Спечелен мач “Диема”/Нова срещу останалите

В повечето случаи те не казват нищо по-различно от това, което би казал и един обикновен запалянко - а той поне ще го направи с по-малко апломб.
 

Навремето имаше няколко известни сборища на футболни запалянковци в София, както впрочем и във всеки друг град. От тези в София най-шумното бе в градинката на Централна баня. Един-два пъти на път за Дома на киното съм се вслушвал в коментарите там, имаше остроумни типове, на които повечето от днешните коментатори биха завидели.

По правило те сякаш гледат отделни епизоди, мачът се разпада на някакви ситуации, нямат око за цялото. Невъзможно им е да проникнат в замисъла на единия или другия отбор. Футболът се превръща в някаква бъркотия между някакви хора, които тичат и от време на време се спъват.

Езикът им е уморен, вял, апатичен, сякаш си мислят, че не ги чуваме добре.

“Опитът му за гол не затрудни Гомеш!” (“Реал” - “Тотнъм”, В. Делов, Би Ти Ви Екшън) - това е езиковият стандарт. Той издава пренебрежение към зрителя, нежелание да се извиси езика, да се направи по-красив - и да има енергия, равна поне в някаква степен на силата на шута на Роналдо.

Ал. Сокачев компетентно казва: “Предполагам ви прави впечатление колко рядко Серхио Рамос се включва в атаките на “Реал” - но го изрича тъкмо тогава, когато Рамос е в наказателното поле на Тотнъм, а 20 секунди по-късно едва не вкарва гол.

Подобно говорене често няма връзка с вижданото от всички нас. А и поначало повечето коментатори се плъзгат по най-външния пласт на случващото се.

В. Делов говори прекалено бавно, сякаш се е надвесил над кладенеца на мъдростта.

Но и това не го спасява и той току вметва нещо нелепо. Ето един пример: “Играчите са осъдителни към него, Роналдо”. Осъдителни? Какво, по дяволите, означава това на български? Всъщност имаме работа с два български езика - единият, този на коментаторите, понякога е невъобразим.

А имаше време, когато тези две момчета внесоха нещо ново в този жанр, с години насилван от самонадеяни типове. Когато Би Ти Ви закупи правата за Шампионската лига, те бяха нещо различно.

Тези години обаче отминаха. Сега коментаторите от “Диема” и Нова Спорт категорично печелят мача.

Ал. С. често се храни с преувеличения, той смята, че ако пришие някакъв етикет, вече си е свършил работата. Много обича думи като “безумно”, “ужасяващ” и пр.

“Безумно влизане на Крауч”, “Ужасяващ развой на срещата” и пр. Срещата би имала ужасяващ развой само ако се срути някоя от трибуните на стадиона, не дай си боже.

При това изобщо не коментира нарушението на Крауч - а момчетата от “Диема” биха го разчоплили всякак.

Когато обаче коментатор от “Диема” казва за нещо, че е изключително, то наистина е изключително - например голът на Станкович (Интер - Шалке, Ив. Даскалов).

Една от думите, която внезапно се залепва за небцето на В. Делов, е “получи”. “Алонсо сякаш получи някакво нарушение” - а всъщност иска да каже, че е фаулирал съперника си. Или: “Тотнъм ще използва всяка ситуация, която получи”. От кого?

“Не изчисти прекалено добре” - “прекалено” му се е натрапила и той е забравил за думата “достатъчно”, която всъщност му е нужна.

Друг пък спокойно казва “неточен пореден пас” - сякаш изреченията със закъснение узряват в ума му.

Какво се случва с хората, особено младите, които слушат подобен език?

Толкова години сме свидетели на чудовищни посегателства над публичното говорене. Някои станаха знаменитости и заради сакатия си език. Към ежедневните екзекуции, извършвани от фолкприми, фолкполитици, се прибавят и усилията на футболните разказвачи.

Подобен език би имал някакво оправдание, ако мачът се излъчва пред глухоняма публика. А може би трябва да се обмисли възможността футболните срещи да се предават със субтитри.

Някой си мисли, че е казал нещо с фразата: “Домакините търсят всякакъв начин да стигнат до вратата на противника” - а това е типичен пример как се банализира тази велика игра. За тези хора е непостижимо истински да прозрат в онова, което всички заедно гледаме. Тяхната роля не е само да ни пречат с бъбрежа си, с крясъците си или с дърводелските си анализи - тя е съвсем друга, но те изобщо не си дават сметка за това, а може би дори и не се сещат.

Схеми на игра, тактика, акценти в противоборствата, ролята на отделните играчи и пр. - всичко това е извън интереса им. Често личи страх да се коментират конкретни ситуации в детайли.

А в случаите, когато се напънат да сторят нещо подобно, ние си казваме, че по-добре да не го правят, по-добре да си останат със семплите упражнения.

Чувството им за хумор вероятно е купено на някоя промоция в Лидъл: “Доста страшен е с тези татуировки”. Липсва истинското остроумие, при това поднесено деликатно. Сарказмът им е необосновано предизвикателен (Ал. С.): “Ще се въздържа да коментирам външния вид на Роналдо, защото ще кажа някоя много голяма глупост”. Друг път хуморът е направо дърварски - някой приличал на незаконен син на Сейдорф.

Оценките им за съдиите са крайни. В същото време почти винаги избягват да коментират в детайли някои от техните решения.

Спорните ситуации са голямо предизвикателство за тяхната компетентност. А от “Диема” сякаш спят с футболния правилник под възглавниците си.

В “Диема”/Нова говорят бързо и казват много.

Другите местят думите несръчно, с многозначителни паузи - но почти нищо оригинално не казват.

