След три години Светът ще бъде Олимпиада. И по-точно Лондонската Олимпиада. В квартала „Страдфорд” на английската столица ще акостират хиляди спортисти от цял свят, още повече фенове, журналисти и дори държавни ръководители. Най-големите телевизии ще излъчват хиляди часове от арените на спортните битки. Какво представлява „Страдфорд”? Какви хора живеят в този квартал и какъв е социалният им статус? Вярно ли, че там живеят най-много българи в сравнение с другите райони на Лондон? Как върви изграждането на Олимпийския стадион, Олимпийското село и останалите обекти? За всичко това можете да прочетете в поредния ексклузивен репортаж на специалния пратеник на Novsport.com в Лондон Григор Бабачев.
„Страдфорд” се намира в Източен Лондон, на около десетина спирки на метрото от центъра. Оттук минават възловите Central Line, Jubilee Line и Docklands Light Railway. Затова на Stradford Station винаги е оживено, като особено в пиковите часове сутрин трудно може да се придвижиш нормално до пероните. Най-много народ се качва на влаковете от Central Line, които водят директно до центъра на Лондон. Точно пред станцията на метрото има електронно табло. То отброява дните, часовете, минутите и секундите до откриването на Олимпиадата през лятото на 2012 година.
На перона мотрисите идват през 3-4 минути, но въпреки това са пълни догоре и дори понякога хората не успяват да се качат. Тълпата е много национална. Хора от почти всички етноси и религии живеят в района, който има славата на един от най-евтините в Лондон. Затова и цените в Stradford Mall, намиращ се на метри от станцията на метрото, са дори по джоба и на дошъл от България турист.
За разлика от нравите в родината ни, тук търговците са готови едва ли не да направят челна стойка, за да накарат клиентът да си купи от тяхната стока. Така например маркови мъжки ризи може да се купят и за по 10 лири, цена доста по-евтина от България. При детските дрехи пък има уникални промоции – 2 за 1. Тоест при закупуване на блузка в рамките на 5-6 лири, получаваш още една…безплатно.Тук въобще не отваряме дума за храната, която в го-голямата си част е по-евтина от България. Причината за тази почти идилична картина е проста. Властите в Лондон знаят, че тук живеят хората от най-ниския слой на обществото, т.е. тези с най-малки доходи. И съответно всичко е направено така, че никой да не гладува и да не се чувства излишен. Нещо, което далеч не може да се каже за България.
Всъщност според неофициални данни тук живеят няколко хиляди наши сънародници. Привлича ги евтиният наем на квартирите (в рамките на 500-600 лири на месец срещу почти двойно повече на други места в Лондон), лесният и достъпен транспорт до която и да е част на мегаполиса и както вече стана въпрос – ниските цени храната и другите стоки.
Затова не се учудвам когато на няколко пъти в Stradford Mall срещам българи. На входа му компания от няколко нашенци оживено обсъжда последните промоции в магазините, когато към тях се приближава друг българин. Гол до кръста и с множество татуировки, той бива посрещнат от приятелите си със свойското „Айде, бе къде ходиш, бе брато”. „Абе намерих още едно бачкане и нямам никакво време”, обяснява им онзи с татуировките. След което разказва, че отговарял за почистването на току-що завършени апартаменти. „Парите не са много – по 220 лири на седмица, но пак е нещо”, казва той под одобрителните погледи на останалите българи. Малко след това се натъквам на добре позната родна картинка. Млада, но натрупала солидно количество килограми нашенка се разправя с приятеля си за рокля, която трябва да играе ролята на сватбен костюм. „Ни я щъ, бе Стояне, казах ти вече. Ни ми стои, ни можеш ли да мъ разбереш”, казва тя с ярко изразен мек диалект от северна България. Нейният любим поклаща недоволно глава с думите: „Това го чувам от три месеца, на теб златна да е няма да ти хареса роклята”. От ситуацията ги измъква друга двойка млади българи, които ги дърпат към близкия хранителен магазин. Там е обявена неделна промоция „всичко под лира” и съответно сънародниците ни отиват да си напазаруват евтино.
Оказва се, че малко встрани има и „български” магазин. Той предлага всякакви хранителни стоки от родината, доставяни от собственика Жоро. На входа се виждат българските вестници „Будилникь” и „БГ Бен”, в които основната тема са предстоящите избори на 5 юли и как могат да гласуват нашенците в Англия. Вътре в магазина се предлагат „Народни кебапчета” по 2,99 лири за половин килограм, брашно за 1,98 лири, луканка за по 8 лири парчето и други неща. Безспорен хит са консервите „Зрял боб по шопски” и „Лозови листа”.
„Тук идват много хора от квартала, на които им се е дояло нещо българско. Гледаме да не държим много високи цени, защото знаем, че на повечето наши сънародници парите винаги не достигат”, ми казва продавачът в магазина. Той е наясно, че след три години в Stradford ще е голяма лудница заради Олимпиадата. „Все пак може би ще имаме повече клиенти и това е добре за нашия бизнес. Освен това много българи ще намерят допълнителна работа”, допълва той.
.jpg)
Освен българи в квартала живеят множесто поляци, литовци, руснаци. Но най-много са жителите на Индия и Шри Ланка. Човек спокойно може да получи усещането, че се намира някъде в Делхи, а не в столицата на Англия.Ниският стандарт в квартала е и причината британското правителство да избере Stradford за построяване на Олимпийския стадион и Олимпийското село. Насочването на инвестиции от милиарди лири ще доведе до бурно развитие в следващите години. Отделно от това инфраструктурата ще се подобри значително и множество проблеми ще бъдат решени. Първите резултати от тази политика вече се виждат. Навсякъде в Stradford се строи, като цените на апартаментите са между 1,5 и 2 милиона лири. Особено търсени са жилища в близост да Олимпийското село, които ще бъдат отдавани под наем на баснословни цени след три години.
До самия стадион, който е последно чудо на архитектурата достъпът е абсолютно забранен от съображения за сигурност. Отдалеч, обаче си личи, че изграждането върви с пълна сила и всички срокове ще бъдат спазени. По-достъпно е Олимпийското село, което в момента е една огромна строителна площадка. На входа ни посрещат навъсен японец и тъмнокож здравеняк, които са нещо като охранители. „Снимането тук е забранено”, казва азиатецът, но все пак ни отпуска възможността за няколко кадъра. Снимането, обаче временно трябва да бъде преустановено заради идването на огромен багер. Той едва си проправя път по тесната уличка Marshgate Line към обекта. Възпълничкият шофьор пуска няколко сочни псувни преди да успее да закара тежката машина зад мрежата.
Наоколо се виждат стотици строители с каски, които вършат съвестно работата си. На обекта ври и кипи, макар, че е неделя на обяд. На стената на Олимпийското село са записани множеството ползи от неговото построяване. Лондончани и туристите научават, че след Игрите през 2012 година ще има 130 000 метра застроена площ, която може да се използва за офиси или други цели. Над 110 хектара земя ще може да се използва за спортуване. Освен това ще бъдат, а и вече са създадени, десетки хиляди работни места. Тези данни са в състояние да убедят дори и противниците на олимпийската кандидатура на Лондон в предимствата на това домакинство.
„Тук ще ври и кипи от народ след три години, а стадионът и другите обекти ще могат да се ползват десетки години напред. Stradford ще стане приятно място за живеене, повярвайте ми”, обяснява ми тъмнокожият охранител, докато проследява с очи опита на втори багерист да влезе в Олимпийското село с машината си. Тръгвам си с усещането, че съм попаднал на историческо място, за което тепърва ще се говори. И си обещавам да дойда отново тук, може би след година. За да видя как Лондон и Stradford се готвят за Олимпиадата.
