Наближава сак-ралният 31 март - денят на лицензионния апокалипсис. От няколко години 31 март решава административната съдба на много от българските клубове. През тази 2015 съдбата на двата гранда Левски и ЦСКА. А и целия ажиотаж в последните дни, поделен 80 на 20 в полза на^червените, е как да бъде избегнат окончателният край. И как да се спечели още една година живот. По-точно живуркане, защото само преди дни Боби Михайлов получи още един мандат в УЕФА, а този, с когото се прегръща в ложите, е по-силен и уверен отвсякога в своята мощ. А техният съюз превърна двата гранда във фон, който трябва да съпровожда поредните титли на един отбор. Колко ще са - никой не знае. Естествено, не новопоявилото се футболно явление е виновно за хала, до който се доведоха Левски и ЦСКА. То само се възползва чудесно от ситуацията. За това положение обаче са си виновни само ЦСКА и Левски. Техните собственици сами си изкопаха гроба.
И в Левски, и в ЦСКА важните хора знаеха, че този 31 март ще бъде решителен. Появяваха се различни цифри и информации, които категорично показваха, че двата колоса на българския футбол не притежават финансовите възможности да се справят с надвисналата опасност. И тези предсмъртни конвулсии в последния момент са за замазване на положението. Някакъв отчаян вопъл за съпричастност от страна на двете общности. На разбиране, че нещата са се случили като историческа неизбежност. И това е самата истина.
ЦСКА и Левски бяха управлявани така, че неизбежно да се стигне до техния икономически колапс. Тотален крах! Левски и ЦСКА са образец на фалирали акционерни дружества, те са като Гърция, харчели са пари, които не печелят. Дали са им били подарявани от щедри спомоществователи, или трупани като дългове, дори не е от значение. Важното е, че двата клуба се строполиха в прахта и вече липсва полезен ход.
Всичко това се случи, защото десетки години хората, докопали се до властта в двата клуба, демонстрираха чудовищна некомпетентност. Евтината популярност, микрофоните, присъствието във вестниците бяха водещи за тези хора. Те не развиха дейността като нормален бизнес, дори когато тази възможност им бе поднесена на тепсия.
Конкретиката е повече от жалка
На двата велики клуба с милиони привърженици са им необходими спешно по милион, за да преодолеят коварния водовъртеж на 31 март. Дори и тези суми обаче вече са непосилни за спекулантите с двете идеи. Естествено, трябва да се направи разграни-чение. Левски и ЦСКА тръгнаха към своето пропадане от различни позиции. Тандемът Томов -Младенов със сигурност постигна много повече за ЦСКА от този на Батков - Гонзо в Левски. Тук дори нещата са несравними. Всички приказки за спасяването на червения клуб са истина. Днешните най-големи критици на Томов и Стойчо трябва да признаят поне пред себе си, че през август 2013 година гледаха само сеира. През август 2013 цялата червена общност - бедните и богатите, можеха чрез обединение да направят така, че да няма 31 март 2015 година.
В Левски е коренно различно. И много по-противно. Така нареченият мажоритарен собственик удари дъното, вече не може да намери пари за собственото си удоволствие Левски. Удоволствие, което го легитимира в обществен план. Да си известен е нещо много значимо за подобни хора. Лошото е, че тази известност вече няма кой да я плаща. През годините го правеше Чорни, един мобилен оператор, едно правителство. И Наско Сираков и Мъри Стоилов, които спечелиха едни 25-30 милиона лева от Европа. Сега няма кой не милион да даде, а дори 100 хиляди!? И лицензът за Европа вероятно ще бъде загубен. Той всъщност няма и да трябва на Левски, поне това е усещането.
Все пак 31 март не е краят
Левски и ЦСКА ще продължат да съществуват и след този ден. Боби Михайлов и неговият кукловод ще направят всичко възможно двете най-ценни търговски марки да останат в обращение. Ще бъдат погазени всички правила и закони, но Левски и ЦСКА ще останат в така наречената елитна група. Печалното е, че това се прави, защото те са необходими на националната кауза за фон. Сериозен като многочисленост, защото притежават симпатиите на 80 процента от феновете в България.
Преди месец писахме, че двата клуба трябва да се обединят срещу надвисналата опасност. Това изглежда неразбираемо на фона на противопоставянето, но и жизненоважно за оцеляването им. За да има истинско, титанично противопоставяне, двата клуба трябва да се върнат на реалните си места в българския футбол. Първото и второто! Това са изначалните позиции на тези два клуба.
Всичко останало са дреболии като имената на псевдогерои-те, които придобиха популярност за няколко часа и дни. Тези имена ще бъдат забравени, както на много предишни. Левски и ЦСКА и техните привърженици ще пребъдат. Те са важните, другото са петна, които историята ще заличи.
Накрая прагматично - Левски и ЦСКА трябва да живеят с парите, които печелят. И сега двата клуба имат на разположение от собствената си дейност 3-4 милиона лева годишно. Да се вземат в ръце и да се оправят с тези не малко пари. И да се обърнат към идеята и мечтите. Защото иначе лихварите ще ги удушат окончателно!
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
