България има нов евроидиот!", „Лудогорец допусна тъп обрат" и „Шампионите станаха за смях в Братислава". Подобни заглавия заваляха секунди след мача със Слован. И наистина - като че ли си имаме нов евроидиот. Или поне кандидат за тази „титла". Защото това 1:2 дава сериозни шансове за реванша. Да, словаците са далеч по-класни от Иртиш или Сараево, но да загубиш с 1:2, след като играеш с човек повече в заключителните минути на двубоя и водиш в резултата, е наистина позорно.
Каква е причината за тази трагедия? Защитниците на проекта „Лудогорец" твърдят, че всичко било в главите на футболистите. Заради това те допуснаха гол в последната минута срещу Динамо в Разград и след това още един в Загреб. Явно духът на Домагой Вида още витае над „орлите". Нека не забравяме, че те изгубиха и на „Герена" в последните секунди. Само дивият късмет и Димитър Везалов оставиха титлата в ръцете на Ивайло Петев.
Мачът със Слован бе наистина шокиращ. Силно начало на Лудогорец и контузия на Мишел Платини. Ако той бе останал, със сигурност контраатаките след 70-ата минута щяха да бъдат по-опасни. Нищо лично към Роман Безяк, но още през миналия сезон той показа, че няма качествата да води атаката на отбор с амбициите на „орлите". Втората част пък стартира със сериозно надмощие на домакините. Но добри намеси на Владо Стоянов и защитниците пред него спасиха вратата му. И тогава се появи този луд късмет, при който Теро Мантула вкара топката в мрежата след грешка на вратаря на Слован Путночки.
Няма спор, че голът бе сериозен шамар за играчите на домакините. А последвалата спасена дузпа от Владо Стоянов тотално им откъсна главите. Това си пролича най-вече при отиграванията на Багайоко, който получаваше топката, държеше я няколко секунди и я подаваше назад, след което ръкомахаше безпомощно.
Именно тук идва големият въпрос - кой е виновен за допуснатата загуба. Може би е Ивайло Петев. Той реши да върне отбора си назад след 85-ата минута, макар че не се виждаше как Слован ще вкара гол, а камо ли два. Едва ли има друг треньор в света, който да разбие по този начин играта на отбора си, който тъкмо е влязъл в ритъм и изцяло контролира случващото се на терена. Връщането назад на шампионите бе крайно грешен ход. Взет от човек, патил от последните минути. От човек, треперещ за работата си.
Първият мач на Лудогорец за този сезон със сигурност не е заредил с оптимизъм Кирил Домусчиев. Напусналите Гулдан, Генчев и Гъргоров липсват много на отбора. И най-вече като лидери. Защото, бъдете сигурни - с тях на терена „орлите" нямаше да паднат. Да, миналата година това се случи срещу Динамо (Загреб). Но хърватите са много, ама много по-силен отбор от Слован. Дани Абало има потенциал, но е извън форма, а Фабио Ешпиньо е далеч от нивото на Марселиньо. Христо Златински пък не е мечтаният дефанзивен халф, макар че вчера игра.
Няма как да подминем и съдийския фактор. Англичанинът Антъни Тейлър пусна доста твърда игра, а това веднага наклони везните в полза на Слован. Просто словаците играха на ръба на грубостта, а в 80-ата минута Грендел дори я премина. Няма български рефер, който да пусне някой така да рита звездите на шампионите. Тейлър обаче резна сериозно Лудогорец в три ситуации. Първо - за дузпата в 68-ата минута. След това - бе свирена игра с ръка на Димо Бакалов вместо 11-метров наказателен удар за „орлите", и трето - втората дузпа бе доста пресилена, защото Пелтиер започна да пада доста преди да се сблъска с Владо Стоянов.
Реваншът остава отворен, като с оглед на представянето абсолютно всичко е възможно. Двата гола на Халенар обаче бяха голям удар за Лудогорец, най-вече в психологически аспект. А дали „орлите" ще се вдигнат за реванша -всичко е в ръцете на Ивайло Петев. Ако той не успее да го направи, има един път и той е ясен.
PS. - В над 60 мача от „А" група и Купата на България срещу Лудогорец не бе отсъдена дузпа. За по-малко от 30 минути в Братислава от Шампионската лига бяха дадени две...
PS. - В над 60 мача от „А" група и Купата на България срещу Лудогорец не бе отсъдена дузпа. За по-малко от 30 минути в Братислава от Шампионската лига бяха дадени две...
Христо Георгиев, "Меридиан мач"