1. Novsport
  2. Коментар
  3. За Локото светлина в тунела няма

За Локото светлина в тунела няма

Нещата стигнаха до естествения си завършек

За Локото светлина в тунела няма
След бурните събития в последните няколко дни все по-ясно става, че Локомотив София потегля към небитието. И оттам връщането ще е мно­го трудно и мъчително. Мно­го лесно е отново да минем през един бърз курс по исто­рия на славния железничарски футбол с емблемата Локомо­тив София. Мястото на този уникален клуб в българския футбол е неоспоримо. Пода­рил ни е двама гении Начко и Котков, още десетина велики футболисти и поне още 50 го­леми такива. Незабравимите легенди и абсолютно непов­торимата и автентична пуб­лика са стожерите, които ще държат Локото винаги в ели­та. Без значение в коя група ще играе отсега нататък и дали изобщо ще играе. Локо­мотив София не може нито да бъде заличен, нито забравен.

Това обаче са сладки бляно­ве, а имаме жестока реалност.И вместо разходка в славна­та история е по-добре да се съсредоточим върху днешна­та трагедия. Защото това, което се случи, е трагедия. И тя се състоя при траурна ти­шина. Скромното Локо отно­во не бе център на внимание. Отиде си без шумотевица и без психоза. Локомотивците приеха съдбата с достойн­ството, на което само те са способни. Такъв е моралът на истинския локомотивец. Това е тяхната запазена марка. За разлика от други те не са об­ществена заплаха. И обичта им е тиха. Не натрапват лич­ното си страдание на други­те. Дори и него пазят само за себе си!

Та да се върнем към жесто­ката реалност. Локомотив София загуби елитния си ста­тут поради финансови причи­ни. Един милион към НАП се оказа рубиконът, който бед­ният железничарски клуб не може да премине. В тези месе­ци нямаше "Локомотив е наш", нямаше "Червено-черна България", нямаше абсолютно нищо. Отстрани изглежда все едно, че само се е чакало да­моклевият меч да падне. Защо точно сега, остава пълна за­гадка. И поредната аномалия, защото последният сезон бе един от най-добрите в спорт­но отношение за
Локомотив София. Но това явно няма ни­какво значение. И точно от този парадокс следва обясне­нието.

Локомотив София е типи­чен пример за ирационалния подход във футбола. Преди 20 години посещавах всеки домакински мач на Локо­мотив в столичния квартал "Надежда" и тогава централ­ната трибуна беше винаги пълна. По вестниците отбе­лязваха 5-6 хиляди зрители на мачовете в "Надежда", може и да са били по-малко в реал­ност. Но пътят към стадиона бе оживен. Рейсовете 85 и 86 бяха препълнени с локомотивци. От всички страни от квар­тала прииждаха бързащи хо­ра. Море от локомотивци!

През тези 20 години по една или друга причина повечето от тези хора загубиха мотива­цията си да ходят в съботния следобед на любимия си стади­он. Загубиха желанието да сед­нат на централната трибуна, за да гледат техния единствен и неповторим Локомотив. Който не бие с разлика всеки път, но играе своя неповторим, автентичен футбол. И продължава следата оставена още от третото десетиле­тие на предишния век.

И ето идва 2015 година и ня­как по естествен път нещата приключват. Останали са мал­цина герои, които следват отбора, но тяхната сила е преди всичко морална. Те не могат да осигурят бъдеще на своето Локо, без което всъщ­ност не могат да живеят. За­щото за някои от последните мохикани въпросът е и екзистенциален. И дори само зара­ди тях Локото трябва да го има на каквото и да е ниво. Макар и да не правят гръмог­ласни изявления, е повече от сигурно, че ще ходят на мач, дори и следващият вариант на Локомотив София да играе на училищно игрище.

В един момент популярни­ят, обичан и симпатичен Ло­комотив София се превърна в идея фикс само на един човек - Николай Гигов. Създаде се впе­чатлението, че този отбор е като някаква поръчана фолк певица, която се интересува само от сепарето срещу нея. Другите клиенти са без значе­ние, защото парите идват са­мо от компанията отсреща. Да, но футболът е нещо по-различно. Публиката е от съ­ществено значение и зрители­те са равнопоставени.

Няма зрител номер едно и номер две по важност. А отговорността на собстве­ника не е да ги изгони от стадиона, а да ги задържи и увели­чи. Николай Гигов някак ръково­деше клуба, така че накрая да останат само той и неговото обкръжение. И това удовол­ствие през годините му стру­ваше все повече пари. Защото няма какво да говорим, Гигов зарови милиони в праха на ста­дион "Надежда". За да се стигне накрая до летален край.

Няма съмнение, че Николай Гигов обичаше своя Локомо­тив София. Тази любов обаче се оказа много себична, само за него. Трябваше да сподели лю­бовта си и да потърси съмиш­леници. Когато отиде в "На­дежда" преди 20 и кусур години, имаше поне 5 хиляди такива. Иоще поне десет пъти по тол­кова в по-широкото железничарско пространство. Той ре­ши да остане само с антуража от лъстители и сега го изпра­щат не като човека, заради когото Локото го имаше през последните 20 години, а като човека, който го приключи ка­то клуб.

Локомотив София може да служи като христоматиен слу­чай за лош мениджмънт, както е модерно да се казва. През всичките последни 20 години влакът се движеше без цел и посока. Докато накрая влезе в тъмния тунел. И светлина не се вижда. Ако е завод или фаб­рика, фалира и изчезва. Но иде реч за обществена институ­ция. Някои неща, свързани с об­ществения интерес, не могат да изчезнат току-така. Само заради 1 милион лева задълже­ние към НАП. Стойността на Локомотив София е много по-голяма. Всъщност тя е неизме­рима, защото могат ли да се измерят с пари щастливите спомени. За локомотивците, сред които имах щастието да присъствам в стотици мачо­ве, отговорът е НЕ! 

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
Където е Стоилов, там е футболното шоу

В Измир футболните празници не стихват, откакто българският треньор пое Гьозтепе

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача