Пътят, който Стилиян Петров извървя към признанието, което получи в Астън Вила може да бъде определен като всичко, но не и праволинеен, предвид перипетиите през които той премина след пристигането си в Мидландс.
По време на деня отдих в Малага Стенли говори с пратеника на Астън Вила Брендън Маклофлин за вихрения сезон с Вила, който българинът остави зад себе си и за трудностите, които е срещнал в първите мигове на допир с живота в Бирмингам и английския футбол.
Сега Стенли е фаворит за капитанската лента, която зад себе си остави Мартин Лаурсен, през следващия сезон във Висшата лига, след като получи честта по време на първия мач на бирмингамци срещу испанския Малага на старта на турнира за Купата на мира. Ако Мартин О’Нийл даде лентата това ще бъде нов връх за българския национал в рамките на последните няколко месеца. Стан поднови договора си с Вила и се врече във вярност на клуба си за още четири години, а освен това бе удостоен с наградите за Футболист на сезона според футболистите и почитателите на тима.
Всичко това обаче контрастира ярко на ранните спомени на Стилиян от първия му допир с живота във втората столица на Англия, след като последва треньора си в Селтик О’Нийл на юг от границата през 2006 г. В първите месеци на „Вила Парк” той просто бе като сянка на футболиста, който превзе Шотландия с гръм и трясък. Това го изправи пред трибунала на феновете, той загуби доверието им, а с това и титулярното си място в отбора. 30-годишният футболист не крие, че това не само е бил един от най-тежките му периоди, но и за съпругата му Паулина.
Всъщност широко усмихнатият Петров разкрива, че все още не може да проумее как половинката му го е изтърпяла през несъмнено трудните първи 18 месеца в Бирмингам.
„Очакванията от мен, когато пристигнах, бяха изключително високи. В началото нещата не потръгнаха и тежестта на феновете си каза думата. Когато си на дъното и всички останали са се качили на главата ти е страшно трудно да се изправиш, колкото и да го желаеш”, споделя той.
„Семейството ти започва да забелязва, а подобни неща са най-лошото, което може да се случи на един футболист. Иска ти се да направиш нещо, но просто не можеш. Радостен съм, че срещнах подкрепата на съпругата си, и че тя не трябва да слуша оплакванията ми”, добавя Стенли.
Според него, спечелвайки доверието на феновете е свалило камък от сърцето му. „Не се отказах и показах на публиката, че не е била права за мен. Човек може да постигне всичко, стига да вярва в уменията си. Рано или късно късметът се обръща. Наградите, които спечелих значат много за мен и се радвам, че хората са доволни от играта ми”, продължава той.
След напускането на Гарет Бари мястото на Стенли в средата на терена изглежда непоклатимо. Въпреки това той няма намерение да „връща газта”.
„Двете награди поставят допълнителна тежест върху мен, защото сега трябва да изляза и да покажа на всички, че има какво още да дам на тима и последната година и половина не е била случайност. Надявам се, че ще мога да поддържам това ниво в продължение на още четири или пет години”, заключи той.