Novsport.com винаги е давал трибуна на Вас, нашите читатели, и днес отново публикуваме едно от Вашите мнения. Темата е най-актуалната през последната седмица - българският национален отбор по футбол и бъдещето на Любослав Пенев начело.
Анализът е на Анатоли Петров, а Вашите новини, мнения и коментари можете да изпращате на редакционната ни поща - [email protected]
Типично в наш стил, българската футболна общественост демонстрира в пълна сила линията, която изпълнява от години. Днес сме доволни и се радваме – утре хулим и мразим. Бързо забравяме положителното, дълго помним отрицателното, но никога не правим анализ. И така е най-лесно за всички. Набеждаваме селекционера, два – три коня, викаме оставка и продължаваме напред. Да, ама не!
Нека се върнем за кратко в по-далечното вече минало, а именно в предишната кампания за Европейско първенство, там където не само стигнахме дъното, но и закопахме в него. България – една победа, две равенства, пет загуби, 3:13 голова разлика, без гол на „Васил Левски” и последни в групата. Логично, селекционерът бе сменен и всички надежди бяха насочени към Ел Голеадор!
Любослав Пенев –Чичовото, както обичат да го наричат някои, със силния си характер се хвърли смело в може би най-лошия период в историята на българският национален отбор. Хвърли се, без страх, без грам притеснение и то не от взискателните фенове, а от тези над него. Още с победата над Холандия, макар и в контрола, философията му си пролича, а именно: Опростен футбол, с максимално раздаване по терена, агресивен, остър и рязък стил и най-вече тактическа дисциплина.
И макар мнозинството да бяха разочаровани и критични след края на последния квалификационен цикъл, в който имахме надежди почти до края за бараж то всички трябваше да погледнат малко по-дълбоко вместо да критикуват и да дават акъли.
Да, отборът не се класира! Да, останахме четвърти в групата.Да, в няколко мача наистина ни липсваше малко шанс. Да, съперници, като Италия, Чехия и Дания са далеч по-сериозни от нас макар ние българите да не обичаме да си го признаваме и винаги се сравняваме с най-големите. Да ама не! Вижте, къде играят нашите и къде играят техните…
Това, на което трябваше да обърнем внимание тогава: България – три победи, четири равенства, три загуби, голова разлика 14:9, 13 точки. Агресивен и бърз футбол, максимално опростен, силно дисциплиниран. На практика, колкото и да не ни се иска да си го признаем , Любо Пенев изкара максимума от възможностите на тези с които разполага, а изборът не е голям. Изградена бе стабилна защита в един добър синхрон между Иван Иванов и Николай Бодуров, които се допълваха взаимно и същевременно Русия, както обичат да го наричат в България бе нагърбен с изнасянето на топката към халфовата линия без безразборно изритани топки напред. В средата на терена се залагаше на биткаджии, а по крилата и в нападение се залагаше на бързи контри оползотворявани от Попов, Миланов и Манолев. Играчите тактически преливаха от нападение в защита и обратното и това носеше успех.
Всичко това показа, че Любо Пенев доказа, че изповядва философията, която демонстрира още в онзи мач с Холандия. И не на последно място, през цялата кампания той доказа, че не робува на мениджъри и смело изкореняваше шуробаджанащината от предните години. За някои странно, за други не, той пращаше повиквателни на забравени и не до там забравени, на млади и не до там млади футболисти, които в определените моменти демонстрираха добра игрова и физическа форма, без значение колко мача, кога и как са изиграли за лъвовете.
Изключение прави последният мач с Норвегия в който изненадващо под рамката на вратата се появи като титуляр Николай Михайлов с един мач за последната година и половина и тук за пръв път от както е начело на отбора се съмнявам, че това е било решение на селекционера, но изводите ги оставям на вас.
