1. Novsport
  2. Коментар
  3. Националният се движи, но си стои по средата

Националният се движи, но си стои по средата

Любослав Пенев даде най-точната диагноза за същността на явлението

Националният се движи, но си стои по средата

След няколко дни националният отбор на България по задължение ще започне поредната си кампания 6 квалификационната група. Този път целта са финалите на европейското първенство през 2016 година, а режимът за издаване на визи е по-облекчен спрямо предишния път.

Лошото обаче е, че вече се натрупаха пет поредни неуспешни опита за летене и оптимизмът трудно може да бъде възроден. А и това, което гледахме преди няколко месеца в Бразилия, ни убеди, че България просто не е за там. Точната диагноза за състоянието на националния ни отбор даде не някой друг, а самият селекционер Любослав Пенев в няколко проникновени изречения той състави възможно най-цялостния и детайлен анализ на подопечните си. Макар и да отлепи ютията от дъното, Любо Пенев като отявлен реалист остава напълно наясно с качеството на материала, който му е поверен. Наясно eue картинката, че няма как да се родят и създадат големи футболисти в тази конфигурация.

Последната квалификация за световно първенство бе върхът на сегашната генерация. Изиграха няколко силни мача, спечелиха точки от подобри от тях, но накрая пак останаха на четвърто място, далеч от реален шанс за класиране. Но в онази група напред продължаваха само два, а по ирония на съдбата се оказа, че е само един. Сега резервираните места са две, третият отива на бараж. Това рязко увеличава шансовете на България да се класира във франция през 2016 година. И това не е толкова невъзможно, ако приемем, че последователността на събитията е правилна. Отборът наистина напредна и ще е в реда на нещата цикълът да завърши с едно голямо първенство.

В групата има два изявени фаворита -Италия и Хърватска, а останалите три съперника - Норвегия, Азербайджан и Малта, изглеждат напълно преодолими препятствия. Ще трябва да носим от пет реки вода, за да намерим някакви достойнства на трите отбора. Видимо тази кампания плюс условието, че и третият продължава напред, е далеч по-възможна спрямо предишните неуспешни опити. Естествено, нищо не може да бъде сигурно, защото средният по класа тим на България може да се спъне и на неочаквани места, но пък може и да спечели нещичко там, където е смятан за предварително обречен.

Битката в групата


Дори евентуален успех обаче не може да прикрие, че стратегически нещата не стоят добре за нашия национален отбор. Това, че не е на дъното, както бе преди две години, е добра новина, но перспективите за нещо повече са мъгляви.

България стартира в европейските квалификации без грам добавени качество и класа. И с много сериозни проблеми, що се отнася до позициите на терена. След напускането на Бербатов и Мартин Петров продължаваме да изпитваме дефицит от играчи, които могат често да ритат топката в противниковата врата. Сред настоящите има много с най-различни качества, но в повечето пъти те стигат само за да се противопоставят на противника. В план да се направи голово положение и то да се вкара, нещата въобще не стоят добре. Това е причината Любослав Пенев да кани играчи от втора китайска дивизия, чий-то срок на годност отдавна е изтекъл. Но истината е, че няма по-добри.

Като че ли целият наличен потенциал на българския футбол в последните години бе изграждан за позициите в по-лузащитата. Там притежаваме огромно разнообразие на видовете - Гаджев, Дяков, Златински, Миланов, Славчев, Манолев, Попов. Абсурдното е, че и двамата най-добри от младия резерв също играят на тези позиции. Става дума за Никола Колев и Антонио Вутов. Това обаче са играчи, за които отбелязването на голове е пожелателно. Ако я уцелят добре - може един път на десет мача да вкарат. Такива, които го правят в два от три случая, няма.

Няма ги и в клубовете. В прехваления Лудогорец имат само един българин в нападение и той е крило, а не централен нападател. В Литекс положението е същото. В ЦСКА единственият офанзи-вен българин е Карачанаков, но той става само за преки свободни удари. В Левски има повечко роден материал, но той е от типа "майка плаче". И това е причината абсолютно средният отвсякъде Венцислав Христов да е единственият сносен нападател подръка. В добавка Мицански, който си е типичен играч за слабак от Втора Бундеслига.

Отново много трудно ще се вкарват голове. Но този път може да има и проблеми със защитата. Кампанията стартира без някои от лидерите. Иван Иванов, който е ключовата фигура за отбраната, е в процес на някакво безкрайно възстановяване. Двойката с Бодуров е разбита, а новият играч на фулъм и без това е по-слабият елемент в нея. Ясно е, че в момента България страда от липсата на добри бекове, след като двамата близнаци Миневи - на по 34 години - все още са в националния отбор. За капак и вратарят Михайлов, който изглеждаше бетониран за мястото в следващите 10 години, пропусна цял сезон.

Едва ли всичко ще е благополучно с националния отбор при това развитие на нещата. Нищо чудно трудностите да започнат още при първото гостуване в Азербайджан.

Но основният проблем, който кара Любо Пенев да бъде умерен оптимист, е липсата на развитие у неговите футболисти. Нямаме играчи в големи първенства и големи отбори, а това да даде елемент на самочувствие. Тук-там някой ще участва в европейските турнири през есента, но като цяло нивото е средно и малко нагоре, както го окачестви Пенев. Колко много разочарования се случиха през последната година! Ники Михайлов, който минаваше за един от петте най-обещаващи вратари в света, се оказа недостоен за вратата на италианския средняк Верона. Тонев тотално разочарова в Астън Вила. В Майнц 05 се чудят въобще какво да правят с Тошко Неделев, там се очертава вариантът Гара Дембеле, с други думи - пари на вятъра. На Симеон Славчев ще му трябва много време, за да се адаптира в Лисабон, а Краси Балъков навремето направи същото за две седмици. Миланов все още не е незаменима единица на ЦСКА Москва. Попов и Манолев го карат на чист гурбетлък. Имаме и двама във втория от втора дивизия на Китай. Е, откъде да дойде самочувствието?! Поне един да имахме, който идва от велик, световен клуб. Чието шкафче в съблекалнята да е до това на Роналдо, Меси, Рууни или Робен. Как тези средни футболисти ще излязат след месец-два срещу Модрич, Ракитич, Манджукич и ще ги победят. Това може да се случи само с невероятен късмет.

Квалификациите започват и вайканията ще останат настрани. Дано трупането на точки върви по план и независимо от средното равнище накрая целта да бъде изпълнена. Сиромахът и на малко е доволен! 
 

 

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"

Където е Стоилов, там е футболното шоу

В Измир футболните празници не стихват, откакто българският треньор пое Гьозтепе

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача