1. Novsport
  2. Коментар
  3. Лудогорец плюе по марката, за която работи

Лудогорец плюе по марката, за която работи

Европейски отбор не се става само със силни мачове в турнирите, а и с европейско поведение

Лудогорец плюе по марката, за която работи
„Успехите са пре­ходни, но слава­та е вечна". За да достигнеш до тази слава обаче, трябва да демонстри­раш стил и постоянс­тво, а не да се кре­пиш на стари лаври и на името, което си си изградил. За съжале­ние това все по-често се забравя от реди­ца български клубо­ве, а други като Лудо­горец прекалено бър­зо се „опияниха" от успехите си и забра­виха, че не са абони­рани за трофеите, а трябва да се поизпотят, за да си ги заслу­жат. Освен това „ор­лите" трябва да са наясно, че популяр­ността, особено по на­шите географски ши­рини, може да се пре­върне в сериозно бре­ме, защото е изключи­телно трудно да остане неопетнена. Няма как да няма атаки от раз­лични страни и да се появяват спекулации, както е винаги със сил­ните на деня. Подобно арогантно отношение, което демонстрира ръ­ководството на клуба спрямо съперниците обаче, не говори добре за европейския имидж на отбора. Не може всяко изявление в ме­диите или провокация да бъде контрирано с иронична декларация, в която се обяснява как Лудогорец излиза немотивиран и демон­стрира около 30 про­цента от възможности­те си срещу неконкурентоспособни отбори като Локомотив (Пд). Дори да е така, морал­ните норми и феърплеят не би трябвало да ти позволят да унижа­ваш съперника си, а да сведеш глава и да признаеш слабостите си в съответния сблъ­сък.

В България загуби­лите винаги търсят вината първо в другите и след това в себе си, но това не оправдава българския шампион, който претендира, че се различава коренно от останалите, стре­мейки се към евро­пейски манталитет и начин на организация. С подобни изказвания „зелените" не само че плюят на марката, за която работят, но и от­четливо демонстрират, че е трудно да се из­бяга от българската действителност въпре­ки превъзходството над съперниците си. Европейски отбор не се става само със сил­ни мачове в турнирите на Стария континент, а и с европейско пове­дение, което да бъде за пример на остана­лите.

Напрежението на родната футболна сце­на винаги се надува изкуствено, дори там, където го няма, но за да си на върха, трябва да се научиш да се справяш с това. За ни­кого не е тайна, че формата на „орлите" падна драстично от края на месец март досега, но въпреки всичко те продължа­ват да са най-класният отбор в „А" група, фак­торите за спада са много и неведнъж сме се спирали подробно на тях, но разковниче­то в момента са перс­пективните планове за предстоящия сезон. Лудогорци се виждат на върха, преди да са грабнали титлата, и някак започнаха да гледат твърде резонно на двубоите в първенс­твото, насочвайки вни­манието си към избистряне на състава, с който ще атакуват гру­повата фаза на Шам­пионската лига. По­добно на отбор от Формула 1, който под­готвя болида си за следващата година. Няма нищо лошо в това, стига спекулациите за трансфери и все по-­честите преговори за подновяване или прекратяване на договори­те да не се отразяват на кондицията на фут­болистите.

За да защитя хипо­тезата си с примери, ще се върна на пос­ледните изяви на Себастиян Ернандес, Бургзорг, Платини и Абало. Ако изключим холандеца, който е сърцат футболист, но чисто спортно-технически отстъпва сериоз­но на колегите си, то другите трима все по-често се превръщат в най-добри приятели на противниковите отбра­ни с пасивното си пове­дение и престъпните пропуски. Няма как да е другояче, след като са използвани като „жертвени агнета" в двубои с тимове, сериозно отс­тъпващи на „зелените", където основната им „роля" е да закърпят „дупките" в отсъствието на основните фигури.

По време на зимната подготовка Ернандес бе най-качественият фут­болист на „орлите", за­гатна за сериозния си потенциал и дори се сдоби с картотека за Лига Европа, но след като не получи така же­лания картбланш, отно­во се изгуби в миманса. Абало бе „златната ре­зерва" на „орлите" в ев­ротурнирите, а в апогея на първенството все по-често е едва 4-ти избор по крилото. Играта на Платини няма какво да бъде анализирана. След като се възстано­ви от контузията си, бразилецът все по-чес­то влизаше в групата на „орлите", но така и не успя да се пребори с Безяк и Кишада за ти­тулярно място.

Нека обаче да се върнем към първата загуба на „орлите" в официален двубой по българските терени от 7 декември миналата година. В реванша за Купата на България, който приличаше повече на двубой в маха­лата, „зелените" дори не намокриха фланел­ките си и единствено блестящата намеса на Иван Чворович и неу­бедителното изпълне­ние на Мартин Камбуров от бялата точка изпратиха възпитани­ците на Стойчо Стоев във финалния сблъсък. Вместо да затвърдят авторитета си на най-добър отбор в първен­ството, футболистите в зелено бяха решили да направят поредната си седмична трениров­ка преди решителния сблъсък за титлата в неделя. Златински и компания трябваше просто да надиграят съперника си, за да затворят устата на всички „доброжелатели", които обясняват успехите на тима със съдийски реверанси. Загубата обаче може и да е от полза. Поражението дойде в изк­лючително важен мо­мент и за радост на шампионите не е фа­тално. Сега трябва да се направят необхо­димите изводи, за да не се повтаря повече фарсът от „Лаута". Въпреки че слабите игри на „зелените" са по-скоро изключение, отколкото закономер­ност, ако те изпуснат инерцията, последст­вията могат да се окажат необратими.

Стойчо Стоев е изключителен пси­холог и е абсурдно да се смята, че е оста­вил футболистите си да се чувстват сигур­ни шампиони, но без­спорен факт е, че му е трудно да се справя в напрегната обста­новка, в която от него се изискват само и единствено победи, и то с красива игра.

Цветелин ПЕТКОВ, "Меридиан мач"
Където е Стоилов, там е футболното шоу

В Измир футболните празници не стихват, откакто българският треньор пое Гьозтепе

Кой ще отговаря за трансферните провали в ЦСКА?

Какво още прави в клуба скаутът Иван Славов....

Архитектът на Славия

Иван Минчев на два пъти се разминава с Левски

Грешни съвети от неюриста Георги Градев доведоха до края на Антъни Иванов?

Ако бе следвал правилата, плувецът можеше да участва дори в Париж

Владимир Иванов: Кой сега е виновен на Левски?

Всяка година по това време на стадион „Георги Аспарухов“ започват да търсят причините за задаващия се нулев сезон, пише известният журналист

Жаклин Михайлов: Така изглежда посредствеността

Коментар за Левски на известния журналист

Годината на Григор Димитров

Българинът изпраща позитивна 2024-а

Стоичков хвали Лудогорец

Христо Стоичков, похвали Лудогорец и най-вече работата в школата на клуба

Какъв беше план Б на Левски срещу Берое?

Генчев сам призна, че "сините" не са очаквали подобен развой на мача