Лично мое мнение, е че откакто гледам футбол и по-специално националния отбор на България, Любослав Пенев е първият селекционер, при който гледайки мача било то по телевизора или на стадиона и виждайки представянето на играчите, коментирайки кой трябва да излезе, кога трябва да се направи смяна, той го прави. Той не чака 70-80-та минута, за да направи първа смяна, не прави праволинейни и идентични смени, а променя схемата, рискува и не чака. За него не е проблем да извади двама още на полувремето, да пусне в течение на мача двама, дори и трима, нападатели. Той чете мача и анализира! Той рискува и не се страхува! И на това ако му кажете от днес за утре?! Да, ама не! И какво от това, ако видим ситуацията сега?
Нова кампания с нови надежди, светлина в тунела или пълна заблуда?
Трудната, но важна победа в Азербайджан повиши надеждите в още по-голяма степен и начинът, по който бе спечелен този мач, още веднъж показа, че Любо може и знае как да води даден мач. Какво за съжаление се случва месец по-късно? Загуба от Хърватия 0:1 и три дни по-късно загуба от прекия конкурент Норвегия 2:1.
Трагедия! Викат всички, искат оставки! Слабо играли, бавни били! Любо вън! Да, ама не!
Неоспорим факт е не дотам добрата игра на българите и макар и с тази слаба игра бяхме на косъм от равенството срещу звездния отбор на Хърватска и също така срещу скандинавците.
Уви, не се получи и шансовете ни за класиране намаляха, но още нищо не е свършило. Има много мачове, в които може нещата да се преобърнат. Проблемът обаче е друг и то много по-сериозен. Два слаби мача, две загуби и край! Искаме оставка! Играли слабо, Любо е виновен!
Защо, питам аз? Две години се радвахме на постепенния възход на лъвчетата и сега след два слаби мача типично по български сваляме кредита на доверие от селекционера.
И кой ще дойде? Някой предишен? Някой чужденец? Предишните нека си почиват, а качествен чужденец трудно би дошъл. И кой остана? Единственият, който все още не се е пробвал от тези, които показват нелоши умения, е Красимир Балъков. Неизбежно, това ще се случи, дали сега или след няколко години Балъков ще поеме националния отбор. Но нека не е сега. Първо Пенев има още много работа да свърши и второ - като дойде Краси и след година и половина две и него изгоним след два слаби мача - какво? Кой тогава ще дойде да ни оправи?
Анализът е на Анатоли Петров, а Вашите новини, мнения и коментари можете да изпращате на редакционната ни поща - [email protected]
Типично в наш стил, българската футболна общественост демонстрира в пълна сила линията, която изпълнява от години. Днес сме доволни и се радваме – утре хулим и мразим. Бързо забравяме положителното, дълго помним отрицателното, но никога не правим анализ. И така е най-лесно за всички. Набеждаваме селекционера, два – три коня, викаме оставка и продължаваме напред. Да, ама не!
Нека се върнем за кратко в по-далечното вече минало, а именно в предишната кампания за Европейско първенство, там където не само стигнахме дъното, но и закопахме в него. България – една победа, две равенства, пет загуби, 3:13 голова разлика, без гол на „Васил Левски” и последни в групата. Логично, селекционерът бе сменен и всички надежди бяха насочени към Ел Голеадор!
Любослав Пенев –Чичовото, както обичат да го наричат някои, със силния си характер се хвърли смело в може би най-лошия период в историята на българският национален отбор. Хвърли се, без страх, без грам притеснение и то не от взискателните фенове, а от тези над него. Още с победата над Холандия, макар и в контрола, философията му си пролича, а именно: Опростен футбол, с максимално раздаване по терена, агресивен, остър и рязък стил и най-вече тактическа дисциплина.
И макар мнозинството да бяха разочаровани и критични след края на последния квалификационен цикъл, в който имахме надежди почти до края за бараж то всички трябваше да погледнат малко по-дълбоко вместо да критикуват и да дават акъли.
