да се случи само в объркан клуб като Левски и при неадекватен ръководител като Тодор Батков. Георги стана поредният употребен, а неговата наивност нямаше как да бъде изтръгната, защото той вече се бе хванал на хорото, а около него се намираха такива да му казват непрекъснато колко е голям, почти огромен, и как всички повреди са извън неговия телевизор.
В Черно море това няма как да стане. Когато стана дума за този отбор, на първо място е той. Гонзо, Гонзо и никой друг, защото, както вече споменахме, двама от другите не са медиатични, а тримата други са мистични.
В момента около Георги Иванов се шуми за това, че Черно море вече е извън клишето за костеливия орех и е едно ниво над това. Зелено-белите играят точно футбола на Гонзо от времето му в Левски, като сме длъжни да отбележим, че модификацията е подобрена. Шумът обаче трябваше да е свързан с подписването на нов договор между варненци и Георги Иванов. Не че в българския футбол контрактите са голям проблем и пречка, когато един треньор трябва да бъде уволнен или той иска сам да напусне, или пък друг клуб иска да го привлече. Обвързвайки се дългосрочно с Черно море, настоящият треньор-пълководец демонстрира преданост и към тримата войници от ръководството, и към армията в съблекалнята. Не на последно място е и въпросът с публиката. Торсидата на „Тича“ е претенциозна като всяка една българска публика - бързо се влюбва и бързо разлюбва.
Слънчевият ден, в който Гонзо ще се върне в Левски, не трябва да е скоро. Георги Иванов вече е в списъка на обичайните заподозрени, когато на „Герена“ има криза и се говори за спасители. Там начело е Димитър Димитров–Херо, втори е Мъри Стоилов. Гонзо е някъде там, или между двамата, или на първо място, а защо не и на трето. Не е ясно. В Левски, общо взето, звънят по инерция, защото си знаят, че ще получат „Не“, което няма да е казано в прав текст, но ще бъде изречено достатъчно категорично. Всъщност подписването на новия договор с Черно море означаваше и Гонзовото „Не!“ към намеците, че точно сега той е добре дошъл на „Герена“ да смени неубедителния Тони Здравков. Самият Георги Иванов вече е достатъчно улегнал, за да взима емоционални решения. А преждевременно връщане на Гонзо в Левски ще е емоция и за самия него, и за сините, но това
няма да е полезно
за нито една от
двете страни
Сега е моментът Георги да надгради още във Варна и да направи нещо по-сериозно с този тим. Да се поочука малко, да направи някоя и друга грешка, после да скочи два пъти повече напред и когато събере повече рутина, вече да чака обаждането от „Герена“. Там вече Гонзо трябва да остане за години напред, да се превърне в синия Стойчо Младенов, да обедини публиката, да не дава перушинка да падне над играчите, да концентрира и мобилизира и съблекалнята, и феновете и да си построи своята си империйка, защото в момента морето му е до колене. В момента той си изгражда такава във Варна и трябва да довърши това, което е започнал. За Левски винаги има време. Може и да не е перфектният треньор, понеже е още в началото на дългия път, но където и да отиде, Гонзо навсякъде ще бъде истински водач. При сините така или иначе скоро няма да се играе футбол като хората, така че Батков и Тонев могат да почакат, да крепят положението, докато един ден някой от тримата от списъка не преосмисли решението си. Най-близо до завръщане към този момент е Георги Иванов. Но сега зад него армията е в зелено-бяло, а сините униформи ще почакат. Гонзо е от хората, които се учат от грешките си и могат да преглъщат и мълчат, когато трябва. Затова и никога няма да остане без армия.
Зад него винаги ще има армия
Гонзо един ден ще се върне на „Герена“, но сега морето му е до колене
