Мястото на Лудогорец не е в Шампионската лига

Васил Колев за "Тема Спорт"


Зная, че заглавието е ударно и ще скандализира голяма част от "псевдо" патриотите, които коленичат пред всичко българско и родно. И са склонни да митологизират всяко едно дребно усилие, не дай си Боже пък да е свързано с харченето на много пари. Както е горе-долу в случая с Кирил Домусчиев и Лудогорец, а преди това беше с Гриша Ганчев и Литекс.

 

За да избегна обаче дребнавото цупене, особено ако някой от факторите в Лудогорец си направи усилията да прочете този текст, ще подчертая две неща. Първото е, че се отнасям със симпатия към усилията на всички в разградския клуб и изобщо към преживяването "Шампионска лига". Самият аз харча доста средства, за да гледам мачове в различни точки на света и за мен да бъда на стадиона за плейофа срещу Базел беше истинска привилегия. И второто нещо, значително по-важно, е, че в спортен план Лудогорец е категорично най-силният отбор в България и е истински късмет, че Везалов си ритна топката във вратата срещу Славия, за да може да гледаме В този турнир безспорно най-заслуженият представител на България. В този момент обаче спортната част е незначителна и няма никакво отношение към заглавието.

 

Шампионска лига е един различен турнир. Той не е точно състезание в чистия смисъл на това понятие. Бих го определил по-скоро като едно световно изложение на футболни брандове, в което участват доказаните марки, футболният бранд не е футболен клуб. Той е по-скоро стойност, която се измерва от това какво количество пари можеш да спечелиш от един запалянко в един мач или от всичките запалянковци във всички мачове вкупом. Ако междувременно спечелиш и някой трофей, кефът е пълен. Горе-долу това е философията и на най-силните клубове в света през миналия сезон (Байерн и Борусия Дортмунд), а техните брандове бяха определени като customer friendly (най-общо казано, насочени към кефа на потребителите).
 

Та Шампионска лига е нещо твърде елитно, в което няма случайно озовали се участници. Този елитен турнир е създаден, за да носи наслада на милионите по стадионите и пред телевизорите.

 

А сега ще ви кажа защо Лудогорец няма никакво място там на този етап.

 

Няма да припомням дребните "недоразумения" около това кое е по-важно за българина - концертът на Роджър Уотърс "Стената" или мачът на Лудогорец с Базел. По ирония на съдбата обаче "Стената" и цялата случка са един прекрасен пример за това как се правят нещата на ниво Шампионска лига. Строежът на сцената и подготовката на стадиона за концерта започнаха 10 дни преди него, или веднага след мача на Лудогорец. Тези, които отидат в петък, ще видят, че там няма случайности. Плащаш около 100 лева и няма никакви недоразумения. Хореографията е хореография, сцената е сцена, удобството е удобство и така нататък.
 

Какво се случи с Лудогорец? Отидох в 8 и половина на стадиона с идеята, че ще си закупя билет и достатъчно рано ще седна на трибуните. Оказа се, че около касите има огромна опашка, която върви трудно, защото билетите се печатат в момента, работят само две гишета, а от време на време свършва и хартията за принтерите. Последното не е шега и ми се случва за Втори път. Първият беше на мача от Лига Европа Локомотив София - Металург Скопие преди години. Причината вероятно е, че на стадиона отиват повече хора от очакваното и съответно отпечатаните билети са недостатъчно. Цялата процедура по купуването на билет отне 1 час и накрая дори нямах право на избор. Дадоха ми билети за някакъв блок някъде си, защото мачът започваше. Естествено местата ми бяха на другия край и трябваше да заобиколя различни заграждания, като полицаите ме убеждаваха, че не може да се направи изключение и трябва да отида на моя вход, "защото вече се работи с електроника". Електрониката се оказа свободен вход, защото точно на вратата стюардите ми обясниха, че няма смисъл да си показвам билета, тъй като Лудогорец наредили (оказа се самият Домусчиев) да се пускат хората без билети.

 

Междувременно десетки хора се отказаха от посещение на мача още на касите, защото им сервираха, че има билети само от най-скъпите, тоест от 25 лева. И това се случва при два затворени странични сектора!!! Всъщност част от единия се отвори по време на мача, тъй като сектор В се оказа претъпкан. А това на свой ред означава, че са погазени всички изисквания за сигурността на зрителите вероятно със свободния вход.

 

Удивителните сцени продължиха по време на самия мач, когато нахъсан диктор призоваваше публиката да прави "мексиканска вълна от ляво на дясно", каквото и да значи това. Вероятно никой в Лудогорец не подозираше, че е забранено на диктора да прави това по време на игра.
 

Макар че човек можеше да си купи сувенири на Лудогорец, неприятно впечатление направи например липсата на програмка. Оказа се, че има такава за журналистите и вероятно се раздава, защото на нея нямаше цена. Но не и за феновете. За качеството на програмата дори не искам да споменавам, тя е само да се каже, че има нещо и защото е залегнала в изискванията на УЕФА.

 

След мача Домусчиев се опита да обясни някои "недоразумения" с това, че Лудогорец няма опит. Например колко трудно е да се монтира табло.

Това е аматьорско. Трупането на опит не се прави в Шампионска лига и там никой не се интересува как се монтира таблото. Има едни дебели книги с изисквания. За да се спазват тези изисквания, участниците получават колосална сума пари, която в случая е равностойността в евро на 5 милиона лева. За тези 5 милиона лева в този мач трябва да са осигурени всички удобства за зрители и участници, както е записано в книгите.

 

За 5 милиона лева не може да свършва хартията на принтера, не може да работят 2 гишета за билети, не може да се рискува сигурността на зрителите, като се пуска свободен вход. Не може и дикторът да издава нечленоразделни звуци по собствена преценка.