No Mercy, или безпощадно край Мърси...

През есента на 1963-та светът е сграбчен от бийтълманията. Четири момчета от Ливър­пул, чиито имена са Джон Уинстън Ленън, Джеймс Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ричард Старки - него светът ще го запомни като Ринго Стар, са се събрали само три години по-рано, за да направят „Бий­тълс". Карето, което ще промени света. Завинаги. През съ­щата есен на 1963-та, на същото място, един шотландски миньор на име Уилям Шенкли тръгва по другия път на вечната слава - фут­болния. През 1964-та той печели с ти­ма, който носи име­то на града, първата от едва трите си тит­ли. Но той също ка­то „Бийтълс" ще промени света. Тога­ва, за първи път след 1899-а, двата отбора от Ливърпул - „червените" и Евертън, завършват в Топ 4. „Карамелите", които са дали своя стадион „Анфийлд" на осно­ваните 15 лета след тях (през 1892-ра) съграждани, са тре­ти през въпросната година с 52 т., на 5 от победителите. Между двата отбора е Манчестър Юнайтед с 53 т.

Изминал е точно половин век оттога­ва. През това време още 8 пъти тимовете от Ливърпул са заед­но в първите 4 на елитния английски ешелон. Ред е за де­сетия път. Тази про­лет, повече отвсякога, от обвитите в мъгла води на Мър­си (Mersey на анг­лийски) се надига предупреждението „No Mercy" („Без милост", което зву­чи също „мърси").

В неделя музиката на „Бийтълс" зазву­ча френетично, в ри­тъма на разтръсканите коси на четири­мата. Ливърпул ос­тана с две точки аванс на върха във Висшата лига след победа с 2:1 над Уест Хем, постигната по начин, описан в скрижалите на Шенкли. Евертън попиля Арсе­нал с 3:0 и се доближи на една точка до Топ 4, или зона Шампи­онска лига, като има да играе и мач повече от „артилеристите".

И Манчестър Сити - два пъти, и градският враг Юнайтед, и Челси ще изминат пъти­щата до „Анфийлд" и „Гудисън" през оста­ващия месец до края на първенството.

И усещат как лентата се връща назад към 80-те. Когато именно двата тима от града на „Бий­тълс" бяха зако­нодателите на мо­дата на Острова. Трябваше споме­натото десетиле­тие да завърши 1990-а, за да се спусне прокоба над Ливърпул и Евертън. Всъщност краят бе по-рано, през май 1985-а, когато за­ради безчинствата на феновете на „черве­ните" на брюкселския стадион „Хейзел" - там смърт­та си намериха 39 души, а анг­лийските клубове бяха изхвърлени от Европа. В Белгия Ювентус излезе, за да спе­чели първата си КЕШ пред осеяни­те с трупове три­буни с 1:0 над Ли­върпул с дузпа на Мишел Пла-тини. 4 години по-късно, на 15 април, гибелта беляза и стадион „Хилзбъро" в Шефилд. Този уикенд започват мероприя­тията в памет на 96 те запалян­ковци   на Ливърпул, отишли си от този свят по вре­ме на полуфинала за ФА Къп с Нотингам. Сега, четвърт век по-късно, целият град - и „червената", и „синята" му поло­вина, ще замълчи с очи, вперени в небе­то, за да запази от вятъра от Ирландско море пламъка на кандилото в сърце­то. Този величествен миг тишина е в със­тояние да запуши всяка голяма уста на Висшата лига, да смрази краката на другите, да накара света да затрепери. Отдайте чест - Мърсисайд Юнайтед прек­рачва в Европа. Защо­то 19-ата титла на Ли­върпул, жадувана 24 г. и четвъртото място на 9-кратния първенец Евертън, непостигано от 9 лета, не изглеж­дат мираж, а безпо­щадна реалност...

Иво Тасев, „Меридиан мач”