Голямото, многоочакбано дерби в първия пролетен кръг между Лудогорец и Левски всъщност се оказа едно голямо синьо ходене до Разград. С пет нови според ръководството много качествени титуляри Левски изигра един от най-слабите си мачове срещу Лудогорец изобщо, откакто този мач го наричаме голямо дерби. Що се отнася до новите „звезди", естествено е рано да правим генерални изводи. Бурабия и Венци Христов едва ли ще надскочат някога нивото си на обикновени пешеходци. Но все пак овациите са за победителите и почти сигурни петкратни шампиони.
Лудогорец с измамна лекота и малко треперене в края получи трите точки и реши първенството по стандартната процедура от последните пет години. Класата е вечна, а напъните на назначените временни. Това, което имат в Лудогорец, в Левски трудно ще го постигнат, продължавайки да се самозаблужда-ват. Оттук нататък Лудогорец ще доиграват във възходяща форма първенството и ще се опитат да превърнат оставащите мачове в прелюдия на ново изригване в Шампионската лига. Дали ще успеят е енигма, но че ще останат абсолютен хегемон в България е повече от ясно. Все пак не им отива на равнището да се вкарват сами в ужас и страх, както стана в последните десетина минути.
Както е ясно, че Краля Слънце се огъва в бизнеса и политиката, така също е толкова видно, че на терена е непреклонен и не пуска на никого аванта. И това трябва да му се признае като огромно достойнство. Затова всички му дишат прахта в последните години, колкото и да се напъват да се равняват с него. През каквито и трудности да минава, футболният му проект остава на европейско ниво. И въобще не му е трудно да се разправи с местните несъстоятелни противници. И няма как да е другояче с играчи като Марселиньо, Натанаел, Вандерсон, Кафу, Моци. Прибавени двама-трима железни ветерани в лицето на Дяков, Минев, Стоянов е напълно достатъчно Лудогорец да е с класа отгоре. Естествено, Всичко красиво, зрелищно и изящно в играта на Лудогорец се дължи на Професор Марселиньо, най-голямата им звезда. Няма как Левски или който и да е друг да побеждава, след като не притежават играч от неговия калибър.
Лудогорец ще стане интересен чак през юли и август, по-занимателна тема е накъде върви Левски след поредните „положителни" промени. И след чудодейно подскочилия нагоре бюджет. Загубата в Разград, гарнирана с уникално слаба и безпомощна игра, ще донесе последствия. Без въобще да имам каквито и да е съмнения, съм убеден, че следващите месеци ще бъдат много тежки за треньора Стойчо Стоев. Неговият любовен период на „Герена" приключва и самият той трябва да е доволен, че продължи цяла календарна година. Сега по-контролираните медии ще започнат да му намазват ските с най-бързата смазка. И ще полети неудържимо надолу. Няма как да се харчат луди пари, а ефект да няма никакъв.
Шефът на Управителния съвет и вечното протеже на всяка власт Георги Иванов ще му оказват всячески подкрепа, но накрая, огънати под силата на резултатите, ще вземат неизбежното решение. Колко виновен е Стойчо обаче? Когато отиде в Разград, намери готов отбор и постигна забележителни успехи. По-важното - доказа се като треньор, след като в предишните си 20 години в тази битност не бе постигал абсолютно нищо. В Левски обаче лозето е на баир. Трудно се копа, трудно гроздето хваща плод. Така например през есента бе решил идеално задачата на десния фланг на защитата с Живко Миланов и сега пак му се налага да се връща към абсолютно губещия вариант с Прохазка. Поведението на словака при първия гол на Лудогорец може да служи за помагало на грешките в защита. Позиционни, динамични, тактически. Прохазка не става за тази позиция, но пък има уникален нюх да бележи важни голове. Вкарването на бавен човек като Бурабия в центъра на игрището също не е от добрите решения на Стоев. Така и не се разбра Бурабия за Левски ли играе или за Лудогорец. Треньорът ще прави и други грешки и все по-често ще му се натяква, че под негово ръководство Левски не е спечелил нито един важен мач.
Няма как да не се изкоментира и съдията Попов, кой знае защо наречен безупречен.
Впечатлението от изявите му на терена съвсем не го показва като безупречен. Абсолютно никакъв критерий при подхода към картоните, всяко падане за него е нарушение. Единственото безспорно решение бе червеният картон за Моци, но все пак преди това вдигна жълт. Щеше да е престъпление поредната бруталност на румънеца да бъде отново подмината. Щом българският футбол го е докарал съдия като Попов да свири най-големия мач, значи нещата са станали от лоши по-лоши. И без това футболът на терена е мъчение, само трябва да му сложиш и един чернодрешко съвсем да завърши картината.
И така първенството стартира в новия си силно кастриран вариант. Започна с пловдивското дерби, което се игра само в едно полувреме. В едно отдавнашно време и четири полувремена нямаше как да омръзнат на публиката, сега и 45 минути стигат. Това е кратката и надявам се точна характеристика на това, което гледахме в Пловдив. От зиковците, чиковците и зумчетата няма следа. Дори Неделев бе просто един статист и доказа защо в Германия така и не го пуснаха дори за няколко минути.
В Стара Загора позната картинка - домакините са стойностен за нашите стандарти отбор, може би отново дори заслужават да завършат втори. Вярно е, че са на 100 години и една втора титла за първия им век ще е страхотно достижение, но не виждам как ще стане. Пирин, който беше торпедото на втората половина на есента, при овакантеното десето място може и да не се раздава толкова вдъхновяващо. Така или иначе Наджи Шенсой си получи петте минути слава по българските терени. Пробута си добрите лафове, какво повече може да направи.
И, естествено, нулевата мъка в „Овча купел" - еманацията на българския футбол. 90 минути безцелно тичане в двете посоки и никаква следа от футбол. Кой да гледа това, при положение че по същото време се играят спектакли по цяла Европа. Какви телевизионни права, какви пет лева. В четирите мача сборно паднаха в гола и топката бе ритната още толкова пъти към вратата. И на този фон се говори за някаква Висша лига, която с какво по дяволите ще се различава!
Жалкин Михайлов, "Тема спорт"