Събитията, на които футболната общественост стана свидетел през последните три седмици, случили се в лондонския клуб Арсенал може би надвишиха границите на естественото, или по-важното – засенчиха и изместиха полезрението на заинтересованата публика от съществените проблеми, върху които трябва да се наблегне.
Би било излишно да се споменава, че „артилеристите” преминаха през пълната палитра от емоции в рамките на тези последни три седмици, които несъмнено ще бъдат помнени дълго. От еуфоричната победа срещу дългогодишния си съперник Манчестър Юнайтед, през горчивината на последвалите неочаквани загуби от Астън Вила и Манчестър Сити, до безумицата, в която се превърнаха публично отправените и откровено детински обвинения, нападки, клевети и там подобни. За никой не е тайна, че именно тези неразрешени вътрешни спорове, които никога не трябваше да напускат съблекалнята на клуба, доведоха и до суровите, в известна степен мерки, предприети от ръководството на клуба.
В последствие бившият вече капитан Вилям Гала бе лишен от лидерските си привилегии и изтърпя своеобразното си „наказание от един мач”, капитанската лента стана достояние на Сеск Фабрегас, което повлече след себе си нова плеяда от спекулации, предположения, догадки в медиите, в клубните форуми, блогове, влогове, глогове и т.н. Всичко това навежда на мисълта кой, в действителност е най-обсъжданият човек в Арсенал, заслужава ли отделеното внимание и ще успее ли да оправдае очакваното от него?
Вероятно много хора биха отговорили абсолютно еднозначно и може би автоматично, че това несъмнено е новият капитан в лондонския тим Франсеск Фабрегас. Дали наистина това е така? Заслужават ли и други представители от състава на „артилеристите” допълниелното внимание извън футболните терени в Англия?
Вероятно не, биха казали повечето, с аргумента, че подобни дискусии биха били безпочвени, нецеленасочени или чиста и проста загуба на време. Вниквайки навътре в същността на казусите, с които са ангажирани в лагера на „топчиите” малко или много става ясно, че в действителност центърът на внимание трябва да бъде изместен.
Фабрегас е знаменателен футболист, няма и едва ли би имало две различни мнения по въпроса. Не веднъж той е доказвал и не спира да доказва защо се намира сред 11-те, които излизат на терена за Арсенал. Фактите говорят сами за себе си, тъй като за 21-годишната си възраст той е постигнал далеч повече от това, с което могат да се похвалят повечето 25- до 30-годишни футболисти във Висшата лига или в Европа.
Сега ще последва един кратък и по-скоро излишен урок по история: На 16 години и 177 дни той става най-младият футболист в първия отбор на Арсенал, непосредствено след това се првръща и в най-младия голмайстор за клуба, а по-късно и най-младия голмайстор за „артилеристите” във Висшата лига и т.н.
Въпреки постиженията и приноса си за клуба към този момент той не би трябвало да бъде най-дискутираният в Арсенал.
Измествайки фокусното полезрение, следващият кандидат, на когото би трябвало да се спре вниманието е Арсен Венгер. Човекът променил изгледа на футболната игра в Арсенал, обичан от всички, смятан за гении, брилянтна репутация на трансферния пазар, безпогрешен усет към таланта, неоспорван в решенията си. Списъкът може да продължи още, макар и силното преувеличение за някои от суперлативите.
Директно на въпроса. След серията от 49 срещи без загуба, шампионската титла, Купата на Англия, 10-те срещи без загуба и първият в историята на клуба финал в Шампионската лига, Арсенал просто не изглежда на себе си. Венгер отвежда футболната си философия до абсолютния й максимум, което в последните няколко години сериозно вреди на шансовете за успех. Да, той успя да създаде един модерен „мега-клуб”, но на каква цена? Основната причина за несъответствието между вложените усилия и резултата от тяхното прилагане, е че Венгер няма противотежест в клубната организация. Никой не оспорва тактическите му решения, договорната и трансферната му политика. Специалистът разполага с подкрепата на клуба, въпреки неуспеха да спечели значим трофей след пълното налагане на подхода „младежка формация”. Да, определено Арсенал бе близо до истината, но за клуб от този ранг „близо” не е достатъчно. Въпреки преходните затруднения, французинът е доказано умел, опитен и способен, което също така го лишава да бъде центърът на внимание в Арсенал.
