Ако има нещо по-срамно от загубата на младежите с 1:7 в Дания, то това е трайната и последователна незаинтересованост на всички, замесени в управлението на българския футбол към този отбор. Толкова не им пука, че вече може би трябва директно да пое тавим въпроса дали н а прага на критическата възраст някои не искат успехите ни тотално да останат в миналото и затова с лека ръка задраскват бъдещето.
След 1:5 от Словения в Стара Загора и 1:7 в Копенхаген трудно може да очакваме, че някои от настоящия ни отбор до 21 години ще покаже чак такъв силен характер, за да надмогне белега на посредствеността, с който конюнктурата го дамгоса.
Фактите около този национален отбор сами по себе си са толкова потресаващи, че даже нямат нужда от коментар. На практика 10 месеца няма треньор, от който сега да се търси отговорност. Михаил Мадански изпи своята част от горчивата чаша, но кога ще видим да се гърчат лред зоркия поглед на обществеността истинските виновници и отговорници. Тези, които слагат само удобни свои хора начело на юношеските състави и отказват да поверят децата на доказани специалисти с авторитет. В националните отбори момчетата не бива да се учат да играят красиво и със стил. Целта винаги трябва да е победата или поне стремежът към нея. Ако той е налице, най-малкото ще записваме по-поносими загуби, а не тези катастрофи, които регистрираме през 5-6 месеца.
Какво да кажем за тотослуховете и скандалите като този със Стивън Петков? Излиза, че единственото, на което учат младите футболисти, е да уреждат мачове и да изкарват лесни пари. А те сами по себе си са трохи в сравнение с това, което бъдещето може да предложи на талантите.
Най-болното е, че и при тези развити комуникации и толкова честите пътувания на Боби Михайлов, Емил Костадинов и всички в Изпълкома и по клубовете, така и не се проумя, че трябва се формулира работеща стратегия за работа с младите. Вместо да слагаме каруцата пред коня и да се напъваме за домакинство на еврофинали, преди да сме създали предпоставки за възраждането на традициите в юношеския ни футбол.
А създаването на бази не е единственото условие. Много по-ценно е обучението и на треньорите, и най-вече на самите момчета от школите. Но в никакъв случай не само футболното. България ще има много по-добри играчи тогава, когато те от малки проумеят, че този спорт наистина е „проста игра за умни хора".
От толкова предавания по „Евроспорт" така и не запомних някой от националите, на Германия до 16, до 19 или до 21 години е татуировки или модерни прическа. В Гелзенкирхен преди няколко години имаше невиждана драма с това, че исканият в момента от най-големите клубове в света Юлиян Дракслер трябваше да играе в мачове от Шампионската лига късно вечер, при положение че на другия ден е на... училище. Само че немските футболисти не отбиват номера, когато седнат зад чина, нито им извиняват отсъствията. И това си личи и на терена. Както е и при колежаните в Америка, които ако нямат съответния успех, изхвърчат от отбора независимо от спортните си постижения.
Само с приказки не може да се реформира нито спорта, нито образователната ни система. Нито пък някой насила може да ти даде това, което сам трябва да си вземеш. Затова, преди да бие първият звънец в понеделник, много от юношите във водещите ни отбори трябва да се замислят не колко им струват новите маратонки, таблет или телефон, а колко книги прочетоха през лятото! Защото тези, родени с таланта на Роналдо и Меси, са единици по целия свят, но като Швайнщайгер може да станеш не само с тичане, а и с много мислене. А точно такива даже по-често повтарят онова любимо упражнение с вдигането на купите.
Людмил Христов, "Меридиан мач"
След 1:5 от Словения в Стара Загора и 1:7 в Копенхаген трудно може да очакваме, че някои от настоящия ни отбор до 21 години ще покаже чак такъв силен характер, за да надмогне белега на посредствеността, с който конюнктурата го дамгоса.
Фактите около този национален отбор сами по себе си са толкова потресаващи, че даже нямат нужда от коментар. На практика 10 месеца няма треньор, от който сега да се търси отговорност. Михаил Мадански изпи своята част от горчивата чаша, но кога ще видим да се гърчат лред зоркия поглед на обществеността истинските виновници и отговорници. Тези, които слагат само удобни свои хора начело на юношеските състави и отказват да поверят децата на доказани специалисти с авторитет. В националните отбори момчетата не бива да се учат да играят красиво и със стил. Целта винаги трябва да е победата или поне стремежът към нея. Ако той е налице, най-малкото ще записваме по-поносими загуби, а не тези катастрофи, които регистрираме през 5-6 месеца.
Какво да кажем за тотослуховете и скандалите като този със Стивън Петков? Излиза, че единственото, на което учат младите футболисти, е да уреждат мачове и да изкарват лесни пари. А те сами по себе си са трохи в сравнение с това, което бъдещето може да предложи на талантите.
Най-болното е, че и при тези развити комуникации и толкова честите пътувания на Боби Михайлов, Емил Костадинов и всички в Изпълкома и по клубовете, така и не се проумя, че трябва се формулира работеща стратегия за работа с младите. Вместо да слагаме каруцата пред коня и да се напъваме за домакинство на еврофинали, преди да сме създали предпоставки за възраждането на традициите в юношеския ни футбол.
А създаването на бази не е единственото условие. Много по-ценно е обучението и на треньорите, и най-вече на самите момчета от школите. Но в никакъв случай не само футболното. България ще има много по-добри играчи тогава, когато те от малки проумеят, че този спорт наистина е „проста игра за умни хора".
От толкова предавания по „Евроспорт" така и не запомних някой от националите, на Германия до 16, до 19 или до 21 години е татуировки или модерни прическа. В Гелзенкирхен преди няколко години имаше невиждана драма с това, че исканият в момента от най-големите клубове в света Юлиян Дракслер трябваше да играе в мачове от Шампионската лига късно вечер, при положение че на другия ден е на... училище. Само че немските футболисти не отбиват номера, когато седнат зад чина, нито им извиняват отсъствията. И това си личи и на терена. Както е и при колежаните в Америка, които ако нямат съответния успех, изхвърчат от отбора независимо от спортните си постижения.
Само с приказки не може да се реформира нито спорта, нито образователната ни система. Нито пък някой насила може да ти даде това, което сам трябва да си вземеш. Затова, преди да бие първият звънец в понеделник, много от юношите във водещите ни отбори трябва да се замислят не колко им струват новите маратонки, таблет или телефон, а колко книги прочетоха през лятото! Защото тези, родени с таланта на Роналдо и Меси, са единици по целия свят, но като Швайнщайгер може да станеш не само с тичане, а и с много мислене. А точно такива даже по-често повтарят онова любимо упражнение с вдигането на купите.
Людмил Христов, "Меридиан мач"
