Едва ли някой се съмнява, че Христо Стоичков е “визитна картичка” на България. Стотици пъти по-известен и от древната ни история, и от съкровищата на траките, и от розовото масло, да не говорим за мощите на Божидар Димитров, ЮНЕСКО и каквото там още се сетите. От САЩ до Япония след “България” следва моментална асоциация - “Стоичков”. Факт, нищо че съм от “Левски”. Извоювал си го е. С много работа. И много талант.
Не е тайна и буйният му нрав. Част от любовта към него, когато беше на терена, се дължеше и на това, че “гори” във всеки мач. И се раздава докрай. Безкомпромисно. Така, изглежда, е във всичко, с което се захване - на терена, извън него, винаги. И печели сърца - дори с онези реплики на игрището, които пускаха без звук по телевизията. Дори с жест на ръба на бон тона понякога.
Не е тайна и буйният му нрав. Част от любовта към него, когато беше на терена, се дължеше и на това, че “гори” във всеки мач. И се раздава докрай. Безкомпромисно. Така, изглежда, е във всичко, с което се захване - на терена, извън него, винаги. И печели сърца - дори с онези реплики на игрището, които пускаха без звук по телевизията. Дори с жест на ръба на бон тона понякога.
Уви, понякога капка предозирана емоция може да остави и горчив вкус. Дали капката е лоша дума, дръпнат ревер, дори удар, не е най-важното - виж тук . Светът познава носителя на Златната топка като “Модерния ляв” заради гениалния му футболен талант и ляв крак, разплакал десетки вратари и донесъл радост на милиони. Ще е жалко, ако дори един го запомни като “модерния ляв прав”.
Лилия Цачева, "Труд"
