Допингът - начин на употреба

Истерията покрай допинга и така наречената борба за чистота на спорта утихна за кратко след световното първенство по лека атлетика в Берлин. Но се появи автобиографичната книга на Андре Агаси, за която тенисистът е получил 5 милиона долара хонорар. За такава огромна сума е трябвало да добави и малко пикантерии. Не е било достатъчно да напише само неща от сорта: на корта печеля с дясната ръка, а губя с лявата. В пикантериите Агаси вметва, че си е позволил да употребява дрога и допинг. Признанието на такава звезда на спорта предизвика моментален отзвук. Неговите колеги Роже Федерер и Рафаел Надал веднага скочиха: "Това е срамно". Но срамно за кого - за феновете на тениса или за самите тенисисти? Каквито и обяснения да дават и както да се мъчат да ни отклоняват вниманието, съвсем ясно е, че и уж възмутените са в тази игра.

Признанието на Агаси, че е употребявал забранени вещества, не би трябвало изобщо да направи впечатление. Защото всички ръководители на световния спорт, включително президентът на МОК Жак Рох, членовете на олимпийския комитет и международните спортни федерации, прекрасно знаят, че няма спортист, който да е стигнал високо и дори средно ниво само с това, което Господ му е дал. Феноменалният спринтьор Юсейн Болт също се прави на обиден, че някой се съмнява в чистотата на неговите постижения. Аз съм категорично на негова страна - Болт не употребява забранени вещества, а само тези, които все още са позволени. Тази демагогия по отношение на допинга съществува и е призната от хора на най-високо равнище в йерархията на спорта. Лично Жак Рох заяви, че борбата с допинга е загубена, че вече не може без допинг. Новите препарати не влизат веднага в забранителния списък, за да бъдат обявени за допинг, а чак в края на годината, когато вече са си свършили работата. През това време вече са разработени новите стимуланти, които ще заменят току-що забранените препарати. А списъкът с допинга постоянно се допълва и скоро ще може да конкурира по обем романа "Война и мир".

Непрекъснато някой апелира да се изчисти спортът. Същото стана и на Сесията на страните членки по международната конвенция срещу допинга в Париж. И новоизбраният генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова обеща да съдейства за включването ни в проекти за борбата с допинга. Но има ли някой, който да каже как на практика спортистите ще се откажат от допинга и същевременно ще правят световни рекорди?
Ръководителите на българския спорт са се увлекли по идеята нашата допинг лаборатория да вземе международен лиценз и така да печелим. Логиката на министър Нейков е, че у нас работната ръка е евтина, изследването на пробите ще струва по-малко в сравнение с другите лаборатории в Европа и че така ще привлечем клиенти. Да кажеш подобно нещо означава, че си много далеч от проблема. Пробите, които вземат допинг ченгетата и се поръчват от УАДА, се правят от точно определени лаборатории и да влезеш в този кръг е невъзможно. Друга част от пробите се вземат по време на големи първенства и се плащат от организаторите. Единствено когато те уличат в употреба на допинг и ти трябва контролно изследване на пробата, си плащаш от джоба и цената е доста солена.

Най-евтино е в Москва - $300. В Швейцария цената е 500 долара. Някои хора си въобразяват, че ние ще правим тези изследвания за 100 долара и ще отмъкнем клиентите на другите лаборатории. Това обаче е илюзия. Не можеш да тръгнеш срещу дългогодишното статукво в тази област. Наивно е дори да си го помислим.  Друго трябва да проумеят ръководителите на българския спорт. На нас не ни е необходима лаборатория, от която да печелим. Трябва ни лаборатория, за да не губим пари. За да не се налага да плащаме огромни глоби за уличени в допинг наши състезатели.

Всичко ново в областта на допинга не може да се купува и употребява като обикновено лекарство от аптеката. Тази практика в спорта отдавна е невъзможна. За да използваш даден препарат, е необходимо да ползваш услугите на модерна лаборатория. Трябва да се изследва детайлно организма на дадения спортист, да се види как той възприема препарата, в какво оптимално количество и в каква периодичност. Не можеш просто да му удариш една инжекция и да го пуснеш да се състезава. Защото ще се получи  гаф като този с повишения тестостерон на Пламен Константинов на игрите в Пекин. Гафът е резултат от незнание и от липса на съответните изследвания както на използвания препарат, така и на индивидуалнотото му въздействие върху всеки волейболист от отбора.  Лаборатория е нужда и за да се изследва съставът на всички приемани от спортистите препарати. Липса на елементарен професионализъм бяха грешките в националните отбори на Гърция и България. Гърците обясниха къде са сгрешили. Купили си хранителна добавка от Китай и се доверили на листовката със съдържанието, без да правят допълнително изследване за забранени вещества. Производителите в Китай си признали, че грешката е тяхна, но "не знаели" как се е получило замърсяването. Нещо подобно на вица за прехвалените в леглото японки. Един европеец се оженил за японка и приятелите му помолили да разкаже как е сексът с нея? "Излезе китайско менте", отговорил младоженецът.

Ако гърците бяха проверили състава на добавките, щяха да разберат, че те са менте. Хората от българските щанги изобщо не си направиха труда да потърсят оправдание за уличените с допинг 11 национални състезатели. Нищо, че за техните глоби платихме 460 000 долара
Ето защо на нас не ни трябва лаборатория, за да печелим, а за да не губим. Нужна ни е лаборатория със съответното модерно оборудване и качествени специалисти. Но не е необходимо да я обявяваме на цял свят, както правят впрочем и в другите държави. Техните спортисти правят рекорд след рекорд. Ако искаме и ние да се намесим в тази игра, не можем без лаборатория. Страхотен пример в това отношение са спринтьорите на Ямайка. Бяха селектирани най-добрите от тях и поверени изцяло на американски специалисти. Ето защо Юсейн Болт и компания изобщо не ползват забранени препарати. Когато приеманите от тях стимуланти вече влязат в черния списък, атлетите ще използват най-новите продукти на фармацевтичната индустрия. И така ще си останат чисти като сълза.  В същото време ямайски атлети, които останаха извън групата, подготвяща се в САЩ, гърмят за допинг. В това е цялата демагогия. Всички говорят за чистота на спорта. Но това не означава допингът да изчезне, а как да се заобиколят правилата, без да бъдат директно нарушавани. Тази демагогия ще продължава, докато начело на МОК не застане морална личност като лорд Киланин и не каже: "Край на лъжите".

Възможен е нов ред в спорта, от който всички да бъдат доволни и да няма ощетени и привилегировани. Достатъчно е спортистите да се оставят на спокойствие в подготвителния период - без да бъдат преследвани от допинг ченгета. А да се проверяват само когато дойдат големите първенства. Не се ли наложи този нов ред, рано или късно ще се сгромоляса цялото олимпийско движение.

Григор Христов, "Неделен Стандарт"