И като игра, и като резултати ЦСКА определено влезе в шампионски ритъм, а това не им се бе случвало толкова категорично от сезон 2007-2008 година. И аналогиите с онзи победен марш са налице. Тогава те детронираха Левски след две поредни сини титли на България и участие 8 групите на Шампионската лига. Точно Стойчо Младенов обаче въобще не се съобрази с огромните сини претенции и накрая ги остави с 16 точки назад в класирането, нещо, което малцина са очаквали. Сега ЦСКА също има за основен съперник участник в групите на Шампионската лига не с две, а с цели три поредни титли. И пак червените, водени от своята историческа карма, тръгват да премахват наложеното господство. Приликите обаче стигат дотук и това прави римейка невъзможен. Този Лудогорец е много по-сериозна конкуренция от Левски през 2008 и битката за червените вероятно ще продължи до самия край на първенството.
ЦСКА играе стабилно и постоянно трупа разлика в точките, но титлата все така си остава на сериозно разстояние, тъй като до края на сезона остават цели 20 кръга, в които всеки от претендентите има да разиграе по 60 точки. И все още букмейкърите смятат Лудогорец за големия фаворит за краен успех в първенството. Вездесъщите букмейкъри явно не се впечатляват от седемте точки разлика и държат еврогероите на позицията на фаворит, макар вече разликата в предлаганите ставки да е незначителна. Затова мачове на ЦСКА като този с Литекс преминават някак сиво и работно, а всички са вторачени в датата 21 ноември. Това е денят X за ЦСКА и Стойчо Младенов. Мачът с Лудогорец на "Армията" е крайъгълният камък.
А срещу Литекс червените показаха, че държат добър ритъм и са постигнали онова постоянство, което ги прави по-уверени и спокойни 8 собствените им сили. И да отмятат поредните три точки с една преднамерена лежерност. Не демонстрират някакъв фееричен футбол, което не може да се очаква при треньор с името Стойчо Младенов, но рационално и прагматично налагат систематична доминация на терена от първата до последната минута на мача. Пред вратата на съперника не ври и не кипи постоянно, но методично се създават по-луголови ситуации, които накрая Водят до почти неизменния гол в тяхна полза.
философията на Младенов винаги е била абсолютно ясна -здрава и сигурна защита, яка битка с печелене на повечето единоборства и търсене на директен подход към врата- та на съперника. През този сезон обаче се забелязват кълновете на по-модерен подход и нещо започва да се случва в средата на терена. Пасовете по време на мач скочиха почти двойно спрямо миналата кампания, за което допринасят най-вече Маркиньос и сънародникът му Фелипе. Тончи Кукоч, който едва ли ще се задържи дълго на "Армията", също внася свежест в атаката на ЦСКА с постоянните си набези по левия фланг. Проблемът при него е, че е авантюристичен и това Младенов трудно ще издържи продължително време. В средата на терена Маркиньос внася интелект. Тони Силва вече не е само надежда за бъдещето, а стабилна величина.
Специално в мача с Литекс за пръв път от години младите фенове на отбора от сектор Г видяха една макар и малка част от това, което беше ЦСКА преди 30 или 40 години. През времето сякаш се пренесе онази пълна увереност, че на червения стадион победата за домакините е без друга алтернатива. Това е ЦСКА, имали са периоди с по-изявени майстори като Якимов, Денев и Стоичков, но винаги отборът е бил на първо място. Нещо такова прави в наши дни Стойчо Младенов.
Като пренебрегнем всичките му лоши страни на отявлен манипулатор, на Стойчо трябва да се признае, че когато трябва, може да прояви иновация и интелект. А най-голямото му достойнство е, че е упорит в преследването на поставените си цели. И тази методичност започва много да личи в настоящия отбор. През тази година Стойчо вдигна много вариа-тивността, вече има играчи не само за всяка позиция, но и за всяка ситуация. Един пример - Антон Карачанаков е много слаб като титуляр, но е уникално ефективен като резерва. Друг - Еденилсон Бергонси е една чудесна алтернатива, когато ЦСКА има предимство в резултата и трябва да затвори мача, но пък също така демонстрира, че може да бележи фантастично красиви голове. Отстрани изглеждаше, че Борис Галчев е просто с връзки в отбора, но в последните мачове той също се включва много успешно. През миналата година ЦСКА бе без централен нападател, защото Сидибе бе просто една смешка. Сега Буш играе су-перуспешно, но на пейката има сериозен конкурент в лицето Йоахим. Уж националът Апостол Попов бе единствената опция за поста на десния защитник, а от няколко мача на същата позиция добре се справя Василев. Решаването на кадровите проблеми е сигурен белег за вдигане на класата. Това Стойчо Младенов определено го е постигнал през този сезон. И все пак гаранция за титлата няма.
През 2008 нищо не можеше да спре победния марш на ЦСКА. Сега е различно, защото Лудогорец не е Левски и Домусчиев не е Батков. Титлата няма да бъде толкова лесно предадена. Домусчиев е последният, който ще го позволи без бой. Не случайно вече се разиграва превантивно един добре познат сценарий!? Всичко, което притежава Стойчо като класа в момента, в Разград е по две, че и по три. Лудогорец макар и да изглежда уязвим, все още е далеч от присъдата приключил с амбициите. Все още влакът е на тяхната гара. Но в ЦСКА правят по-важното - надграждат. И чакат следващия директен мач с амбицията да обърнат тенденцията. Няма спор - на 21 ноември на "Армията" ще се играе един по-особен грандспектакъл за българския футбол. Нещо като Пулев - Кличко. Силен претендент срещу много класен шампион. И никой не може да предвиди какво точно ще се случи.
Литекс е огромно разочарование. Втора поредна година отборът играе безличен и примитивен футбол без никаква ясна идея. Жалко е, защото налице бяха всички предпоставки отборът да се развива в съвсем различна посока. Това, което гледаме през сезона обаче навява съвсем различни асоциации. И най-лошото за тях, е че сякаш амбицията им да бъдат част от големите се е изпарила и никога няма де се върне обратно. Потънали в обяснения, че нещата всъщност не са толкова зле, колкото изглеждат, те просто ще продължат да вегетират. Което е много жалко, защото преди две години при Христо Стоичков бяха със статут на футболно явление. А това не се дава наготово!
Жаклин Михайлов, вестник "Тема спорт"
