Вече му е омръзнало да го наричат "Бейби Фед", защото българинът се подготвя да наследи своя герой, когато "Голямата четворка" в мъжкия тенис приключи със спорта. Така британският "Телеграф" започва материала си, посветен на Григор Димитров и треньора му Роджър Рашийд.
Крепостта на т. нар. "Голямата четворка" все още не е паднала, но имайки предвид контузията на Новак Джокович и колебливите изяви на Рафаел Надал на клей, може да се очаква, че т.нар. младо поколение (Generation Y) ще атакува. Григор Димитров, Милош Раонич и Кей Нишикори са родени в рамките на 18 месеца в началото на 1990 година - както е и в случая на Надал, Джокович и Анди Мъри в средата на 80-те години. В близките няколко години може да се създаде ново съперничество в мъжкия тенис, което да държи спорта на върха на вълната. Постоянните сравнения с Роджър Федерер вече са омръзнали на Димитров, който винаги е твърдял, че не копира именития швейцарец, а иска сам да проправя пътя си.
"Не мисля, че има някаква универсална рецепта за успех в тениса, заявява 23-годишният хасковлия. - Не могат да бъдат правени такива сравнения, защото ако при един тенисист работи едно - при мен може да не стане. Когато започнах да играя в мъжкия тур, гледах водещите тенисисти и постоянно опитвах нещо ново. Наблюдавах ги в съблекалните, как тренират, с какво се хранят. Опитах безглутеновата диета, но при мен нямаше резултат. Тренирах като луд във фитнеса. Когато стигнах до финала в Бризбън, вдигах тежести по три пъти на ден преди всеки мач, но след това бях наистина изтощен. Пробвах йога, но аз съм гъвкав и без това, така че не успявам да запазя килограмите си", продължи Григор. "После започнаха тези сравнения с Федерер и всички си мислеха, че се опитвам да копирам стила му. Никога не съм имал подобни намерения и не съм искал това - да приличам на него или да бъда Роджър. Всичко, което правех обаче, изглеждаше точно по този начин и сякаш наливах масло в огъня. Да, гледал съм всичките му мачове, няма да лъжа за това. Младите момчета имат своите идоли и се опитват да им подражават, да бъдат като тях. В един момент обаче човек си казва: "Майната му, аз съм си аз". Когато стигнах до това проникновение, цялата ми идея и възприятие за живота се промени", допълни Димитров.
Ирония или не, но в момента приказката на Григор е свързана с още един Роджър - този път обаче това не е Федерер, а Рашийд. Това е австралиецът, с когото българският тенисист работи от миналия октомври. Седмица, след като двамата започват да си сътрудничат, Димитров печели и първата си титла от ATP - на турнира в Стокхолм. След това той прибавя и трофеите от Акапулко и Букурещ. През годините австралийският специалист е работил с Лейтън Хюит и Жо-Волфред Цонга, а името му се свързва с тежките физически упражнения, на които подлага тенисистите, и даже военния си метод на работа. "Физически Григор изостава с няколко години, коментира пред "Телеграф" Рашийд.
- Гледал съм го, когато беше по-малък и навлизаше в тура и мисля, че това бе един от недостатъците му. Трябваше да се работи за укрепването на физиката му. Подобен бе и случаят с Анди Мъри преди 5-6 години. Сега всичко е различно при него, напредъкът във физическо отношение му позволява да играе с повече увереност. С Григор тепърва започваме да работим върху физическата страна на нещата. Мисля, че той е на 1/4 от това, което би могъл да постигне във физическо отношение. Очаквам след 18 месеца да бъде наистина интересен спортист", заявява Рашийд. Въпреки че е роден в България и е син на треньор по тенис, Димитров е живял малко в родината си. Прекарва тийнейджърските си години в академията на Патрик Муратоглу в Париж, а след това известно време живее и тренира в Стокхолм. Сега българинът се е установил в Лос Анджелис, където живее и приятелката му Мария Шарапова. Самият Григор определя себе си като "типичен калифорниец". "Обичам да прекарвам времето си навън, да обикалям. Креативна личност съм и обичам да съм на плажа. Медитирам, правя упражнения. Понякога ходя в някой бар на плажа гол до кръста. Такъв човек съм и се чувствам добре. Така черпя вдъхновението си. Успееш ли да стигнеш до това вдъхновение, виждаш всичко по-ясно и се чувстваш сякаш не можеш да направиш грешна стъпка", завършва Григор.
Григор: Майната му, аз съм си аз
"Не мисля, че има някаква универсална рецепта за успех в тениса”
