Миналия сезон любимият ми Ливърпул, който е моят живот, отиде на „Селхърст Парк" и погреба с 3:3 от 0:3 мечтата ни за първа титла от 24 години. Тогава бяхме ментално слаби. Същото се повтори и сега, при загубата с 1:3 в новото гостуване на „Селхърст Парк". В неделя бяхме и физически слаби. Ние не бяхме просто победени, ние бяхме малтретирани. И то не от отбор, който разполага с качество, по-високо от нашето. Ето това е унизителното.
Това е един ужасен Ливърпул. Срам за историята на този клуб. Като ги гледах, ми се искаше да хвърля по тези на терена най- тежкото, което ми попадне под ръка.
И вече ни минава през главите, че в София срещу Лудогорец - един от слабите отбори в Шампионската лига, ще се случи най-лошото. Но този Ливърпул заслужава българско унижение. Но първо в главите на Брендън Роджърс и играчите му трябва да узрее съзнанието, че повече не може да се продължава така. По дяволите онези над 100 милиона паунда, хвърлени за покупки през лятото. Тук вече говорим за отговорността към името.
От спортна гледна точка пък нямам никакво обяснение защо Стивън Джерард играе като дефанзивен халф. Той е креативен играч. Усещаше перфектно и Торес, и Суарес, и Стъридж. Сега е наясно с движението във всеки един момент на Балотели, Ламбърт и Борини.
Това е един ужасен Ливърпул. Срам за историята на този клуб. Като ги гледах, ми се искаше да хвърля по тези на терена най- тежкото, което ми попадне под ръка.
И вече ни минава през главите, че в София срещу Лудогорец - един от слабите отбори в Шампионската лига, ще се случи най-лошото. Но този Ливърпул заслужава българско унижение. Но първо в главите на Брендън Роджърс и играчите му трябва да узрее съзнанието, че повече не може да се продължава така. По дяволите онези над 100 милиона паунда, хвърлени за покупки през лятото. Тук вече говорим за отговорността към името.
От спортна гледна точка пък нямам никакво обяснение защо Стивън Джерард играе като дефанзивен халф. Той е креативен играч. Усещаше перфектно и Торес, и Суарес, и Стъридж. Сега е наясно с движението във всеки един момент на Балотели, Ламбърт и Борини.
Когато аз бях на терена, пред мен играеха Масчерано и Хаман. Това са футболисти, които не се интересуват много от топката. Тяхното мислене е като на защитници. Докато Стиви е съвсем друга бира. Роджърс осакатява Ливърпул, като го слага пред отбраната. Джерард трябва да играе зад нападателите. Там е истинската му сила. А и така е най-полезен за отбора. Дано в скоро време Роджърс се осъзнае и влезе в час, защото оставката ще излезе от джоба му...
Джейми Карагър