Има ли по-лошо?

Ситуацията малко преди края на дерби­то в Ловеч, при която съдията даде аут от вратата на Литекс, а капита­нът на Левски Влади Гаджев единствен разбра, че има корнер и отиде спокойно до флагчето и дори се засили да изпъл­нява, докато всички останали футболисти вече тичаха към цен­търа, е най-яркото доказателство за ха­оса на всички нива, който цари при „си­ните". Налице са компрометиран собс­твеник с изчерпани ресурси и назначен в бъдеще време тре­ньор, който просто наблюдава агонията на човека, правещ всичко възможно да запълни постоянно нараст­ващите пробойни по дъното на олющената лодка. Със си­гурност сами­ят Гонзо си дава най-ясно сметка, че от толкова много задължения и задачи не му ос­тава време спокойно да се концентрира върху рабо­тата с играчите. Просто той отго­варя за всичко от „А" до ,Я" на „Герена", но в много по-тежък пе­риод от онзи, в който Иво Тонев се самооп­редели по този начин.

Това обаче е на за­ден план за редовите запалянковци, чиито фокус пада върху от­бора, с който тръпнат всяка седмица и чии­то резултати са в правопропорционална зависимост със собст­веното им настрое­ние. На техния екран на внимание се поя­вява една грозна ка­рикатура, с която се опитват да ги заблу­дят, че идеята, за коя­то са готови на вся­какви жертви, все още е същата. По­вечето от тях отдавна са надраснали възрастта, в която ед­на седмица викат за един отбор, следва­щата за друг. Жреби­ят на предпочитания­та им отдавна е хвър­лен и сега са с люби­мия тим и в добро, и в лошо. Точно в момен­та те понасят големия позор и прагът им на търпимост става твър­де лесно преодолим. Избликът на агресия след края на мача в Ловеч е едно от дока­зателствата, както и тежката апатия, която налегна огромна част от средностатистичес­ките левскари, които и без това трудно се вдигаха, за да отидат на стадиона. Сега те дори превключват бързо канала, като видят „синята" агония.

Няма как да е по-различно, след като с всеки изминал мач въпросът има ли по-лошо, става от актуа­лен по-актуален. А от­говорът след продук­цията край Покрития мост си остава: „Явно, да". В момента Левски заслу­жава място във футбол­ните учеб­ници като антипример за това как трябва да изглежда един отбор. Особено първия половин час в Ловеч е достоен за наистина епохален труд в тази посока. През това време най-ясно си пролича, че „сините" имат слаб вратар, като това явно се касае за всички налични изпълнители на този пост в момен­та. Александър Любе­нов може да бъде оп­равдан най-вече с то­ва, че треньорският щаб рискува страшно много, за да го поста­ви под рамката в тол­кова напечен момент. Момчето със сигур­ност има качества, но все още изглежда твърде притеснен а хората пред него имат нужда от човек, който да ги ръководи с твърда ръка.

В защита Левски има добри изпълните­ли, особено на фона на тези, които се из­редиха в последните 2-3 сезона, но на те­рена те не действат в синхрон, а впечатле­нието за разпокъсаност става все по-сил­но. Вината вероятно е и на Пепе Мурсия, който бе пренебрег­нал тактиката в прог­рамата си за тренировки, но и настоящи­ят щаб, в който вече има двама бивши бра­нители като Топузаков и Петьо Колев, носи отговорност.

 

Хаосът е най-пълен в средата на терена. Смяната на схемата с постройка на халфо­вете в ромб не срабо­ти кой знае колко ус­пешно нито срещу Бо­тев, нито онзи ден. За домакински мач сре­щу съперник, за който се предполага, че ще действа по-затворено, има логика Гаджев да бъде ангажиран по-директно с изнасяне­то на топката, но в Ло­веч отново се видя, че неговото слабо място си остава представя­нето в дефанзивен план. Макар че в да­леч по-голяма степен се провали Георги Сърмов. Случайно стечение на обстоятелствата не само го върна на „Герена", но и го утвърди като титу­ляр, а в момента това изглежда парадоксал­но. Още повече при факта, че героят от единствените две по­беди на тима от нача­лото на сезона Роман Прохазка стои на пей­ката.

 

Колкото и да са сла­би изпълнителите по фланга, „сините" вина­ги са играли най-доб­рия си футбол с крила, а дори и в кошмарния минал сезон стойност­ните резултати бяха постигнати заради по­вече агресия покрай тъчлинията. Луис Педро има качества да бъде втори нападател, но проблемът си оста­ва в липсата на първи. Божинов се включи само след една трени­ровка след завръща­нето от Англия, но са­мо потвърди защо в момента никой уважаващ себе си клуб не би го наел.

 

Вкарването на голо­ве продължава да си остава сериозен проб­лем, а и чаканият като лек за безплодието Дани Н’Гесан май не е типичният таран, за когото точеха зъби от „Герена".

Все пак трябва да се признае, че Левски има потенциал, но ка­чествата на играчите все още не могат да бъдат трансформира­ни в силна отборна изява. А това означа­ва, че предстои доста тежка треньорска работа, а паузата за ма­човете на национал­ния отбор далеч няма да е достатъчна, за да се види някакво сери­озно преобразяване. На фона на това, че поне половината из­пълнители в състава на Гонзо без пробле­ми ще минат футболен ТЕЛК с поне втора степен инвалидност, наистина изглежда наложително смело и спешно да се търси освежаване чрез мла­дите. И срещу Ботев Мики Орачев показа, че заслужава дове­рие, а само с повече мачове може да се ви­ди дали той и връстни­ците му от школата не са дори по-добри от талантите в „оранже­вата" академия. Таки­ва като него поне ще ги търпим, без да се срамуваме, както го правим заради Сър­мов и компания

Людмил Христов, „Меридиан мач”