Завръщането на Георги Иванов в Левски е моментът, който всички фенове вече чакат с нетърпение. Организаторът на честванията на 100-годишнината на клуба Тити Папазов го посочи като начало на новото летоброене за „сините' като символ на бъдещето на Левски. Няма как да не кажем, че това митологизиране е доста опасно както за отбора, така и за самия Гонзо. Всички добре си спомняме по какъв начин Гладиатора бе изпратен от клуба. А и в момента ситуацията е толкова тежка, че не бива да се очакват резултати веднага.
Левски е като тежко болен човек, на когото му предстои животоспасяваща операция. Сега трябва да се мисли за успешния й край и доброто възстановяване, а не да се правят планове за бързи резултати.
Всичко това казваме, защото клубът в момента е на дъното и всички са отчаяни. Много бързо обаче ще дойдат летните мечти за титли, купи и гръмки победи, което може и да чака, но слънцето все още е зад гъст слой облаци. И въпреки че големите очаквания не бива да завладяват „сините" фенове, едно е сигурно - с Георги Иванов нещата много се променят. Проектът „Гонзо" вече си заслужава и може да привлече каквото е необходимо към каузата на клуба. Като се започне оттам, че едва ли някой ще смее по същия начин да се подиграва на Левски - било със съдийски решения, било със смешни декларации от страна на БфС. Гонзо е фигура, която ще генерира много респект към клуба. Всеки е наясно, че такива фигури носят зад себе си подкрепата на стотици хиляди и са способни да насочват не само своите, но и колективните емоции в посока, която да генерира успехи.
За самите „сини" фенове ще бъде важно, че в Левски ще има човек, заради когото даден играч да дойде в отбора. Ако някой не вярва, може да свери ситуацията с тази в ЦСКА. В ерата „Титан" „червените" бяха започнали да стават доста непопулярна дестинация, дори и при големите заплати, които Борисов и Иванов разписваха. С идването само на фигура като Стойчо Младенов ЦСКА отново си стана ЦСКА. Дори и без много пари, които на всичкото отгоре не се получават навреме, има достатъчно желаещи да играят за „червените". Същият ефект може да из - Георги Иванов си извоюва това доверие и с работата си в Черно море. Той демонстрира, че умее да развива отбора си, да изстисква най-доброто от своите играчи. На „Тича" голяма част от по-опитните достигнаха може би най-високата точка във формата си. Такъв бе случаят със Симеон Райков например. Кирил Котев пък буквално изживява своята втора младост. Големият си шанс във футбола получиха и младоци като Живко Атанасов, които едва ли щяха да играят титуляри в отбор като Черно море. Дори тотално отписаният Стефан Станчев сега е един от най-приличните защитници в елита.
Всичко това - умението най-вече да се развиват индивидуалните качества и смелостта да се дава шанс на млади футболисти, би привлякло всеки един перспективен футболист на „Герена". Още повече, че базата за сравнение, която дава настоящият сезон, предполага задължително развитие. Трудно настоящите антире-корди ще бъдат подобрени.
Иначе, ако го няма Гонзо, с какво Левски би впечатлил някой добър играч в момента? Отбор, в който няма постоянен и доказан треньор от години. Отбор, в който няма силен директор, който да влезе и да сложи ред в съблекалнята. Президент, който феновете не искат и логично тои изглежда отегчен и изнервен... В тази ситуация кой би преговарял с евентуално ново попълнение през лятото и да разчита на успех, а не да се примири с деликатния отказ?
Затова Левски се нуждае толкова много от Гонзо. Дори не само от спортно-техническа гледна точка. Дори не само от психологическа гледна точка. Левски се нуждае от фигурата Георги Иванов, който да накара някой да пожелае да е част от „сините". Говорим за хора с качества, а не за ментета като Ке-вин Бру. В момента май само Екзекутора на ЦСКА може да превърне Левски отново в гранд, при това не само на думи.
Стефан Дачев, "Меридиан мач"
