Измина и един месец от началото на шампионата, а това е достатъчно дълго време, за да се направи първоначален анализ на представянето на Левски както на футболистите като индивидуални действия, така и взаимодействията им в и между отделните линии на игра.
ВРАТАРИ:
В интерес на истината броят на създадените положения пред вратата на Левски не е никак голям. Въпреки това „сините” вече инкасираха 6 попадения в 5 срещи или средно по 1.2 гола на мач. В тези двубои под рамката на вратата се изредиха трима вратари, като Стефано Кунчев не си струва да се коментира, тъй като вече не е част от състава, а и има вина за поне половината от допуснатите голове. Македонецът Кристиян Наумовски остава загадка, бе обвинен за гола на Локомотив Пловдив в първия кръг, после нямаше работа през второто полувреме в Стара Загора. Причините за привличането му остават неизвестни, след като за сблъсъка с Ботев Пловдив бе направена поредната рокада и на вратата застана Александър Любенов. И младокът не бе сериозно тестван, макар веднъж да допусна неточност при едно центриране от корнер. Понрави се играта му с крака, със сигурност изглежда по-уверен в този компонент в сравнение с безумните действия на Кунчев.
Да се даде генерална оценка на вратарите в Левски е трудно, тъй като действително те още не са били поставяни под сериозен натиск и не са получили възможност да демонстрират качествата си. Притеснително е, че „сините” буквално са получили повече голове, отколкото са създадените чисти положения от страна на противниците им.
ЗАЩИТНИЦИ:
Грешките, които се допускат в отбрана са по-скоро плод на лошото взаимодействие с опорните халфове и ниската тактическа грамотност, която „сините” бранители на моменти показват, когато трябва да се отбраняват. Неориентираното движение на защитниците при атаките на съперниците създава напрежение, но тук вина имат и полузащитниците, които не осигуряват достатъчно подкрепа на своите колеги. Връзката между двете звена е тотално скъсана и ще е нужна доста работа, за да се научи Левски да се брани грамотно. Иначе можем да отличим Борислав Стойчев, на когото признаваме, че се опитва да се вживява като лидер в центъра на отбраната, а и рядко греши. Партньорът му Аймен Белаид също е качествен футболист, но в същото време допуска поне по 1-2 нелепи неточности в хода на даден мач, от които страда целия отбор. Все пак наложената му глоба след мача с Берое явно е дала резултат и срещу Ботев Белаид бе много по-внимателен. За позицията на ляв бек Левски не може да се притеснява – Веселин Минев, макар и недолюбван от феновете, се старае много и играе с голям хъс, а включването на Мики Орачев срещу Ботев бе повече от добро и доказа твърдението, че „сините” разполагат с талантливи юноши, които обаче трябва да получават повече шансове за изява. Като че ли по-проблематичен е десния фланг на защитата. Нивото на Пламен Крумов сякаш поспадна след идването му през зимата. Въпреки старанието си, Крумов допринася с малко в атакуващ план, а и е по-лесно преодолим в защита. Освобождаването на Ради Димитров, който сякаш остави малко по-добро общо впечатление с играта си, поне в контролите, оставя Крумов без алтернатива на десния фланг. Това говори за известен дисбаланс, а и съществува риск липсата на конкуренция да влоши още формата на 28-годишния Крумов.