Да, отборът не се класира! Да, останахме четвърти в групата.Да, в няколко мача наистина ни липсваше малко шанс. Да, съперници, като Италия, Чехия и Дания са далеч по-сериозни от нас макар ние българите да не обичаме да си го признаваме и винаги се сравняваме с най-големите. Да ама не! Вижте, къде играят нашите и къде играят техните…
Това, на което трябваше да обърнем внимание тогава: България – три победи, четири равенства, три загуби, голова разлика 14:9, 13 точки. Агресивен и бърз футбол, максимално опростен, силно дисциплиниран. На практика, колкото и да не ни се иска да си го признаем , Любо Пенев изкара максимума от възможностите на тези с които разполага, а изборът не е голям. Изградена бе стабилна защита в един добър синхрон между Иван Иванов и Николай Бодуров, които се допълваха взаимно и същевременно Русия, както обичат да го наричат в България бе нагърбен с изнасянето на топката към халфовата линия без безразборно изритани топки напред. В средата на терена се залагаше на биткаджии, а по крилата и в нападение се залагаше на бързи контри оползотворявани от Попов, Миланов и Манолев. Играчите тактически преливаха от нападение в защита и обратното и това носеше успех.
Всичко това показа, че Любо Пенев доказа, че изповядва философията, която демонстрира още в онзи мач с Холандия. И не на последно място, през цялата кампания той доказа, че не робува на мениджъри и смело изкореняваше шуробаджанащината от предните години. За някои странно, за други не, той пращаше повиквателни на забравени и не до там забравени, на млади и не до там млади футболисти, които в определените моменти демонстрираха добра игрова и физическа форма, без значение колко мача, кога и как са изиграли за лъвовете.
Изключение прави последният мач с Норвегия в който изненадващо под рамката на вратата се появи като титуляр Николай Михайлов с един мач за последната година и половина и тук за пръв път от както е начело на отбора се съмнявам, че това е било решение на селекционера, но изводите ги оставям на вас.
Лично мое мнение, е че откакто гледам футбол и по-специално националния отбор на България, Любослав Пенев е първият селекционер, при който гледайки мача било то по телевизора или на стадиона и виждайки представянето на играчите, коментирайки кой трябва да излезе, кога трябва да се направи смяна, той го прави. Той не чака 70-80-та минута, за да направи първа смяна, не прави праволинейни и идентични смени, а променя схемата, рискува и не чака. За него не е проблем да извади двама още на полувремето, да пусне в течение на мача двама, дори и трима, нападатели. Той чете мача и анализира! Той рискува и не се страхува! И на това ако му кажете от днес за утре?! Да, ама не! И какво от това, ако видим ситуацията сега?
Нова кампания с нови надежди, светлина в тунела или пълна заблуда?
Трудната, но важна победа в Азербайджан повиши надеждите в още по-голяма степен и начинът, по който бе спечелен този мач, още веднъж показа, че Любо може и знае как да води даден мач. Какво за съжаление се случва месец по-късно? Загуба от Хърватия 0:1 и три дни по-късно загуба от прекия конкурент Норвегия 2:1.
Трагедия! Викат всички, искат оставки! Слабо играли, бавни били! Любо вън! Да, ама не!
Неоспорим факт е не дотам добрата игра на българите и макар и с тази слаба игра бяхме на косъм от равенството срещу звездния отбор на Хърватска и също така срещу скандинавците.
Уви, не се получи и шансовете ни за класиране намаляха, но още нищо не е свършило. Има много мачове, в които може нещата да се преобърнат. Проблемът обаче е друг и то много по-сериозен. Два слаби мача, две загуби и край! Искаме оставка! Играли слабо, Любо е виновен!
Защо, питам аз? Две години се радвахме на постепенния възход на лъвчетата и сега след два слаби мача типично по български сваляме кредита на доверие от селекционера.
И кой ще дойде? Някой предишен? Някой чужденец? Предишните нека си почиват, а качествен чужденец трудно би дошъл. И кой остана? Единственият, който все още не се е пробвал от тези, които показват нелоши умения, е Красимир Балъков. Неизбежно, това ще се случи, дали сега или след няколко години Балъков ще поеме националния отбор. Но нека не е сега. Първо Пенев има още много работа да свърши и второ - като дойде Краси и след година и половина две и него изгоним след два слаби мача - какво? Кой тогава ще дойде да ни оправи?
От днес за утре и до вчера! Това е мотото на Боби Михайлов и компания. Да, ама не!
Никой не се замисли защо нашите играха така в тези два мача, а причини много, но не и Любо.
Като започнем от защитата, където Иван Иванов липсва и то много. Та той е 70% от защитния ни вал и много добре сработен с Бодуров. Е, да, ама него го няма и няма кой да дойде. Любо викна Апостол Попов, който сега е черната овца. Да направи грешки, но той е футболист с едва 3-4 мача за националите и в комбинация с това че с Бодуров играят едва за втори и трети път заедно, нещата си идват на мястото. Да не говорим, че той е на 30+ и играе през цялата си кариера в България, а Иванов отдавна е в Европа, където вече е и Бодуров. Тук е редно да отбележа всеобщото мнение на обществеността за липсата на Терзиев или Александров от Лудогорец за сметка на Попов, но в крайна сметка селекционерът така е преценил , така е направил, пък и всеки може да сгреши, не е грешил този, който не е пробвал. Лявата зона също е ограничена. Занев не е в кондиция, а и не е свръх класа, Минев е борбен и не се предава, но често допуска грешки и определено ефективността му в предни позиции се свежда до минимум. В дясната зона Манолев също показа, че не е във форма или поне не бе на познатото ниво, което демонстрираше досега дори и без клубен отбор. В средата Дяков изглеждаше уморен, а на Гаджев отдавна дните му са изтекли, ама няма кой. И наистина, кой да ги замени, след като не са във форма? Георги Илиев? Да той се представи на по-добро ниво, но той вече е на сериозна футболна възраст и играе в китайската втора лига - достатъчно красноречиво.
Алтернативи? Никакви! Да, имаме много талантливи надежди, но уви те не играят. Симеон Славчев - голям талант и една от големите ни надежда, да ама той няма официален мач от половин година. Ивайло Чочев и Тодор Неделев – сходна ситуация.
По крилата и в атака? Ивелин Попов бе далеч от формата си. Там контузията, която получи преди мача с Азербайджан, явно се е отразила. Александър Тонев - включи се нелошо, с желание, но и той е далеч от добрата си форма от преди две години и това е нормално. Миналия сезон игра малко за клубния си отбор Астън Вила, сега направи трансфер и тъкмо започна да играе се замеси в скандал, което се отразява. Георги Миланов - при него единствено нещата от към клубно естество изглеждат перфектно. Неизменен титуляр в ЦСКА Москва. Играе в Шампионска лига. Явно обаче слабата форма и игра на всички останали повлякоха и него надолу. Мицански – срещу класния отбор на Хърватска и коравите Норвежци шанс за него няма. Венци Христов – жокерът от мача с Азербайджан - определено има желание, показва и качества, но май му липсва увереност и самочувствие. Андрей Гълабинов смея да твърдя, че и в двата мача се включи добре. Спечели не малко високи топки, ангажираше противниковите защитници, но нямаше създадено положение за да изпъкне.
Всичко това показва, че проблема не е в Любо Пенев. Проблемът е първо в слабата форма на голяма част от играчите по един или друг начин, второ в липсата на алтернативи ( поне към този момент). Отварям скобата с идеята, че момчета като Чочев, Неделев, Славчев ще започнат да играят редовно в отборите си, което неимоверно ще се отрази и на националния отбор, а към тях можем да прибавим и таланти, като Чунчуков, Карачанаков, Вутов, Десподов и Велков. За всички тях обаче трябва търпение, време и надежда, че ще успеят да разгърнат таланта които неимоверно притежават.
От днес за утре и до вчера! Да, ама не! Смяна на Пенев - категорично НЕ! Трябва време, трябва работа и търпение. И ако всички тези млади и талантливи футболисти, които изброих осъзнаят, таланта, които притежават и съумеят да го развият, то и на Любо ще му е далеч по-лесно и феновете ще са доволни и стадионът ще е пълен и резултатите ще дойдат.