Пелтечат при съставянето на инак съвсем прости изречения и тогава сякаш виждаме как тромаво се движат мозъчните им центрове. Спокойно могат да кажат: “Изчете - вместо изтече - вече една минута…”, и изобщо да не схванат какво са направили.

Говорят с практически празни, безсъдържателни изречения, служат си с баналности, които дори запалянковците от агитките биха избягвали.

Някой съвсем спокойно може да каже: “Изключително разочаровано е настроението в “Барселона”…

Често демонстрират изкуствен ентусиазъм - и то постфактум.

А коментаторите на “Диема” не спират да говорят с все по-нарастващо темпо до 90-ата минута. Те преживяват почти едновременно, много често дори изпреварват с малко обстоятелствата на терена - а това може да се случи само ако истински разбираш играта. Те са много плътно до събитията и по този начин създават допълнителен драматизъм на случващото се.

Понякога и те грешат, но никога това не е плод на някакво пренебрежение към публиката, на някаква апатия. И това е разбираемо - поне половин дузина коментатори там се състезават яростно за вниманието на публиката.

Само веднъж видях нещо, което съвсем не отговаря на тяхната класа, вероятно е било плод на моментно разсейване. Случи се по време на срещата “Манчестър Сити” - “Рединг” за Купата на асоциацията.

Коментаторът рече: “Изглежда има проблеми с капитанската лента на Тевес”.

В този момент съдията посочваше надписа върху лентата на Тевес, а коментаторът не се досети, че това е един типичен английски жест да се припомнят на играча задълженията му като капитан, тъй като секунди преди това той се беше държал грубо-предизвикателно.

Понякога си казваме, че всеки от улицата може да е коментатор. Един от тях казва: “Аплодисменти за играта на “Атлетико” - Мадрид. Играта определено не им вървеше…”

Дислексията е чест гост при тия хора: “Видя жълтия цвят на картона” вместо “Видя картона с жълтия цвят”…Те просто не се чуват.

Езиковите шаблони и други кусури обаче отдавна не са големият проблем, а друго - невъзможността да се проникне отвъд картината, липсата на истинска информираност - а не тази, която всеки запалянко притежава, бързина при поднасянето й.

При конкретни ситуации, коментаторите на “Диема” и Нова Спорт анализират и обясняват без никакво закъснение онова, което остава извън видяното.

Останалите просто описват и като по правило догонват ситуацията.

Най-очевидните предимства на момчетата от “Диема”/Нова Спорт са: истинска информираност, вникване в играта, изключителен език. Големите звезди там са Борисов и Драгоев. Коментарите им са наситени с информация до предела - но почти никога тя не ни омръзва. Много често те поддържат темпо, почти равно на това на мача, с изключителна бързина вместват странична информация. Следят с очевидна ловкост играта, естествено влизат в нейното темпо, те нито за момент не се разсейват, миникоментарите им към отделни събития на терена не правят безформен общия разказ.

Когато в Би Ти Ви Екшън представят мач с участие на английски отбори, имат някакъв шанс само пред зрители, които изобщо не гледат английското първенство. А пък коментаторите на “Диема” със сигурност се изприщват, докато ги слушат.

Вслушайте се в езика на момчетата от “Диема”. Той, вън от съмнение, е повлиян от остроумието и блясъка на английските коментатори. Изкушавам се да припомня няколко фрази: “В последните срещи му липсва решителното докосване пред противниковата врата…” Или - типичен пример за езика на “Диема”/Нова Спорт: “Суарес може би не оставя след себе си най-добрата си среща в английското първенство, но има следа във всички най-интересни ситуации” (Г. Драгоев). Или - “Между жертвите на този мач е и сразената гордост на “Челси”.

В БНТ продължават да боравят с 30-40 думи и банални клишета, заради които ти се ще да стреляш в екрана.

Там без никакво притеснение могат да кажат: “И този пас на Рамзи бе ефективен (?), но не ефикасен” (Уелс - България). Коментаторът понякога закъсняваше дори с 20-30 секунди след събитията - ако бяха момчетата от “Диема”, щяхме да гледаме друг мач. И накрая, за капак, не излъчиха последните 15 минути от мача и ни пръждосаха към сайта на БНТ. Готово, бай Иван от Ракитово примерно веднага ще го догледа там.

Въпреки всичко коментаторите от БНТ имат оправдание. Това са напълно обезверени хора. Щом държавната телевизия не можа да покаже европейското първенство и го отстъпи на една кабеларка, какво да искаме от тях. Пръмова направи нещо неописуемо преди 3 години. Затова може би трябва да се кандидатира за президент. И тя.

Липсата на памет е голям дефицит за този занаят. А тя се съчетава с излишна самонадеяност. Борето Касабов обаче има спомени. Той цитира срещи отпреди 15 години, когато коментираше за “Всяка неделя” калчото - излъчих първия мач през ноември 1993 година, тогава сегашните му звезди са били още деца.При отбелязването на гол понякога се страхувам Борето да не си скъса някоя гласна струна. Повече от 20 години той е запазил емоционалността си непокътната. Сигурно бащите пращат малките си деца в стаята им или най-малкото им запушват ушите, когато Борето избухва. Неговото кресчендо може да събуди и мъртвец. Всъщност трябва да се направи проучване колко зрители са получили инфаркт от крясъците на Борето.

Момчетата от “Диема” също са емоционални. Но когато Драгоев внезапно изригне: “О, какво разочарование!”, ние сме сигурни, че е тъкмо така, че истински преживява.

Общо взето обаче: О, какво разочарование за слуха ни от честите екзекуции на футболните срещи.