Мине не мине определено време, и великият футболен клуб ЦСКА се сблъсква за пореден път с екзистенциалния въпрос за смисъла на съществуването. И това е естественото състояние на процесите. Нещата от живота, с които се примиряваме. Винаги се оказва, че всички заклинания и несбъднати желания са просто блян.
Голата истина е, че армейците
трябва да приемат реалността. В техните мечти и надежди битува една представа за любимия им тим, която не кореспондира с това, което се случва. Голата истина е, че ЦСКА не може никога повече да възстанови предишното си състояние, описвано най-точно като убиеца на еброколоси. Клубът, който се намираше в първите десет на Европа по участия и резултати. Клубът, който нямаше никакви проблеми да печели титлата на България, когато си пожелае, и да я предава на следващия също когато си пожелае. Тази свръх мощ във всяко едно отношение няма да се върне повече.
Обратно, тези нереалистични свръх очаквания, преливащи в откровен езотеризъм, напълно изтощиха батериите на червения клуб. Постоянната интифада, постоянното налагане на тезата, че срещу ЦСКА се действа организирано с цел унищожаването му, се изчерпиха. ЦСКА не се нуждае от постоянно военно положение и агитатори, които да поддържат високия дух на масите. Това доказано не работи, защото с пропаганда и агитация не се пълни бюджет. Не се изкарват достатъчно пари. Непродуктивно е! Още повече че проблемите при ЦСКА се дублират вече по абсолютно същия начин и при вечния им съперник.
ЦСКА е футболен клуб, а не Палестина. Дори и на палестинците обаче им омръзна непрекъснато да воюват и искат поне малко да поживеят мирно. Пред един футболен клуб целите са далеч по-скромни. Да играе хубав футбол и да постига резултати.
След 18 уж спокойни месеца
армейците отново са вдигнати на крак. Отново те стават свидетели на поредната битка за спасяването на ЦСКА. Пак се леят същите познати до втръсване слова. И никой не смее да каже - царят е гол. Драги армейци, миналото си е минало, дайте да си построим едно реалистично настояще. Разберете, че онова нещо, където е било, е финансирано обилно от онази, предишната държава. Сегашната държава просто е друга, футболът й е последната грижа. ЦСКА вече не е на България, а само на тези, които го обичат.
Ако не се разбере необратимостта на промяната, няма как да се тръгне в правилната посока. Този дамоклев меч, наречен финансиране на ЦСКА, изисква ново, иновативно мислене. Старите парадигми от прехода не работят. Не е напълно невъзможно да се излъчи човек, който да покрие дълговете. Същият индивид обаче за нищо на света няма да иска да направи нови. Защото трябва да си отчаян мазохист, за да влезеш в такава спирала. Която при това е абсолютно видна.
Професор Томов доброволно влезе в спиралата, но неговите цели, както добре се разбира, винаги са котерийни. Човекът просто има нужда от психологическа консултация. Не може да живееш в някакъв собствен, измислен свят, колкото и добре да го обясняваш. Накрая идва сметката, от която се вижда, че ЦСКА по никакъв начин не е спасен. Че тези 18 месеца са били единствено с цел Томов да даде 1001 интервюта. Преди отново голата истина да блесне в пълния си размер.
В тази Връзка, ако Всичко се развие по досегашния сценарий, професор Томов може да се завърне за трети път отново в ролята на спасител. И отново със същия треньор. И отново ще има някакво движение, което пак ще се окаже нахалост. Това е напълно възможно при сегашната ситуация. Прибавено към унизителното, подчинено положение спрямо "националната кауза".
ЦСКА съществува заради своите фенове
Това е клише, но то е в основата на всичко истинско. И тук отново е време за голата истина, феновете на ЦСКА са многобройни и верни, но като финансов инструмент са лимитирани. Милионите армейци не са петролни шейхове или наследници на короновани фамилии! Видя се от кампаниите и предлагането на акции. Вижда се от посещението на мачове, феновете на ЦСКА са ценен ресурс, но не за нови полуфинали в Шампионска лига. феновете на ЦСКА със своя ентусиазъм могат да осигурят пряко и косвено един приличен бюджет на клуба. Примерно 4 или 5 милиона лева. Това обаче е доста далече от парите, които ЦСКА харчеше, след като уж бе спасен от Томов и Младенов. С тези пари няма как да бъдат плащани заплати от 15 или 20 хиляди лева месечно. С тези пари не можеш да привлечеш 15 или 20 чужденци и да удовлетвориш претенциите на техните мениджъри. Този филм е част от спиралата, чието цифрово измерение така и не може да разберем. Според едни данни близо 30 милиона лева дългове, според професора 12-15 милиона. Така или иначе това са космически цифри. Цифрите са в пъти повече от това, което може да изкара ЦСКА за един сезон, и то при най-добро стечение на обстоятелствата.
За начало обаче феновете на ЦСКА трябва да престанат да вярват в приказната фея. Няма вече такъв Чичко Парич-ко, който ще дава десетки милиони заради свещените четири букви и славната история. Няма, няма, няма! Нов златен дъжд от рода на Васил Божков няма да се излее. Други са времената, железните правила на ЕС не го позволяват. Може пак да се дава, при това повече, но по европейски начин. А футболът ни не попада по никакъв начин в нормалната пазарна юрисдикция. Той не участва в европейски проекти. За добро или зло преходът свърши. Новите евробаровци не са чак такива родолюбци, посещението на футболни соцкатедрали не фигурира в развлеченията им. Приказките на вечните червени модератори, че за ЦСКА винаги ще се намерят пари, се изтъркаха като стара грамофонна плоча на 33 оборота. Интифадата трябва да завърши след 25 години не заради друго, а защото изпълни всичките си цели. Вече просто не е необходима. Да обичаш ЦСКА днес, означава да искаш реални неща. И да даваш своя малък принос безусловно.
Това е пътят. Другото са напразни червени блянове и копнежи. И всичко различно от реалността носи името манипулация. На драгите армейци навярно вече им е втръснало да бъдат манипулирани.
Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