ХАЛФОВЕ:
Основният източник на проблемите в халфовата линия на Левски е слабата тактическа подготовка на футболистите на тази позиция и вече споменатата липса на взаимовръзка със защитата. Играчите не знаят как да се движат най-ефективно по терена и често изпускат противниковите футболисти като им се налага да вършат чести нарушения. Новопривлеченият Георги Сърмов губи минимум по два пъти топката в центъра на терена всеки мач и коефициентът му на полезно действие е твърде нисък. За Владимир Гаджев всичко вече е казано – футболист с безспорни футболни качества, но демонстриращ мързел и нежелание да се раздава във всеки мач. А на Левски не му трябват футболисти, които да си „избират” кога да играят. Гаджев има потенциала да връзва играта на „сините” в центъра на терена и да бъде в ролята на т.нар. box-to-box полузащитник, или такъв, който е еднакво активен и в отбрана и в нападение. Смяната на схемата срещу Ботев даде свобода на Гаджев и той разкри възможностите си. Ако футболистът благоволи да дава всичко от себе си оттук насетне, би могъл да се превърне в мотора на „сините”. Стефан Велев очевидно има трудности в опитите си да възвърне формата си от пролетта на 2013-а, когато бе водеща фигура в Левски, а и допълни списъка на футболисти, направили фрапантни грешки през настоящия сезон с асистенцията, която даде на Чунчуков за гола на Ботев. Роман Прохазка пък е може би единственият играч на Левски, който успя да подобри играта си в хода на сезона. Словакът, набеден за излишен още със завръщането си на „Герена”, започна ужасяващо срещу Локо Пловдив и ЦСКА, но бе сред най-добрите срещу Локо София, а и се включи решаващо в двубоя с Ботев. Със сигурност Прохазка не е идеален избор за флангови футболист, но на този етап добрата му форма трябва да се използва. Странно е, че не получи минути при гостуването в Стара Загора. На титулярната си позиция като опорен халф Прохазка не сполучва и това, което се каза за Сърмов, до голяма степен важи и за словака – рядко отнема топката чисто и е податлив на грешки. Испанците Бедоя и Аниете също съвсем не впечатляват от началото на шампионата. Първият дойде с идеята, че ще бъде използван като плеймейкър, но вместо това редовно бива мъчен на крилото и дори да притежава потенциал, това остава скрито за всичко. Може би ако изиграе няколко срещи на позицията зад нападателя ще съумее да се изяви, но като цяло той е най-голямото разочарование в селекцията на Левски. Аниете, от своя страна, демонстрира желание за игра, търси топката, но също е безкрайно неефективен.
НАПАДАТЕЛИ:
Не е нормално за Левски типичните нападатели да са вкарали едва 2 гола в 5 срещи. Тандемът „Валери-Валери” определено буксува. Домовчийски реализира въпросните две попадения, но с това се изчерпват изявите му на терена, човек може буквално да забрави, че Домо е на терена, тъй като остава изолиран в дълги периоди от срещите. Най-добрият вариант и за Божинов, и за Левски, би бил продажбата на нападателя в Англия. А ако „сините” вземат и пари за него, това би било уникална сделка, защото талантливия в юношеските си години Божинов е пълна дупка до момента. Единственият по-остър нападател в Левски е Луис Педро, който най-сетне успя да се разпише срещу Ботев Пловдив и с това увенча активната си игра. Но и за холандеца може да се каже, че колкото е активен, толкова е и неефективен в отиграванията си. Центриранията му са под всякаква критика, а и рядко бива подпомогнат от съотборниците си, когато тръгва да се надиграва със съперниковите бранители. Все пак Педро е един от много малкото футболисти на Левски, които могат да бъдат отличени след този първи изминал месец от новия сезон.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Вън от съмнение е, че след първите 5 кръга от първенството Левски не изглежда по най-добрия начин, макар да е на само 3 точки от първото място. В моментната тежка ситуация непредизвиканите грешки трябваше да бъдат сведени до минимум, но вместо това те биват удвоявани и това коства на „сините” доста точки. Два са основните спортно-технически проблема – лошата връзка между защитата и халфовата линия и неумението на футболистите в двете зони да се движат правилно, и слабата резултатност на нападателите. Всъщност това са и най-важните компоненти в играта на даден отбор и ако те куцат успехите няма как да дойдат. Все пак очакваният нов нападател би могъл да реши поне единия проблем, докато за другия е нужна страшно много работа, макар че и тук се вижда някаква светлина в тунела и тя е свързана със завръщането на Димитър Димитров начело на тима от зимата. Херо има капацитета да изглади тези неточности. Въпреки нелепите индивидуални грешки, в Левски действително са събрани някои нелоши футболисти, вече се обиграва някакъв постоянен титулярен състав, така че в даден момент нещата може и да потръгнат във вярната посока за вековния клуб от „Герена”.
Влади Николов
