Поводите за оптимизъм в Левски след първите два кръга не са никак много. В първия кръг срещу Берое (0:2) отборът игра слабо, а още по-слабо се представи срещу Арда (1:1). Ясно се видя, че нито една линия не е на ниво, както и че доста играчи нямат нужните качества за Левски. След мача с Арда много се говори за слабата защита, но повече за критики е атаката. Защото именно Паулиньо, Роберта и Станислав Иванов трябва да водят този отбор, но те не го правят. Имат качества, но нищо не показват.
Играта е много трудно да бъде анализирана, защото просто такава липсва. Не се вижда никаква идея в нея. Отбраната действа изключително слабо, но пред нея сякаш няма никой - халфовете са под всякаква критика. Така съперниците влизат директно на скорост и защитниците, като нямат добри качества, се редят положение след положение пред Михайлов. Абсолютен хаос - никой не знае какво прави, бранители извеждат на позиции противниковите нападатели.
Няма пасове, няма агресивност, няма нищо... Създадените ситуации в нападение са прекалено малко, фланговите атаки със захождания отсъстват. Няма ги базисните неща, да не говорим за дълбока преса и отнемането на топката близо до вратата на съперника. Левски не го прави дори срещу по-слаби съперници. Затова и е принуден да се брани и да опитва контраатаки. В играта не се вижда идея - когато топката е във вратаря, как след това ще се организират изнасянето й и преходът в атака. Няма човек, който да се нагърби с изграждането на атака, с обръщането на фланговете. Пасовете в дълбочина отсъстват, вместо това се подава по ширина и всичко става доста бавно - в това време противникът вече се е организирал. Та в Левски дори липсват тръгването на скорост и стрелбата от по-далечно разстояние, няма го и двойното подаване. Тези основни футболни неща ги няма...
Паулиньо вкара в Кърджали, но и в двата двубоя бе слаб, да не говорим за Роберта. Станислав Иванов вече не е юноша, а със статут на водещ играч и е необходимо да го осъзнае. Явно никой от тях не е лидер и не може да дръпне тима. В халфовата линия също няма подобен човек. А ако бъдат продадени и Роберта и Паулиньо, не се вижда светлина в тунела.
Тук не е виновен треньорът Георги Тодоров, а по-скоро това са качествата на играчите. Няма го необходимото самочувствие в играта, няма я организацията, няма нищо футболно. В отбора трябва да благодарят на Николай Михайлов, който в тежката за него ситуация бе най-добър. Доста привърженици с недоверие се отнасяха към него, но той показа, че си е класа и може да помогне много. Показа мъжество! Бог да прости дядо му Бисер Михайлов.
Време е Сираков да предприеме ходове, защото вижте например Ботев Враца и Арда -и там няма много пари, но играят подреден футбол. Ясно е, че в момента основните усилия са насочени към финансовото оцеляване. Но без правилен подбор и привличане на играчи няма да стане. В Левски сега заплащането е прилично, а който отказва да играе за 8-10 хиляди лева, си е негов проблем. Бил си тръгнал Райнов. Голяма работа, все едно напусналите са звезди. Видяхме, че и с тях не е по-различно положението. На Наско не му е лесно, но ако няма игра на терена, всичко в един момент ще рефлектира върху него. Защото със Сираков са свързани надеждите за по-добро бъдеще, и то не финансово, а футболно. В два мача играчите показаха, че не могат, дано в третия да изненадат и да докажат, че малко от малко могат.
Михаил Вълчев, "Тема Спорт"