Отпадането на Лудогорец от ЦСКА в турнира за Купата на България бе прието без драми. В крайна сметка няма нищо по-логично шампионите да преклонят глава пред най-успешния роден клуб. Лъкатушенето на тима на Ивайло Петев обаче е очевидно и то не може да се обясни само с временно падане на формата и да се изтъкват успокоителните прилики от миналия сезон.
Ако приемем, че преди няколко месеца очакванията към Лудогорец не бяха толкова големи и всеки мач на „орлите" се приемаше с аплодисменти, сега ситуацията се промени коренно. Разградчани вдигнаха твърде много летвата и напоследък показват неумение да се справят с височината, която сами си поставиха. Разбира се, не е нормално за Лудогорец да мачка по пътя си всички съперници, но с оглед на проблемите при другите конкуренти и пълното спокойствие в лагера на „орлите" те трябваше вече да са на няколко дължини пред преследвачите.
Големият проблем на Лудогорец през настоящата кампания е, че тимът на Ивайло Петев стана твърде предвидим за родните отбори, които все по-успешно му се противопоставят. Дори смените на „орлите" могат да се предскажат с относителна точност, което означава, че всъщност те не притежават така необходимата широчина на състава. Лидерът има най-дългата скамейка и привидно най-голямо качество в разширения състав, но до този момент няма истински жокер на пейката, което му пречи в много мачове.
Има и нещо друго. Лудогорец е на път да развие форма на зависимост от големите си звезди Марселиньо и Емил Гъргоров. Когато някой от тях не е на терена или не е в добра форма, от това веднага страда представянето на всички останали. Неведнъж вече бе изтъквано и че средната възраст на тима съвсем не е ниска и всичките основни футболисти вече са натрупали години, като не се задава смяна с по-млади футболисти. В това отношение Лудогорец наистина е ощетен," тъй като все още не разполага с школа, която може
да вади готови играчи за мъжкия тим, което очевидно принуждава спортно-техническият щаб да търси опитни състезатели отвън.
По всичко изглежда, че в момента Лудогорец е засегнат от синдрома „изстреляните патрони" и той трябва да бъде преболедуван.
С други думи, шампионите вече разкриха много голяма част от потенциала си, а очевидно класата им на този етап не е достатъчна, за да печелят пълен набор от точки с по-пестелива игра, дори в мачовете с по-скромните тимове. Лудогорец на Ивайло Петев започва да напомня на големия отбор на Левски на Мъри Стоилов от периода 2006-2007. Тогава „сините" бяха с класа над всички по родните терени, но треньорът твърде много се предовери на любимата си схема и изпълнители, които година след най-големите успехи бяха неузнаваеми.
Сравнението е само привидно, тъй като по това време Левски наистина бе изграден отбор, който постигна по-големи успехи, но и падна отвисоко.
Разградчани нямат традициите и обществената подкрепа на „сините", така че за да се надяват на дълга доминация у нас, са длъжни да станат по-разнообразни. А това включва и по-смели експерименти, които да не страдат заради страха, че могат да се загубят точки.
Христо Бонински, "Меридиан Мач"
Христо Бонински, "Меридиан Мач"