Обръщайки поглед назад към годините след „непобедените”, основните проблеми за клуба се кореняха в реализаторските способности на нападателите пред чуждата врата. Неуместно, биха помислили някои, но за онзи период Арсенал разполагаше с втората най-добра защита в Англия, а това което лиши клуба от нови успехи бяха множеството нереализирани голови положения, които на свой ред костват прекалено ценни точки. С конкуренти в лицата на почти безпогрешните Манчестър Юнайтед и Челси нежеланите равенства и минималните загуби, в които тима е бил съвсем „близо”, се оказват фатални в надпреварата за титлата.
През този сезон проблемите за Арсенал се коренят в обратния полюс на подредбата – защитата. „Артилеристите” заемат 5-а позиция във временното класиране, преди неделното дерби на южен Лондон с Челси, но разполагайки с нападение изравняващо се по ефективност с Манчестър Юнайтед. В този момент на главен план излиза дефанзивната способност – разликата по този показател спрямо Манчестър Юнайтед и Челси е почти двойна, което в пряка битка за титлата е нещо абсолюно нежелано.
Тук наяве излиза и въпросът кой и поради каква причина трябва да бъде най-дискутираният футболист в Арсенал?
Този сезон Гала и Силвестър изиграха голям брой двубои рамо до рамо в центъра на защитната формация. Партньорството им поражда сериозен и много важен въпрос. Влиза ли в плановете на Арсен Венгер и има ли бъдеще в Арсенал защитникът Коло Туре? Ще бъде ли привлечен от офертите на „новобогаташите” Манчестър Сити, ако не му бъде гарантирано титулярно място в състава.
Подобно на Фабрегас, Коло Туре е една от емблематичните фигури на отбора, макар и непризнат за такъв. Един от най-постоянствените и редовни играчи в тима, изключително сърцат, отдаден и енергичен в играта си.
Три основни въпроса витаят в атмосферата, касаещи бъдещия развой на събитията в Арсенал. Първият, по-скоро реторичен, дали в действителност Галас и Туре са прекалено еднотипни футболисти, за да заемат позиции редом в центъра на отбраната на „топчиите”. Второ: По-балансирано ли е партньорството между Галас и Силвестър отколкото взаимодействието Гала/Туре, и възнамеряваше ли Венгер да направи Силвестър титуляр, или просто да го използва като заместник на Туре в случай на контузия (каквато е и ситуацията в момента). Трето: Ще се примири ли Туре със статута си на резерва? На базата успехите, част от които е бил с клуба и още повече с младите, брилянтни, но недоказали се Джуру и Сонг в борба за място в стартовата единадесеторка.
Към този момент Силвестър се доказва като стабилен и непоклатим с нищожното количество непредизвикани грешки от негова старана. Докато Гала и обичайно силният Клиши продължават да разочароват с отчайващо непостоянната си игра през последния месец и половина.
В крайна сметка всичко се свежда до момента, в който Туре трябва да избере дали ще се задоволи с качеството си на резерва или при подходящите финансови условия ще търси възможността за титулярно място в друг клуб.
През следващия сезон Гала ще навърши 32, същото се отнася и за Силветър, докато Коло Туре ще е „само” на 28. Всичко това работи в полза на „Краля”, ако се вземе под внимание трансферната политика на Венгер, касаеща играчите преминали възрастовата граница от 30 години, от която той не страни дори и за миг.
Как ще постъпи мениджърът? Как ще постъпи защитникът и ще вземе ли правилното решение при благоприятни условия на външната среда?
