Върховен Байерн разкри недостатъците на Англия

Арсенал преживя срамна загуба само ден след като Ман­честър Сити бе уни­жен със същия резултат от Манчес­тър Сити на „Етихад".

За втора поредна вечер английските отбори в Шампионс­ката лига изиграха два почти огледални мача и превърнаха така чаканите мачо­ве с Барса и Байерн в битка за оцелява­не. Първо Мартин Демикелис направи дузпа и бе изгонен в мача на Сити, а след това Войчех Шчесни повтори упраж­нението и срещу Ба­йерн, като разликата бе, че баварците не успяха да вкарат своята дузпа.

Нито Сити, нито Арсенал трябва да се чувстват ощете­ни за червените кар­тони. Демикелис направи закъснял шпагат и бе изгонен.! Шченсни бе подлъган от гимнастичес­кия пирует на Робен и го удари по пищя­ла при падането. Да дадеш дузпа и червен картон понякога е прекалено, но пък без подобни строги санкции защитници­те ще правят дузпи винаги и ще се надя­ват на вратарите да ги спасят.

Когато Арсенал се оттегли на почивка­та в съблекалнята, вече две дузпи бяха изпуснати и единият вратар се бе приб­рал преждевременно под душовете. Притежанието на топката бе 69 процента в полза на Байерн. Най-скъпото попълнение на Арсе­нал пропусна дузпа] още в началото, а са­мото представяне на Месут Йозил вече е алармиращо. Докато всички около него се ръгаха и бягаха в опит да удържат ве­ликолепната халфова линия на Байерн, то Йозил изгуби всичките си физически сблъсъци и изглеждаше ся­каш вцепенен.

Мачовете в лигата през тази седмица за­почнаха да се рекла­мират още от поне­делник като нацио­нални събития. Мно­зина дори бяха твърде смели в очакванията си. За Сити птичката вече отлетя от рамо­то, а техният мач ще се запомни най-вече с необичайното изриг­ване на Мануел Пелегрини към шведс­кия съдия Йонас Ериксон. Но всъщ­ност Демикелис бе този, който „саботира" мача за Сити със своя ненавременен шпагат, а не реферът.

В случая с Арсенал Шчесни не може да обвинява италианския съдия, съдбата, немс­кото влияние в УЕФА или нещо друго освен своето безумие. Вината не бива да бъде спестявана, да се хвърля върху чужден­ците или пък да се твърди, че мачовете са били равностойни до червените картони на Демикелис и Шчесни.

Грешките водят до последствия. Те са част от играта. И в двата мача тимове­те от Висшата лига сами си направиха живота тежък по един глупав начин. Цената бе платена от зрите­лите, които си тръг­наха с едно неприятно чувство на неудовлет­ворение.

Целта бе да видим дали Ман Сити се е доближил до нивото на Барселона и какъв път са извървели в Ар­сенал в пос­ледните 6 месеца. Ясно е, че когато играят 10 на 11 е трудно, но всички видяха, че Барса и Байерн владеят повече и по-добре топката от водещите английски тимове. 14-а поредна поява на Арсе­нал на тази фаза на турнира ги изправи лице в лице със светов­ните и европейски шампиони от Байерн, чийто свръххаризматичен треньор е по-млада, по-енергична и амбициозна версия на Арсен Венгер.

Чичо Арсен вероят­но е гледал към Гуардиола със завист от­носно начина, по който испанецът е наложил безскрупулно своята визия на тази млада възраст. Някога това беше запазена марка на Венгер. О т 1996 до 2005 годи­на неговата футболна фи­лософия дока­ра някой от най-добри­те образци на играта, които тези острови са виждали. Имаше и трофеи, преди те да пристанат да идват след 2005 година.

Гуардиола не прави своите отбори по подобие на тези на Венгер. В Барса той наследи истински бан­ков трезор от таланти, а този Байерн спечели требъл преди идването му след „изгнанието” му в Ню Йорк. С няколко тактически промени и преливането на енергия този негов Байерн вече гони нови висини.

Само три минути след началото на мача Гуардиола вече се караше на Боатенг, защото бранителят бе „изпомпал” мощно топката напред, вместо да направи къс пас. В средата на терена той трябва да само да бръкне в сандъчето със съкровища. Тони Кроос бе величест­вен. Неговият гол прекрасно описва та­ланта му. Тиаго Алкантара и Хави Мартинес бяха неумо­рими. Байерн ка­то  цяло  в средата на терена има невероятно хипнотизи­ращо качес­тво. Като настоящи све­товни и евро­пейски шампи­они бе очаквано баварците да направят живота труден за Арсенал. Точно 12 месеца, след като Байерн по­беди на същия ста­дион с 3:1, Арсенал може да търси на­дежда само в много­то пропуски на своя съперник. И не тряб­ва да се сочи с пръст към някой друг, а да се търси вината в се­бе си.

Пол ХЕЙЪРД, "The Telegraph"