Пиянството ще свърши, а стратегия още липсва

Пиянството на един син народ свърши. Махмурлукът отново е на дневен ред и точно както и при хората с алкохолни изпарения, така и в Левски в момента не знаят накъде да хванат. Сега е моментът да се определи пътят, по който ще поемат сините след евентуалното второ пролетно пиянство около финала за купата. Въпросът е обаче какво правим на следващия ден. Или, както казва Стойчо Стоев - не го притеснява как ще свършат мачовете до края на сезона, важното е какво ще стане след това, какво ще бъде сервирано на масата.

Никак не е лесно след края на кампанията да се събудиш и да не знаеш дали да си измиеш зъбите, дали да си направиш капучино, дали да си събереш багажа, дали първо да прегледаш пресата, или да въртиш в главата си възможностите за развитие на отбора. Но все пак в края на краищата е необходимо да се вземе някакво решение. А към този момент то е повече от категорично - Левски няма никакви ресурси да продължава съществуването си по този модел. Възможностите са сведени до малко над нулата. И онзи ден човекът, от когото до голяма степен зависи прокарването на нови стратегии, с повече от половин уста си призна, че няма никакво намерение да сяда на масата за преговори. Спортният директор даде да се разбере, че неговата визия за бъдещето на Левски е както досега някой да изсипва пари за заплати, някой да плаща стари задължения, някой да купува и след това или гони и подарява футболисти и изобщо Гонзо ги вижда нещата по модела с Бащица. Няма никакво значение дали Тодор Батков или някой друг всеки месец ще вади по една торба с пари, а веднъж годишно и един чувал, когато настъпи поредното треперене за лиценз.

Георги Иванов така и не можа да разбере, че на този етап няма баламурник, който да продължи по този начин да изсипва лични пари в Левски. Явно нито Батков, нито хората около Иво Тонев имат възможности да пилеят безразборно без никаква възвращаемост, пък било тя и под формата на поддържане на добър имидж.

И какво правим, когато се наспим след финала за купата? Почиваме един ден и на 1 юни осъмваме с много бягащи футболисти, един потенциално бягащ директор и един хвърлен в неизвестното треньор. Дето се вика, много хора ще си задават въпроса - за какво всъщност ни беше този лиценз за Европа, като нямаме пари да си платим самолетните билети. А лятна подготовка? А някой друг нов футболист? А новия падеж на заплатите? А издръжка на школата?

За всичко това пари няма. И след като няма откъде да има, е редно парите да си бъдат изработени. Необходимо е да бъдат въведени правила, за да има на Терена" реално работеща икономика. Това за съжаление на фе-новете и на хората от клуба включва снишаване относно целите. Да, обаче Георги Иванов не иска да работи снискокаче-ствени играчи, защото с тях не може да направи добър и боеспо-собен отбор. А играта е ясна - на когото не му харесват новите правила, е свободен да си търси друга реализация. Спортният директор трябва да бъде и мениджър, а не просто човек, който намества едни готови пари. Преди два месеца Иво Тонев му прехвърли топката - оттук нататък ще сметнем колко можем да изкараме, за да заложим на масата това, което можем да си позволим да харчим. А Георги Иванов продължава да настоява за сигурно стабилно финансиране. Е, видно е, че разминаванията са огромни. Приходи просто няма откъде. 13 хиляди зрители срещу Лудогорец е супер цифра, но в следващите месеци тя няма как да бъде повторена. Кампанията с акциите, нека си го кажем, е нещо като провал откъм цифри. Като идея и ентусиазъм - окей, но това е крайно недостатъчно. Така че сините се нуждаят от много добри и реални разчети за това какво могат да изкарат и колко трябва да харчат.

Желю Станков, "Тема Спорт"