Берое - Литекс бе двубой между два силни отбора, които изнесоха истински спектакъл. И който не го е гледал, може само да съжалява. Интригата бе буквално до последната секунда, времето премина неусетно. Заради такива мачове се пълнят трибуните - интересен и динамичен футбол, красиви изпълнения, много голове и в крайна сметка 3:3. Интересното е, че един от отборите ясно разкрива амбициите си в първенството, а другият подхожда по-завоалирано към тази тема. Но с реални надежди да стигне до върха - визирам Берое. Предизвикателството за всеки състав бе голямо, а за неутралните зрители бонусът бе истинската футболна драма, която достави удоволствие. Литекс дръпна напред, пропусна шанса да нанесе съкрушителен удар.
Берое пред своя публика нямаше никакво намерение да отстъпва независимо от непредизвиканите грешки, които допускаше. Логично доста играчи изпъкнаха. В Литекс над всички бе Асприя. Освен основен реализатор той е и интересен за гледане. Прави впечатление, че бележи прогрес, зашото е подчинил голяма част от качествата си на отбора. Умее да излиза на голова позиция и нанася решаваш удар, въпреки че е флангови играч. Не прекалява с индивидуалните действия, както беше преди. Е, има ги и по две-три изпълнения за публиката, които са задължителни. В Ловеч са уцелили и с привличането на Арсенио Нунеш - много интелигентен халф, който по-често играе вляво. Той има поглед върху играта и добър пас. Централният им нападател Бьорн Маарс понякога изневерява, както бе в Стара Загора. Всъщност Литекс е доста променен. И докато в предишните години бе съставен повече от собствени кадри, срещу Берое започнаха само трима родни играчи. Тази година не правят експерименти, напипват оптималния си вариант. А чужденците ги дърпат напред. От българите Страхил Попов е постоянна величина, включва се с успех в предни позиции.
Докато Берое разчита на свой стил, който постепенно усъвършенства и това трябва да се признае на Петър Хубчев. Допреди време говорехме само за игра, която се ограничава с това да не се допусне гол и е концентрирана само в дефанзивен план, то в последните мачове показаха и много добра в атака. При това радващото е, че разчитат на български изпълнители - Делев, Андонов, Иса, Божилов. Милисавлевич е постоянна величина, а с агресивността и интересните си ходове огромно впечатление прави Зехиров. Иса пък показва, че може да е много ценен като жокер - умее хем да подава, хем да вкарва.
И докато Литекс не си крие амбициите, при Берое има „задържане" на тази тема. Това е повече психологически ход, а не липса на желание или увереност. Но те със сигурност имат амбиции. Вярно, от дълго време за старозагорци не е била на дневен ред титлата, но те имат потенциал. Отборът вече е боеспособен, може да плува в тези води. Показателно е, че почти след половината изиграни мачове от първенството те са много близо до върха, а и играят успешно навън. Допуснаха срив, но много бързо излязоха от него. Това бе нормално, защото не разчитат на случайности, а имат състав, който знае какво иска, който се надгражда. Тимът им е балансиран по линии. И ако се подсилят с халф, който има голямо присъствие, то могат да мечтаят и да гледат уверено към първото място. Не казвам, че нямат добри футболисти там, но със силен и креативен играч в средата ще са наистина класа. Изоставането им от върха не е голямо. Същото важи и за Литекс.
Георги Василев за "Тема спорт"