Много шум се вдигна около Антон Карачанаков през последната година и половина. Не бяха малко тези, които му предричаха бляскаво бъдеще и виждаха в негово лице една от големите надежди на българския футбол. Сега е моментът да се направи равносметка и да се види доколко очакванията се припокриха с реалността? Разбира се, категоричните заключения никога не са полезни, но все пак важна е посоката на развитие и анализирането на тенденциите.
21-годишният футболист започна като титуляр в 5 от б-те мача от началото на сезона, но в нито един от тях не убеди с представянето си. Нещо повече. Той винаги бе сред най-слабите на терена, а в някои от срещите и категорично най-слабият. Оправданията, че още не е навлязъл във форма заради продължителното лечение на контузия, вече не вървят. Той бе един от малкото, които проведоха пълноценна подготовка с ЦСКА и тренираше с отбора още от първия ден под ръководството на Христо Стоичков. Взе участие и във всички контроли. Тоест той два месеца и половина се готви на пълни обороти и това би трябвало да си проличи чрез позитивно представяне на терена. Имаше предостатъчно време, за да навлезе във форма. Но нито в контролите, нито в официалните мачове Карачанаков оправдава доверието. И дори тези, които най-много вярваха в него, вече изглеждат по-скоро скептично настроени.
21-годишният футболист започна като титуляр в 5 от б-те мача от началото на сезона, но в нито един от тях не убеди с представянето си. Нещо повече. Той винаги бе сред най-слабите на терена, а в някои от срещите и категорично най-слабият. Оправданията, че още не е навлязъл във форма заради продължителното лечение на контузия, вече не вървят. Той бе един от малкото, които проведоха пълноценна подготовка с ЦСКА и тренираше с отбора още от първия ден под ръководството на Христо Стоичков. Взе участие и във всички контроли. Тоест той два месеца и половина се готви на пълни обороти и това би трябвало да си проличи чрез позитивно представяне на терена. Имаше предостатъчно време, за да навлезе във форма. Но нито в контролите, нито в официалните мачове Карачанаков оправдава доверието. И дори тези, които най-много вярваха в него, вече изглеждат по-скоро скептично настроени.
Надеждата, че това момче може да играе сериозен футбол, все повече угасва. И доказателствата за това са много. Нападателят до момента се ползва с пълното доверие на Стойчо Младенов. Чест прави на треньора, че му даде достатъчно шансове за изява, за да се убедят всички какви са възможностите на Карачанаков. Защото, ако го бе пратил на пейката още след мача в Стара Загора, тогава всички щяха да обвиняват Стойчо, че е погубил голям талант, като рано-рано го е пресякъл. Младенов обаче показа търпение и направи всичко възможно, за да предостави на крилото достатъчно поле за изява. Но Карачанаков не се възползва. Поне за момента. А и не дава позитивни сигнали за бъдещето.
Представянето му срещу Локомотив София в "Надежда" бе поредният израз на пълно безсилие от негова страна. Затвърдиха се опасенията, че Карачанаков не е способен да играе футбол на високо ниво, не може да се нагърбва в решаващи моменти и като цяло му липсва комплекс от качества. На първо място той е изключително неефективен във фаза защита, като изобщо не помага на човека зад него. Затова и неговата зона е най-уязвима. Отнетите му топки на мач са крайно недостатъчни, като почти никога не са повече от две, а понякога и нито една. Комбинативността му е близка до нулата, изпуска момента за пас и често взима грешни решения в ключови ситуации. Да разчиташ на него да се бори за първа топка и да бъде агресивен е твърде наивно. Освен това му липсват бързина и настоятелност. Както неведнъж сме отчитали в аналитичните си материали, той има само едно силно качество - умее да шутира сполучливо от разстояние. Но само толкова. А това за ЦСКА не стига.
Представянето му срещу Локомотив София в "Надежда" бе поредният израз на пълно безсилие от негова страна. Затвърдиха се опасенията, че Карачанаков не е способен да играе футбол на високо ниво, не може да се нагърбва в решаващи моменти и като цяло му липсва комплекс от качества. На първо място той е изключително неефективен във фаза защита, като изобщо не помага на човека зад него. Затова и неговата зона е най-уязвима. Отнетите му топки на мач са крайно недостатъчни, като почти никога не са повече от две, а понякога и нито една. Комбинативността му е близка до нулата, изпуска момента за пас и често взима грешни решения в ключови ситуации. Да разчиташ на него да се бори за първа топка и да бъде агресивен е твърде наивно. Освен това му липсват бързина и настоятелност. Както неведнъж сме отчитали в аналитичните си материали, той има само едно силно качество - умее да шутира сполучливо от разстояние. Но само толкова. А това за ЦСКА не стига.
И тук идва въпросът способен ли е Карачанаков на подобри изяви и това е само моментен спад, или просто таванът му е твърде нисък и става въпрос за силно надценяване на качествата му. Смятаме, че по-скоро вярно е второто. Един флангови футболист трябва да умее да пробива, да преодолява пространства с топка в крака, да прави поне по 6-7 центрирания след набези по крилото... А тези компоненти от играта не се забелязват при него. Истината понякога не е приятна, но нещата трябва да се казват такива каквито са.
Виктор ГЕЦОВ, "Тема Спорт"
