1. Novsport
  2. Коментар
  3. ‘Отлепихме ютията’, но до там

‘Отлепихме ютията’, но до там

Днес е 7-ми октомври, понеделникът след последния кръг от вътрешните първенства

‘Отлепихме ютията’, но до там

Днес е 7-ми октомври, понеделникът след последния кръг от вътрешните първенства, преди решаващите квалификации за националните отбори. Решаващи разбира се, се отнася само за някои отбори Българския например. Но аз някакси не вярвам. Не мисля, че съм песимист – просто не виждам логични причини да вярвам, че има как нашите да вземат 2 победи в предстоящите мачове и да атакуват баражите. Националният ни отбор определено върви по възходяща линия, но дори влизане на бараж би било някакси надскачане на рамките, които той самият си постави. Когато Любо Пенев пое отбора, той говореше само за ‚отлепяне на ютията‘ и до голяма степен беше прав – тогава той се залавяше с доста тежка задача и много не му вярваха. Но изведнъж изкочи шанса да играем на бараж и веднага заидваха очаквания: силни сме, играем като равни с всеки, бием Армения и Чехия и сме на бараж. ЧАКАЙ малко!

Ще се опитам да формулирам мислите си, за да представя по-ясно виждането ми за ситуацията:

‘Отлепихме ютията’

Безспорно! Каква беше хавата само преди година и половина: най-слабия национален отбор от адски много време, 3 гола общо в цял квалификационен цикъл, нула игра и абсолютно никакви надежди за футбола ни. Това пое Любо Пенев! Много бързо забравяме дори и близкото минало, а не трябва . . . Всичко това се превърна, буквално за нула време, в един компактен отбор. Играем смислено, топката се подава и атаките се градят предимно с пасове по земята. Играчите си помагат един на друг, трудно получаваме голове и общо взето се превърнахме от разпасан двор в доста костелив орех за всеки един съперник(за НУЛА ВРЕМЕ). Всичко това е много хубаво, то е заслуга на играчите и треньора – да им го отдадем! Неслучайно повторих 2 пъти факта, че отбора буквално се прероди с идването на Пенев, веднага. Това е основния фактор за мен, виждането на треньора и хъса, който той притежава. Умението му да предава този хъс и желание е ключово и резултатите го показват: същите футболисти незнайно защо и как качиха представянето си на ново ниво. Резултатите също го показват. И понеже съм максималист, тук виждам всъщност и грешката . . .

. . . но до там

Самото ни желание и нагласа не надвишаваше споменатото израстване. Така да се каже, станахме жертва на собствената си неспособност да поискаме повече: ако приемем условно, че има различни нива в представянето/психиката на отборите: слаб отбор – конкурентен отбор – бори се за 1-2 място в групата и участие на съответното първенство – желание да доминира над всеки съперник. Това което се случи през този цикъл е, че се превърнахме от слаб в конкурентен отбор. Това, което си пожелахме и което г-н Пенев в началото на кариерата си като национален селекционер афишира като амбиции бе същото. Както казах горе: станахме опасни за всеки, умеещи да се противопоставим. И това е. Влизахме във всеки мач с нагласата
„можем само да спечелим“ и печелехме, но по-МАЛКО от това което можеше да спечелим и което не беше НАД ВЪЗМОЖНОСТИТЕ НИ! Сякаш не си повярвахме, че можем да бием Дания (2 пъти) или да доминираме Италия като гост. Тези моменти и точките, които можехме да добавим в тях правят разликата. Пример: една откровенно слаба Италия (гледайте световното догодина) само със своя манталитет на победител и желанието си да е над всеки (последното ниво от моята схемичка) печели убедително групата и се класира.

Случващата се в момента еуфория и очакване е плод на появилата се възможност да стигнем бараж. Изведнъж почнахме да се точим на нещо, което беше изцяло немислимо до скоро. Но фактите са други: ние сме най-слабия втори в момента, не само това: на 4 точки сме зад предпоследните. Имаме общо 3 победи до тук, като 2 от тях срещу Малта. Сега изведнъж сме много добър отбор и ЩЕ вземем нови 2 победи срещу мотивирани съперници и отиваме на бараж. Просто надскачаме логиката. Не ме разбирайте погрешно, аз съм безкрайно благодарен и щастлив от постигнатото и определено вярвам, че на следващите квалификации ще качим поне още едно ниво по схемичката и ще бъдем реален претендент за класиране.

КОНТРА: все пак логиката не винаги възтържествува, особено на футболния терен. Чудото е възможно и въпреки всички доводи и разсъждения, блъскащи се в моята глава, дано ме опровергаят . . .

Владимир Трифонов, читател на Novsport.com

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача

На кого пречи Илиан Илиев

Някой се опитва да лансира смяна на треньора след първата загуба на България в 10 мача

Кой иска да посегне на "златната кокошка" за родния футбол Лудогорец

Лудогорец осигурява милиони на всички клубове от efbet Лига всяка година

Антон Коджабашев за втори път фалира българските щанги

Насар оглави опозицията, която да спасява спорта