На 9 октомври един от най-големите италиански футболисти за последните две десетилетия Алесандро Дел Пиеро навърши 34 години. Роденият в Конелиано Венето нападател отпразнува рождения си ден с гол във вратата на Киево, при победата на Ювентус с 2:0, а три дни по-рано той бе изпратен с аплодисменти от публиката на „Сантяго Бербабеу”. Дел Пиеро е един от малкото футболисти в съвременния футбол, който остана верен на един единствен клуб в цялата си кариера – Ювентус.
Юношеските си години Дел Пиеро прекарва в Падова, но през 1993 година подписва с Ювентус, където играе и до момента. Той прави дебюта си за тима срещу Фоджа през септември 1993 година, на следващия мач срещу Реджана вкарва и първото си попадение за „Старата Госпожа”. Най-запомнящ се остава първият двубой на Алекс като титуляр. В мач за първенство срещу Парма той има нелеката задача да замести легендарния Роберто Баджо в стартовия състав на „биакнконерите”.
Дел Пиеро се справя отлично със задачата си, като отбелязва хеттрик във вратата на Парма и печели любовта на тифозите, чиито любимец е и до днес. В средата на 90-те години Ювентус е един от най-силните отбори в света, а Дел Пиеро вече носи емблематичния номер 10. През 1996 година Юве печели втората си Купа на Европейските шампиони, след като на финала надиграва Аякс на дузпи, след 1:1 в редовното време. На следващата година Юве получава шанс да защити титлата си, но на финала губи от Борусия (Дортмунд) с 1:3, а Дел Пиеро вкарва единственото попадение за своя отбор.
През 1998 година Ювентус отново губи на финала, този път от Реал (Мадрид) с 0:1. Въпреки това, доминацията на Ювентус в Италия е повече от явна. Торинци печелят две последователни титли, а Дел Пиеро вече е и капитан на отбора. През сезон 1998-1999 Дел Пиеро изживява и най-лошия период в кариерата си. В мач за първенство срещу Удинезе (2:2), той получава сериозна контузия на коляното си, която го вади от игра за повече от 6 месеца, а Юве записва едно от най-лошите си класирания, завършвайки на шесто място.
Въпреки прогнозите на много специалисти, Дел Пиеро се завръща на терена по-силен от всякога и извежда отбора до две последователни титли в Серия „А”, съответно през 2002 и 2003 година. Юве отново е фактор и в Европа, като достига до финала на Шампионската лига през 2003 година, но губи на дузпи от Милан. През 2006 година Ювентус става жертва на един от най-големите футболни скандали в Италия – Калчополи. Юве е изпратен в Серия „Б”, а титлите на клуба от 2005 и 2006 година са отнети.
Въпреки сериозните проблеми в „Старата Госпожа”, Дел Пиеро остава верен на Ювентус и извежда тима до моментално завръщане в Серия „А”. Година по-късно, вече на 33 години, той е смятан от много хора за футболист, който е приключил с голямата игра, но Дел Пиеро отново отговаря на критиците, като става голмайстор на шампионата с 21 гола и извежда Юве до 3-то място в класирането. Той е абсолютен рекордьор за Ювентус, както по участия, така и по голове. За 574 мача с черно-бялата фланелка има отбелязани 249 гола. До момента Дел Пиеро е спечелил титлата в Италия 6 пъти, веднъж Купата на Италия и веднъж Шампионската лига.
Дел Пиеро има и големи успехи с националния отбор на Италия. Той участва на 4 европейски и 3 световни първенства, като през 2006 година става и световен шампион. С екипа на „Скуадра Адзура” Дел Пиеро има 91 мача и 27 отбелязани гола. Въпреки богатата си кариера, той така и не успява да спечели „Златната топка”, но пък за сметка на това, вече е спечелил уважението както съотборниците си, така и на противниците, които е срещал през годините. Дори иконата на Реал (Мадрид) Раул заяви, че се възхищава на качествата и постоянството на капитана на Ювентус.