Никой не се замисли защо нашите играха така в тези два мача, а причини много, но не и Любо.
Като започнем от защитата, където Иван Иванов липсва и то много. Та той е 70% от защитния ни вал и много добре сработен с Бодуров. Е, да, ама него го няма и няма кой да дойде. Любо викна Апостол Попов, който сега е черната овца. Да направи грешки, но той е футболист с едва 3-4 мача за националите и в комбинация с това че с Бодуров играят едва за втори и трети път заедно, нещата си идват на мястото. Да не говорим, че той е на 30+ и играе през цялата си кариера в България, а Иванов отдавна е в Европа, където вече е и Бодуров. Тук е редно да отбележа всеобщото мнение на обществеността за липсата на Терзиев или Александров от Лудогорец за сметка на Попов, но в крайна сметка селекционерът така е преценил , така е направил, пък и всеки може да сгреши, не е грешил този, който не е пробвал. Лявата зона също е ограничена. Занев не е в кондиция, а и не е свръх класа, Минев е борбен и не се предава, но често допуска грешки и определено ефективността му в предни позиции се свежда до минимум. В дясната зона Манолев също показа, че не е във форма или поне не бе на познатото ниво, което демонстрираше досега дори и без клубен отбор. В средата Дяков изглеждаше уморен, а на Гаджев отдавна дните му са изтекли, ама няма кой. И наистина, кой да ги замени, след като не са във форма? Георги Илиев? Да той се представи на по-добро ниво, но той вече е на сериозна футболна възраст и играе в китайската втора лига - достатъчно красноречиво.
Алтернативи? Никакви! Да, имаме много талантливи надежди, но уви те не играят. Симеон Славчев - голям талант и една от големите ни надежда, да ама той няма официален мач от половин година. Ивайло Чочев и Тодор Неделев – сходна ситуация.
По крилата и в атака? Ивелин Попов бе далеч от формата си. Там контузията, която получи преди мача с Азербайджан, явно се е отразила. Александър Тонев - включи се нелошо, с желание, но и той е далеч от добрата си форма от преди две години и това е нормално. Миналия сезон игра малко за клубния си отбор Астън Вила, сега направи трансфер и тъкмо започна да играе се замеси в скандал, което се отразява. Георги Миланов - при него единствено нещата от към клубно естество изглеждат перфектно. Неизменен титуляр в ЦСКА Москва. Играе в Шампионска лига. Явно обаче слабата форма и игра на всички останали повлякоха и него надолу. Мицански – срещу класния отбор на Хърватска и коравите Норвежци шанс за него няма. Венци Христов – жокерът от мача с Азербайджан - определено има желание, показва и качества, но май му липсва увереност и самочувствие. Андрей Гълабинов смея да твърдя, че и в двата мача се включи добре. Спечели не малко високи топки, ангажираше противниковите защитници, но нямаше създадено положение за да изпъкне.
Всичко това показва, че проблема не е в Любо Пенев. Проблемът е първо в слабата форма на голяма част от играчите по един или друг начин, второ в липсата на алтернативи ( поне към този момент). Отварям скобата с идеята, че момчета като Чочев, Неделев, Славчев ще започнат да играят редовно в отборите си, което неимоверно ще се отрази и на националния отбор, а към тях можем да прибавим и таланти, като Чунчуков, Карачанаков, Вутов, Десподов и Велков. За всички тях обаче трябва търпение, време и надежда, че ще успеят да разгърнат таланта които неимоверно притежават.
От днес за утре и до вчера! Да, ама не! Смяна на Пенев - категорично НЕ! Трябва време, трябва работа и търпение. И ако всички тези млади и талантливи футболисти, които изброих осъзнаят, таланта, които притежават и съумеят да го развият, то и на Любо ще му е далеч по-лесно и феновете ще са доволни и стадионът ще е пълен и резултатите ще дойдат.
Анатоли Пламенов Петров, читател на Novsport.com
