Когато на ресорните репортери, занимаващи се с Левски, им е скучно, обикновено питат Тодор Батков какво мисли за Наско Сираков или обратното. Въпреки че на 90 процента е ясно какво ще отговори единият за другия, винаги е интересно как точно ще бъде обосновано и мотивирано мнението.
Сега обаче е малко по-различно, защото политическата обстановка в страната е особена, а знаем, че Левски винаги е интересен на тези, които имат или се борят за власт. А също така е по-различно, защото този път Наско Сираков отиде по-далеч, като направи анонс за бомба, която трябваше да има опустошителна дейност. Двамата вече говорят в почти прав текст и си разменят стрелички с по-голяма честота от преди. Беше време, когато Сираков говореше за Батков веднъж на 6 месеца и след има-ня-ма седмица адвокатът отговаряше подобаващо. Сега играта е много побърза и динамична. Собственикът знае каква е бомбата на Сираков, а той Наско е наясно, че Батков може да е всякакъв, но не е човек, който ще остави процесите да се носят по течението. Бомбата на Сираков се сглобява прекалено дълго време. Легендарният голмайстор принципно обича да спазва срокове и общо взето държи на дисциплината и правилата. Двете седмици от анонса обаче минаха, бомбата я няма никаква, аудиторията чака и Батков много добре използва това, за да се опита да постави в ъгъла Наско. Той с две думи прати Сираков обратно в нафталина, като каза на феновете, че на бившия директор едва ли не1 му е скучно, когато не е в Левски, и от време на време напомня за себе си. Адвокатът завърши с категоричното "Ние сме Левски!". Забележете промяната.
Доскоро Левски бе той и фирмите му, тоест - той и той. А сега Вече Левски не е само той. Под "ние" Батков вероятно има предвид себе си, Гонзо, Боримиров и всички, които свика под знамената, а тези всички ще му трябват, за да обезвреди бомбата на Сираков, ако тя гръмне скоро и ако гръмне изобщо. А и да гръмне, да има колкото се може по-малко унищожително действие. Батков за пореден, вероятно не за последен път си изигра отлично картите, и то срещу майстор на покера, какьвто е Сираков.
Собственикът сдобри Боримиров и Гонзо, които, ако се разровят в пресата назад във Времето, ще си припомнят как едва ли не се клеха, че повече няма да седнат на една маса, а "глупак" бе една от меките обиди, които си размениха. За Батков обаче е елементарно да сдобри враговете и да ги вземе при себе си на работа.
Освен че трябва да му свършат работа, Боримиров и Гонзо имат и друга задача, която вече изпълняват, макар и заповедта да не е в прав текст. Двамата усмириха така наречените крайни запалянковци, които през годините показват забележителна промяна 8 настроенията и нагласите към Батков. Някои от тях също ще се изчервят доста, ако си спомнят колко пъти са вдигали плакати срещу адвоката и колкото пъти са се връщали обратно в неговия отбор.
Така че Боримиров и Гонзо ще имат грижата скоро да няма плакати от рода на То-доре, махай се" и "Стига мустаката демагогия". Няма "стига" в този филм! Тодор отново е приет на стадиона. Демагогията си е демагогия и е изключено Батков да изтръгне от себе си този стил на правене на политика в Левски. И ако някои запалянковци не са го усетили, други го подсказват с отсъствие-то си от стадиона. Та с две думи - ха сега да го видим Сираков къде му е бомбата, кога и къде ще я пуска и какво съдържа тази бомба. Да го видим Единака как ще се изправи срещу Гонзо и Боримиров, които са на заплата при Батков и които могат да контролират организираните фенове.
Сираков няма как да се бори срещу всичко това и може би затова бомбата се сглобява трудно. Само че доколкото познаваме голмайстор номер едно, той няма да се откаже лесно. А целите му са ясни. Той лека-полека разкри, че стремежът му е Левски без Батков. И при една от последните му изяви направи директно послание към собственика. Нека да си го припомним: "Аз съм все по-близо до Левски, а Батков все по-далеч". На което Батков отговори с присъдата за нафталина. А като стана дума за политика, е време да си припомним, че Батков неслу-чайно два месеца не приемаше оставката на Иво Тонев като председател на Управителния съвет. Бившият шеф на тотализатора продължава да е от отбора на Батков и това ще е до второ нареждане. Батков като опитен играч и апаратчик от висок клас гледа напред във времето и винаги прави застраховка на ходовете си. Той почти никога не бърка генерално стратегически и не един и два пъти даде да се разбере, че не го интересуват никакви промени в поли-тическата обстановка и ако някой иска да го изхвърли от Левски, единственият начин за това е дасиплати подобаващо.
Цената е ясна u на самия Батков като че ли му омръзна да казва какви са финансовите параметри на акциите, които са в другата стая при секретарката. Ролята на Иво Тонев е ясна. Само не е докрай ясно кои точно са Хората, като е възможно тяхната самоличност да се е променяла неколкократ-но през последната година. Но пред феновете Батков в прав текст си каза, че бившият министър-председател е обещал да построи нов стадион и после се е скрил. Скрил се е, защото падна от власт. А сега е твърде възможно пак да се върне и отново да се открие. След което Иво Тонев отново да стане силен. Не че сега е слаб. Така че Наско Сираков ще трябва да се бори и на този фронт, който не е никак безобиден. Ако Батков пак започне да пее в държавния хор, на практика ще е невъзможно да бъде изместен само с добри думи и обществени обединения, към каквито се стреми Сираков. Левски на левскарите - това е хубав лозунг, само трябва добре да се изясни кои са точно левскарите. Защото и едната, и другата страна си има своите симпатизанти. А поредният ход на Батков е опитът му да влезе в официално съдружие с феновете. Той бил готов да даде 10-15 процента на запалянковците срещу определени техни финансови ангажименти. Да построят едно общежитие, тоест едно малко хотелче, и да изградят един-два терена. Това като за начало. Чакайте малко, това не е даване на 10-15 процента. Това си е чиста продажба.
Но както вече споменахме, демагогията е неразделна част от Батков. За-1 щото той е наясно, че привържениците изключително трудно могат да съберат пари, с които да финансират строежи. Та тези 10-15 процента я бъдат прехвърлени, я не. Въпросът е, че новината ни бе съобщена тържествено на 24 май 2014 година или точно на 100-го-дишнината. И Батков показа, че е готов да приеме феновете като съдружници с малък пакет акции. Малък, малък, колко да е малък. Достатъчно голям е, за да обезвредят бомбата на Наско Сираков. Защото нали се сещате, че Сираков няма как да развали едно акционерно дружество, в което Батков, Тонев, Гонзо, Боримиров и феновете са законни съдружници.
Желю Станков, "Тема спорт"
