Левски не се размина с многобройни трансфери и през тази зима. И за пореден път е спорно колко от тях всъщност ще са попадения за „сините” и наистина ще вдигнат класата. Като че ли много по-важни ще се окажат вътрешните рокади в състава, които ще предприеме Илиан Илиев. Първата е окончателното преместване на Станислав Ангелов като опорен халф, след като в не малко мачове през есента го ползваше като централен защитник. Другата Илиан я извърши още в края на първия полусезон, налагайки Владимир Гаджев като плеймейкър и дори втори нападател. По този начин треньорът даде възможност на халфа да разкрие пълния си потенциал и тази пролет наистина може да се окаже от решаваща за бъдещето на национала.
Той дойде като звезда от Гърция и наистина направи един отличен сезон под ръководството на Емил Велев, вдигайки титлата. Оттогава обаче измина доста време, а Гаджев като че ли върви само надолу.
Началото на пропадането бе тежката му контузия - скъсани кръстни връзки на мача за Суперкупата срещу Литекс. Оттам нататък той така и не успя да намери себе си. В представянето му имаше един голям оазис - двубоите в Европа по времето на Георги Иванов и Ясен Петров на „Герена". Тогава халфът блесна основно с фантастичните си голове от дистанция. Той обаче така и не успя да влезе в обувките на типичен вътрешен халф. Играта му в дефанзивен план е на кота под нулата, а статутът му на звезда не позволяваше да бъде изваден от състава трайно. Неслучайно също така, когато дойде на „Герена", една от първите реплики на Илиан бе, че Гаджев просто не знае как да играе в защита и тепърва ще се учи на това.
Няколко месеца по-късно се предаде и просто смени позицията по терена на Гаджев. Сега той трябва да участва много по-малко в единоборства, а може да развие потенциала и фантазията си. Вече абсолютно нищо не пречи на халфа да покаже най-доброто от себе си. Той е в любимата си позиция на терена, има пълна свобода на действие. Беше му гласувано изключително доверие през есента дори след позорния червен картон, който си изкара срещу Локо (Сф). Много треньори биха го изгонили на мига след подобна изцепка. А вместо това Гаджев получи един вид повишение - статута на втори капитан при наличието на Христо Йовов и новия любимец на сектор „Б" Пламен Илиев в състава. Освен всичко друго халфът продължава да бъде несменяем титуляр дори в селекцията на Любо Пенев, макар в голяма част от двубоите да е по-невзрачен от съотборниците си Светослав Дяков и Георги Миланов.
Всичко за Гаджев се нарежда. Той е водеща фигура в два отбора, които вървят добре. В Левски вече има и солидни партньори в предни позиции в лицето на Карвальо, Рамос и Гари Родригес. Тоест, всичко за Гаджев се нареди и от него се чака само да спре да чупи стойки и да поведе Левски към титлата. Това е може би последният му шанс. В момента той е наредил така картите си, че в края на сезона може да се поздрави с титла и солиден трансфер.
Той дойде като звезда от Гърция и наистина направи един отличен сезон под ръководството на Емил Велев, вдигайки титлата. Оттогава обаче измина доста време, а Гаджев като че ли върви само надолу.
Началото на пропадането бе тежката му контузия - скъсани кръстни връзки на мача за Суперкупата срещу Литекс. Оттам нататък той така и не успя да намери себе си. В представянето му имаше един голям оазис - двубоите в Европа по времето на Георги Иванов и Ясен Петров на „Герена". Тогава халфът блесна основно с фантастичните си голове от дистанция. Той обаче така и не успя да влезе в обувките на типичен вътрешен халф. Играта му в дефанзивен план е на кота под нулата, а статутът му на звезда не позволяваше да бъде изваден от състава трайно. Неслучайно също така, когато дойде на „Герена", една от първите реплики на Илиан бе, че Гаджев просто не знае как да играе в защита и тепърва ще се учи на това.
Няколко месеца по-късно се предаде и просто смени позицията по терена на Гаджев. Сега той трябва да участва много по-малко в единоборства, а може да развие потенциала и фантазията си. Вече абсолютно нищо не пречи на халфа да покаже най-доброто от себе си. Той е в любимата си позиция на терена, има пълна свобода на действие. Беше му гласувано изключително доверие през есента дори след позорния червен картон, който си изкара срещу Локо (Сф). Много треньори биха го изгонили на мига след подобна изцепка. А вместо това Гаджев получи един вид повишение - статута на втори капитан при наличието на Христо Йовов и новия любимец на сектор „Б" Пламен Илиев в състава. Освен всичко друго халфът продължава да бъде несменяем титуляр дори в селекцията на Любо Пенев, макар в голяма част от двубоите да е по-невзрачен от съотборниците си Светослав Дяков и Георги Миланов.
Всичко за Гаджев се нарежда. Той е водеща фигура в два отбора, които вървят добре. В Левски вече има и солидни партньори в предни позиции в лицето на Карвальо, Рамос и Гари Родригес. Тоест, всичко за Гаджев се нареди и от него се чака само да спре да чупи стойки и да поведе Левски към титлата. Това е може би последният му шанс. В момента той е наредил така картите си, че в края на сезона може да се поздрави с титла и солиден трансфер.
Обратният вариант е халфът да пропилее и последния си шанс за нещо голямо. Не е като да не сме се виждали погубени таланти в българския футбол. А Гаджев със сигурност има в изобилие такъв. Време е обаче да го покаже, да даде нещо съществено на Левски и да излезе в чужбина, докато още има време за солидна кариера. Защото в противен случай ще се превърне в поредната про(падаща) звезда.
Стефан Дачев, "Меридиан мач"