Дел Пиеро ще остане завинаги в сърцата на привържениците на „Старата Госпожа”, като един от най-големите футболисти, обличали черно-бялата фланелка. Дел Пиеро е пример за класа, постоянство и професионализъм. Доказал го е с годините и продължава да го доказва.
Юношеските си години Дел Пиеро прекарва в Падова, но през 1993 година подписва с Ювентус, където играе и до момента. Той прави дебюта си за тима срещу Фоджа през септември 1993 година, на следващия мач срещу Реджана вкарва и първото си попадение за „Старата Госпожа”. Най-запомнящ се остава първият двубой на Алекс като титуляр. В мач за първенство срещу Парма той има нелеката задача да замести легендарния Роберто Баджо в стартовия състав на „биакнконерите”.
Дел Пиеро се справя отлично със задачата си, като отбелязва хеттрик във вратата на Парма и печели любовта на тифозите, чиито любимец е и до днес. В средата на 90-те години Ювентус е един от най-силните отбори в света, а Дел Пиеро вече носи емблематичния номер 10. През 1996 година Юве печели втората си Купа на Европейските шампиони, след като на финала надиграва Аякс на дузпи, след 1:1 в редовното време. На следващата година Юве получава шанс да защити титлата си, но на финала губи от Борусия (Дортмунд) с 1:3, а Дел Пиеро вкарва единственото попадение за своя отбор.
През 1998 година Ювентус отново губи на финала, този път от Реал (Мадрид) с 0:1. Въпреки това, доминацията на Ювентус в Италия е повече от явна. Торинци печелят две последователни титли, а Дел Пиеро вече е и капитан на отбора. През сезон 1998-1999 Дел Пиеро изживява и най-лошия период в кариерата си. В мач за първенство срещу Удинезе (2:2), той получава сериозна контузия на коляното си, която го вади от игра за повече от 6 месеца, а Юве записва едно от най-лошите си класирания, завършвайки на шесто място.
Въпреки прогнозите на много специалисти, Дел Пиеро се завръща на терена по-силен от всякога и извежда отбора до две последователни титли в Серия „А”, съответно през 2002 и 2003 година. Юве отново е фактор и в Европа, като достига до финала на Шампионската лига през 2003 година, но губи на дузпи от Милан. През 2006 година Ювентус става жертва на един от най-големите футболни скандали в Италия – Калчополи. Юве е изпратен в Серия „Б”, а титлите на клуба от 2005 и 2006 година са отнети.
Въпреки сериозните проблеми в „Старата Госпожа”, Дел Пиеро остава верен на Ювентус и извежда тима до моментално завръщане в Серия „А”. Година по-късно, вече на 33 години, той е смятан от много хора за футболист, който е приключил с голямата игра, но Дел Пиеро отново отговаря на критиците, като става голмайстор на шампионата с 21 гола и извежда Юве до 3-то място в класирането. Той е абсолютен рекордьор за Ювентус, както по участия, така и по голове. За 574 мача с черно-бялата фланелка има отбелязани 249 гола. До момента Дел Пиеро е спечелил титлата в Италия 6 пъти, веднъж Купата на Италия и веднъж Шампионската лига.
Дел Пиеро има и големи успехи с националния отбор на Италия. Той участва на 4 европейски и 3 световни първенства, като през 2006 година става и световен шампион. С екипа на „Скуадра Адзура” Дел Пиеро има 91 мача и 27 отбелязани гола. Въпреки богатата си кариера, той така и не успява да спечели „Златната топка”, но пък за сметка на това, вече е спечелил уважението както съотборниците си, така и на противниците, които е срещал през годините. Дори иконата на Реал (Мадрид) Раул заяви, че се възхищава на качествата и постоянството на капитана на Ювентус.
Дел Пиеро ще остане завинаги в сърцата на привържениците на „Старата Госпожа”, като един от най-големите футболисти, обличали черно-бялата фланелка. Дел Пиеро е пример за класа, постоянство и професионализъм. Доказал го е с годините и продължава да го доказва.
