Дайте думата на треньорите!

Спешната среща, която собственикът на Лудогорец Кирил Домусчиев е свикал след нулевото равенство с Партизан, за да освободи Стойчо Стоев, е само поредният конкретен повод отново да обърнем внимание върху цялостния имидж на треньорите в българските клубове.

Безгласни букви, които, дори да имат добри идеи и способности да ги реализират, просто слушат и следват волята на хората, осигуряващи им препитание. Общо взето, от слабото ниво на специалистите, което се доказва и от липсата на самочувствие, с което да си извоюват по-голяма независимост, страда футболът ни и скоро резуптатите ще станат още по-плачевни.

На практика босовете, директорите и феновете се товарят с функции, които би трябвало да са на треньора. Постоянната намеса прогони и малкото кадърни в професията и сега Ивайло Петев и Станимир Стоилов печелят в Европа за честта на кипърския и казахстанския футбол, а нашите тимове се задъхват срещу полуаматьори. Такива като Херо и Ераносян пък стоят без работа, защото трудно биха понесли някой постоянно да ги притиска и ограничава заради това, че им предлага не само ниска заплата, но и твърде ограничен бюджет за селекция и заплати.

По-добре да се мъчат с условията в Ангола или някое още по-екзотично място, отколкото знайни и незнайни новоразбирачи да им се бъркат. Стойчо Младенов е изключение, но и неговият статут в ЦСКА не е нормален. Той освен с работата в отбора е натоварен със задачи, които на други места вършат поне пет-шест души, мир Балъков в Литекс, мениджърът Стойчо Стоилов призна, че селекцията в Ловеч от години се прави по определени правила и новият треньор реално няма да има думата.

Не е нужно и бивши играчи като Александър Родич да ни казват очевидното, че съставът на „оранжевите" се реди на високо ниво. В Левsки Гонзо взе испанеца Пепе Мурсия за треньор, но новите играчи ги избира лично той. Освен това самият спортен директор е ограничен в рамките, напожени от собственика. При по-малките клубове изобщо не може да говорим за професионална треньорска дейност. На места дори има играчи с по-голямо влияние от това на наставниците като Емил Ангелов в Хасково и Мартин Камбуров в Локо (Пд).

Девалвацията на професията е трайна тенденция от години, но е време в този период на криза да започне да се прецизира, какго изборът на специалисти, така и начинът по който те се образоват и получават съответните лицензи. На първо време обаче нека хората се оставят на по-голямо спокойствие, за да видим действителните им качества. Защото и Петев в Лудогорец играеше по свирката на Кирил Домусчиев, а сега се вижда, че в крайна сметка е останал недооценен.

Специално при шампионите го има и един друг момент. Защо трябва да има толкова шефове на щат, след като собственикът реално им върши работата. По-добре да има един силен спортен директор, отколкото разни господа като Александров, Петричев, Папанов и т.н. да изцеждат бюджета, за да скачат с парашут и да имат място за изява само след успехи, а при гафовете да го отнасят само треньорът и футболистите.

Людмил Христов, в-к „Меридиан мач”