В своите най-силни първи 40 години от историята си ЦСКА представляваше стопроцентова червена армия. С йерархия и субординация досущ като в армейска част. Най-отгоре Бай Добри, но не домакинът, под него Чопъра, Паро и отдолу футболистите. Лицата се променяха, уставът оставаше винаги един и същ. Желязна дисциплина и никакви опции за неподчинение на по-горестоящия. За феновете на клуба пък това бе най-естественото положение на нещата. Обсъжданията пред "Народна армия" не стигаха по-далеч от добронамерена критика към някои временни слабости.
25 години по-късно нещата изглеждат безвъзвратно променени. Дори цикълът на оцеляването не доведе до пълна консолидация. Дори първото място и серията от победи над вечния враг с нищо не промениха познатата картина между двата сезона. Скандали, скандали, скандали - това е ЦСКА днес. Близо 40 дни след последния мач за първенство около ЦСКА не спира да се пише и говори единствено и само предимно за измислени скандали. Хиперболизи-рат се ситуации, които в други клубове са напълно делнични. Атакуват се постоянно горните етажи на властта. Провокират се по всички възможни начини бъдещи трусове. Въртят се небивали интриги. Постоянно се използва мантрата "лиценз". И това се прави някак по навик. Защото около ЦСКА винаги трябва да е горещо. Дори когато не се играе футбол и отборът провежда контролни проверки. Макар и нещата определено обективно да стоят далеч по-оптимистично, картината си остава все същата. За какво намериха да се заядат около ЦСКА в последните 20 дни. Изключително фундаменталният футболист Антон Карачанаков разтрогна с клуба. Долу-горе същото като слуховете, че Меси ще бяга от Барселона!? Такъв е резонансът в червената общност. Нашето момче, цесе-карчето, дето сърцето го боли за отбора. Не му бил даден шанс, Стойчо го излъгал, не го пуснал да играе в два мача! Ей това е ЦСКА! Какъв Карачанаков, какви пет лева? Как можа Ивайло Чочев да се наложи в отбора при лошия Стойчо, който не обича младите и не търпи български футболисти, и сега да играе за Палермо, а звездата Карачанаков, на когото между впрочем перманентно търсят нов отбор, да не може. Каква трагедия може да бъде това, че един футболист е недоволен и си разтрогва догоВора? Дори трябва да са доволни, защото щеше да им губи още дълго времето.
Валентин Илиев все още е в отбора, но Сашо Томов е прав, като казва, че по-скоро е преминал към щата на КНСБ. Такова отношение на футболист, пък бил и той капитан на отбора, към собственик е абсолютна рядкост. За последните 25 години поне не си спомням някой да е бил толкова курназ. Макар че по клубовете е имало и далеч по-сериозни лъжци и престъпници от Томов. Вместо точно Валентин Илиев да е стожер на консолидацията на червената общност, той разгаря жарта на скандалите. Не се ли усеща, отвътре ли му идва!? Не си ли дава сметка допълнително колко труден прави живота на хората в ЦСКА, които все пак по някакъв начин се справят с тежката ситуацията.
За капак Тони Силва, новоизлюпената звезда, го стяга чепикът. Допреди няколко месеца бе под въпрос дали става за професионален или плажен футбол, сега иска нови условия по договора. Или да бъде продаден на всяка цена! И отново гласовете са в негова полза. Отново той е важният, а не ЦСКА. Но това с футболистите са бели кахъри. И до голяма степен са производни на по-важни неща около ЦСКА.
Кой ли не нападна клуба в последните седмици. И то само техни хора. Лъчо Танев се изказа в ефир и после думите му напоително бяха коментирани дни наред. Майкъла не спира със словесните атаки. Изпълзяват и сенките от мрака на бившите собственици. Други знайни и незнайни герои свободно и демократично използват медиите, за да изказват безценни мисли. И те винаги бият в една посока - против Сашо Томов и Стойчо Младенов. И двамата са много черни и много лоши. Намират им се всевъзможни ку-сури. Всъщност Томов не бил спасил ЦСКА, даже сега положението било по-лошо отколкото при Титаните! Е, как да е по-лошо, като и с просто око е видно, че ЦСКА е на първо място и играе някакъв сносен футбол. Стойчо бил слабия Левски 6 пъти, но се бил провалил в Европа и за капак взимал много пари. Това вече не го разбирам - откъде накъде Стойчо да е длъжен да работи без пари? И то в най-напечената година за ЦСКА. Въпрос на чест е Стойчо дори да бъде заплатен двойно и тройно, защото крепи на раменете си цялата червена идея в този момент. Нима някой се съмнява, че без него нещата ще отидат към апокалипсис. Тези футболистчета, които скачат за три дни закъснение на заплатата, ако го няма Стойчо, какви ще ги надробят?
Едно нещо се знае в българския футбол - без налична силна фигура двата гранда са обречени на тотален провал. Какво беше Левски при Сираков, какво е сега!? Същото чака ЦСКА, ако Стойчо Младенов бъде отстранен. И специално истинските червени фенове да си дадат добре тази сметка. Защото пътят към ада е осеян с добри намерения, а фамилия Манджукови явно не знае това. Така се въртят интригите, че едва ли не без Томов и Стойчо ЦСКА ще играе на финал на Шампионската лига през следващата година. Но това са химери и заблуди. Лошото за ЦСКА е, че това през януари е само прелюдията. Чака ги невероятно трудна пролет. Обективно погледнато, ЦСКА има пред себе си една почти неизпълнима цел - титлата, и една изпълнима - две победи над Левски. Досега втората цел действаше като допинг на червената общност. Преди пет месеца точно една такава победа над Левски спаси положението след отпадането от Зимбру. Сега тези победи ще са нужни към момента, когато капанът за мишки на Домусчиев щракне, което неминуемо ще се случи.
Така че в ЦСКА и около клуба трябва да го раздават по-спокойно и да събират сили за същинската част. А около ЦСКА в последните 18 месеца се случиха изключително позитивни процеси. Клубът е в най-доброто си морално състояние за последните 25 години. Постигнаха го не само отговорните фактори, направи го цялата червена общност. Зададен бе един съвсем не лош модел, в който ролята на големия и единствен благодетел е съкратена. Общо взето са си отговорили на всички въпроси и не е необходимо да повдигат нови. А червената армия може и никога да не се завърне.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
