„Явно това не е нашето световно", обобщи националният селекционер Пламен Константинов след 1:3 от Германия и отпадането от битката за финалната шесторка. И мечтата за медали си остава пак само мечта. В последните две десетилетия имаме две отличия при мъжете - бронз на световното Япония 2006 и европейското Турция 2009. За 5 години обаче реалността е станала друга и се видя - изоставаме. Балонът „Силен национален отбор по волейбол" се спука. Свистенето на въздуха от него започна в Световната лига, в която записахме най-безславното си, не – най-срамното си участие с едва една победа и 11 загуби. Свободното падане продължи и на световното, макар и с нов треньор. Което показа - няма нищо случайно и изпадането от елита към „Б" група на Световната лига е закономерно. Същото се случи и на мондиала - само се докоснахме до великите сили, и то за кратко - при 2:3 с Русия.
Само с два феноменални гейма не става, трябва да се печелят мачове. Отборът ни загуби не само срещу големите - Бразилия и Русия, но се провали и в преките битки със съперници уж на нашето ниво - Канада и Германия. Остава поне за едната чест, но и за точки в световната ранглиста, да се спечелят последните два двубоя в Полша - срещу Финландия и Куба.
Явно засега мястото ни е в „Б" група на лигата. А защо сме в „Б" група? Вероятно отговорите са колкото специалистите и феновете на волейбола у нас. „Мачът на истината", както мнозина нарекоха срещата с германците, показа много истини и една от тях е - България не разполага с ресурс от качествени волейболисти за световния елит. И няма как с играчи, които се броят на пръстите на едната ръка, да биеш мощни държави като Русия, Бразилия, Германия. И ако досега от време на време се получаваше, все повече няма да се случва. Има трайни тенденции, срещу които не може да се върви. Трябва „материал"...
От новия треньор Пламен Константинов сякаш се очакваше като магьосник за два месеца да създаде суперотбор. Не стана и за това има обективни и субективни причини. Най-добре ги знае той, хората около него и във федерацията. Сред обективните е контузията на основния централен блокировач Виктор Йосифов, която разнебити здраво стратегията на Константинов и повлия и психологически на момчетата. Но основното в цялата работа е там - в момчетата.
Субективните причини са много и част от тях са обществена тайна, която и Константинов, и шефовете на федерацията не разкриват, за да не си видят кирливите ризи.
Не е нормално в деня преди заминаването играч да каже, че от травмата много го боли и отива да се лекува. Затова отборът остана само с трима центрове на световното, а за зла участ после и с двама. Няма как да измериш болката, вероятно наистина го е боляло. Но има начин това да се предотврати навреме. Не е нормално най-добрият разпределител на олимпиадата в Лондон след това да си намира трудно отбори, а от лагера на тима да изплуват информации за това кой колко е дебел и такъв ли трябва да е национален състезател. Не е нормално капитанът, от когото се очаква да бъде един от стълбовете на тима, да играе основно роля на резерва. Не е нормално основният нападател да не може да реализира поне точка за цял гейм и предимно да цели мрежата и извън полето от сервис. И това са само част от субективните причини. А повечето от тези момчета допреди година неизменно стигаха до подножието на медалите – 4 пъти бяха четвърти в елита! Значи могат. И ако всеки за себе си намери ключа, пак ще могат.
„За съжаление тази година я пишем нулева.". Думите са на живата легенда на родния волейбол и водач на отбора Любо Ганев. Остава надеждата, че мъжкият ни волейбол е изпаднал в дупка и всичко е временно. И от тази дупка трябва да се излезе. Догодина сме домакини на европейско и подобни провали пред родна публика болят много повече.
Антони Йорданов, "Труд"
Само с два феноменални гейма не става, трябва да се печелят мачове. Отборът ни загуби не само срещу големите - Бразилия и Русия, но се провали и в преките битки със съперници уж на нашето ниво - Канада и Германия. Остава поне за едната чест, но и за точки в световната ранглиста, да се спечелят последните два двубоя в Полша - срещу Финландия и Куба.
Явно засега мястото ни е в „Б" група на лигата. А защо сме в „Б" група? Вероятно отговорите са колкото специалистите и феновете на волейбола у нас. „Мачът на истината", както мнозина нарекоха срещата с германците, показа много истини и една от тях е - България не разполага с ресурс от качествени волейболисти за световния елит. И няма как с играчи, които се броят на пръстите на едната ръка, да биеш мощни държави като Русия, Бразилия, Германия. И ако досега от време на време се получаваше, все повече няма да се случва. Има трайни тенденции, срещу които не може да се върви. Трябва „материал"...
От новия треньор Пламен Константинов сякаш се очакваше като магьосник за два месеца да създаде суперотбор. Не стана и за това има обективни и субективни причини. Най-добре ги знае той, хората около него и във федерацията. Сред обективните е контузията на основния централен блокировач Виктор Йосифов, която разнебити здраво стратегията на Константинов и повлия и психологически на момчетата. Но основното в цялата работа е там - в момчетата.
Субективните причини са много и част от тях са обществена тайна, която и Константинов, и шефовете на федерацията не разкриват, за да не си видят кирливите ризи.
Не е нормално в деня преди заминаването играч да каже, че от травмата много го боли и отива да се лекува. Затова отборът остана само с трима центрове на световното, а за зла участ после и с двама. Няма как да измериш болката, вероятно наистина го е боляло. Но има начин това да се предотврати навреме. Не е нормално най-добрият разпределител на олимпиадата в Лондон след това да си намира трудно отбори, а от лагера на тима да изплуват информации за това кой колко е дебел и такъв ли трябва да е национален състезател. Не е нормално капитанът, от когото се очаква да бъде един от стълбовете на тима, да играе основно роля на резерва. Не е нормално основният нападател да не може да реализира поне точка за цял гейм и предимно да цели мрежата и извън полето от сервис. И това са само част от субективните причини. А повечето от тези момчета допреди година неизменно стигаха до подножието на медалите – 4 пъти бяха четвърти в елита! Значи могат. И ако всеки за себе си намери ключа, пак ще могат.
„За съжаление тази година я пишем нулева.". Думите са на живата легенда на родния волейбол и водач на отбора Любо Ганев. Остава надеждата, че мъжкият ни волейбол е изпаднал в дупка и всичко е временно. И от тази дупка трябва да се излезе. Догодина сме домакини на европейско и подобни провали пред родна публика болят много повече.
Антони Йорданов, "Труд"
