Да си признаем честно поне пред себе си - какъв би бил футболът без лошите момчета? Едно време те бяха в изобилие и придаваха страхотен колорит, в последно време останаха малцина. Просто играта се промени, всичко стана по-стерилно и екстравагантността вече не се поощрява. И терените някак опустяха без глупостите на Марадона, Кантона, Дейвид Бати. Не летят слюнки, не се раздават крошета, няма каратистки удари. Дори не закачат и съдиите - само си разменят реплики с тях, когато стане напечено. Криминални на терена, криминални извън него, а понякога и двете заедно. Такива са нашите герои днес. Правят новините в ефира, пълнят страниците на вестниците. Винаги с нещо, заради което няма как да минат незабелязани.
Арогантни, себични, понякога алчни или просто първични. Но са естествени, а не притворни. Някак им идва отвътре да са такива. Те просто са такива, каквито са. Но пък не е лесно и да си на тяхно място. Защото те са абсолютните черни овце на модерния футбол!
ЛУИС СУАРЕС притежава агресия за цяла дузина играчи. Лошото е, че понякога тя избива в откровени безумия. Само човек, който не е добре с главата, може да тръгне да хапе противник. При това явно и пред очите на целия свят. Или пък да се замеси в расистки скандал, при положение че и неговата боя не е от най-чистите. На Острова вече залагат на колко мача ще бъде наказан Суарес през настоящия сезон. Със сигурност трябва да бъде предвидено много, много сериозно число.
ДЖОУИ БЪРТЪН е абсолютният рецидивист в съвременния футбол. Той е точно като онези, които излизат от затвора след излежана дълга присъда и при всичките си добри и хрисими намерения още в първия час на свобода извършват ново престъпно деяние. При това Бартън редува престъпления - както на терена във вид на покушения срещу противници, които остават осакатени след контакта с него, така и в личния си живот, където прегрешенията му са безбройни. И за него с лекота може да се прогнозира, че поне веднъж ще посети ареста този сезон.
АШЛИ КОУЛ - наричан сполучливо Кешли заради уникалната си алчност. Иначе левият бек на “Челси” не прави лошо впечатление на терена, но след скандалите покрай развода си с плейметката Шерил и безкрайните му претенции за повишение на заплатата си спечели твърде лоша репутация. Която вече затъмнява иначе много добрите му футболни качества.
ДЖОН ТЕРИ без съмнение печели първенството за най-мразен футболист на Острова. Май само феновете на “Челси” го понасят, и то от кумува срама. След като бе разкрито прелюбодейството му със съпругата на Уейн Бридж, Тери бе възненавидян от цялата футболна общественост. Фабио Капело дори му отне капитанската лента в знак на солидарност с моралните традиции.
Но това не е всичко. Джон се замеси в расистки скандал с Антон Фърдинанд. Нещата стигнаха до съд и май само кошаревските свидетели спасиха нещата. Така или иначе с репутацията на този човек извън терена отдавна е свършено.
НАЙДЖЪЛ ДЕ ЙОНГ носи гордо две прозвища - Питбула и Косачката. А той направо коси като смъртта на терена с убийствените си шпагати. Де Йонг печели без конкуренция първенството сред съвременните грубияни на терена. Но по ирония на съдбата досега е получил само веднъж червен картон, и то не директен, а два последователни жълти. Де Йонг е живото доказателство, че борбата на УЕФА с “убийците” на терена е много далеч от успешния си край.
МАРИО БАЛОТЕЛИ прави всичко възможно да спечели еднолично титлата на лошото момче на футболния свят. И дори се старае ден след ден да го постигне. По този показател бие здраво и Роналдо, и Ибрахимович, и всички други примери за недопустима арогантност. Най-ниската ставка при залозите е тази, че Балотели ще получи жълт картон в поредния мач. Или е абсолютно инфантилен, или пък страшно последователен в лошотиите. Засега нещата му се получават напълно както на терена, така и извън него.
МАРКО АНТУНОВИЧ е пряк конкурент на Балотели в битката за първото място. Във визитката му вече са натрупани дузина криминални прояви - каране в нетрезво състояние с 200 км/ч, сбиване в съблекалнята със свой съотборник, налитане на полицай във Виена, цинични знаци към собствената публика и още много други. Австриецът с хърватски корени няма никакво намерение да се променя, целта му е достигането на нови висоти в скандалджийството. Явно е намерил прекия път да стане много известен, след като не може да го направи с футболните си достойнства.
ФРАНЧЕСКО ФЛАКИ е добро момче с много лоши пороци. Един от тях - залагането на мачове, в които самия той участва, е на път да го изпрати в затвора. Но това не е всичко. Два пъти е наказван за допинг, а има и други прегрешения. Кариерата му завърши наскоро, но отношенията му със съдебните власти покрай футбола по всичко личи, че няма скоро да привършат.
КАРЛОС ТЕВЕС е смятан за най-неприятния противник от всички, които някога са се изправяли срещу него. Той е от малцината нападатели голаджии, които буквално плашат защитниците, а не обратното. Един от много орисани да наследят Дон Диего Марадона, Карлос Тевес прави каквото може, за да защити черната си репутация. Досега не е имало случай, в който си е тръгнал при нормални обстоятелства от поредния си клуб. Най-често набелязаните жертви са треньорите, които берат уникални ядове с него. Иначе и в живота не е овчица. Няколкото акта за превишена скорост в Манчестър говорят доста в тази посока.
Всички в тази класация обаче са света вода ненапита в сравнение с ГАВИН ГРАНТ. Това момче наистина има потресаваща съдба.
През 2004 г., още преди да подпише първия си професионален договор с “Милуол”, Гавин става автор не на едно, а цели две убийства при разчистване на наркотеритория. Оправдан при първото дело, той продължава да практикува футбол до 2010 г. с екипите на “Милуол” и “Уикъмб”, когато е вкаран окончателно в затвора с доживотна присъда при минимален срок на излежаване 25 г. Е, този наистина е лошо момче!
Жаклин Михайлов, в-к „Труд”