Какво и да се случи до края на сезона с Левски, Стойчо Стоев не трябва да бъде съден. Дори да загуби катастрофално реванша с Лудогорец за купата, а в първенството да пада от Марек, Хасково и останалите от втората плейофна група, неговата вина няма да е голяма, защото дори в момента вероятно му е трудно да разбере на кого от футболистите му се играе на 100 процента.
На фона на всичко, което се случва в клуба, промяната в играта на отбора си е събитие и тук вече няма две мнения по въпроса - това се дължи на Стоев.
Само треньорът си знае на какъв огън се пече - хвърля усилия, прави тактически тренировки, върти футболисти по постове, пробва нови неща и всичкото това без ясната идея кога и дали изобщо нещо в този тим може да бъде надг-радено. В Лудогорец той можеше да си позволи да мисли за състоянието на отбора с месеци напред, защото, общо взето, от него зависеше кой футболист ще напусне и колко нови и на какви постове да му бъдат осигурени.
В момента Стойчо Стоев си няма никаква идея дали до края на седмицата ще разполага със същия брой футболисти, тъй като всеки от тях може, когато си поиска, да разтрогне договора си по вина на клуба заради повече от две неполучени заплати. Да не говорим за след края на първенството, когато някои футболисти ще станат свободни агенти, а с други предстоят преговори за намаляване на заплатите. В групата на първите е Владимир Гаджев, който всяко лято уж си тръгва, но след като разбира горчивата истина, че никой не го иска, се връща в добре познатата съблекалня. Такива като Борко Стойчев и Белаид са от втората група. Ясно е, че двамата не са мечтаните от треньора Стоев защитници, но на този етап други не се очертават.
Има и трета група - такива, които имат договори и за следващия сезон, но не попадат в плановете на спортно-техническото ръководство, като Гикевич и Емил Нину.
А на Стойчо Стоев засега нещата, що се отнася до отлепяне на ютията, му се получават. От отбор, който не играеше почти нищо, сега Левски е отбор, който що-годе играе нещо. Има някаква последователност в действията, наблюдава се мисъл в играта на отбора, същите футболисти са подредени прилично, движат се по-правилно и без топка, а пък с топка са си направо променени. Преди време бе мъка да се гледа играта на отбора, сега топката се движи по-бързо, а безидейните й изритвания напосоки са сведени до минимум. Левски създава положения, а традиционно опърничави отбори като Черно море и Локо Пловдив си тръгнаха от Терена" с по пет гола във вратата.
С две думи - Левски вече има треньор. Вярно, че Стойчо Стоев не е атрактивен за медиите и феновете, изказът и поведението му не кореспондират нито с бурните събития в клуба, нито с атрактивната игра на отбора. Той нито спори със съдии, нито говори закачливи реплики за други отбори, нито пък си позволява да натяква, че положението с финансите е катастрофално. Неговата работа е да тренира отбора и засега се справя добре. Публиката го харесва, футболистите го хвалят за разнообразните и интересни тренировки. И какво друго му трябва на човек, който си разбира от работата и му се бачка не само колкото да отбие номера и да си вземе заплатата. Защото и такива треньори имаше доскоро в Левски. Но явно Стойчо Стоев е малко по-различен.
Желю Станков, "Тема спорт"
