В последния месец дебатът не е за спасението на ЦСКА, а за съществуването на българския футбол. Защото без един от двата големи клуба футболът ни просто няма да е същият. Не че и сега е вързал и цъфнал, но Левски и ЦСКА са стълбовете, които продължават да го крепят. Да, тези стълбове са ръждясали, скърцат и клатят цялата конструкция, но все още ги има. И трябва да останат. Да бъдат съхранени на всяка цена. Благодарение на тях все още се поддържа макар и на екзистенц минимума интересът към играта у нас. И обяснението е много просто, двата гранда имат зад гърба си забележително минало. Това минало поне засега е основният капитал на българския футбол. Настоящето и бъдещето са имагинерни стойности, но миналото е вечна константа.
Да си представим само следната, според мен апокалиптична картина.
ЦСКА изчезва от картата, защото вариантът А окръжна долу-горе означава точно това. Една огромна армия от истински фенове остават извън футболния живот. ЦСКА е на близо 70 години и вече има три или четири поколения привърженици. Какво излиза на първо четене, поне 40 процента от активно интересуващите се от футбол престават да го правят, и то по чисто административни причини. Защото любимият им клуб не е получил лиценз. Защото законите трябва да се спазват, но законите по своя смисъл трябва да наказват виновните.
Какво е виновен за това малкият, скромен и анонимен зрител от сектор В, който живее през седмицата, за да отиде да се ядоса на поредния мач на любимия отбор без гол във вратата на противника. За разлика от гръмогласните от сектор Г той знае малките имена на всеки един от отбора, а и не само от настоящия, а и на тези от миналите поколения, чете вестници и се информира, защото си го е вменил за задължение. Той няма никакъв личен интерес, любовта му е абсолютно алтруистична. С какво този невинен и симпатичен човек е виновен за това, че една дузина хора със съмнителни интереси са съсипали финансово любимия му клуб през изминалите няколко години. Наказанието с А окръжна и на чисто обаче не е за тях, а за него, защото му се отнема собствената лична, нечистена с години червено-бяла седалка. Нещо ценно в неговия живот изчезва. Вероятно завинаги!
Аз заставам на страната на този анонимен герой от сектор В, защото през годините също съм бил до него точно в този сектор, макар и воден от противоположни, спортни пристрастия. Спортът се състои от противници, а не от врагове. Спортът е уважение и респект към достойния съперник. Иначе твоята победа ще е лишена от всякаква стойност. Онова велико 7:2 нямаше да има никаква стойност, ако не бе постигнато срещу един достоен съперник. Както и 0:5. Или 7:1. Виждам драгите армейци всеки ден и не мога да бъда безразличен към тяхната болка. Защото мъката на редовия привърженик на ЦСКА е безмерна. Тя е като рязане на жива плът.
Червената трагедия не е повод за радост
Не е u възмездие, както се опитват да го изкарат някои. Не е тържество на закона и справедливостта. Тя е наказание за всички, които милеят за българския футбол. Честността в спорта изисква всичко да се случва долу на терена. Нищо, което се решава с нормативни документи, не може да бъде справедливо. Ако бяха завършили 11-и, а не пети, нямаше да има никакъв проблем. Отпадал е великият Манчестър Юнайтед, при това от гол на легендата си Денис Лоу, вкаран за Манчестър Сити. Това е истинско спортно съперничество. Другото са нормативни документи, които нямат нищо общо с безименния герой, седнал на непочистената седалка.
В този исторически момент няма място за противопоставяне. В този исторически момент, след като си тръгнал да сееш разделение, ще жънеш бури. А бурята не подбира по цветове! Защото историята е като шкаф с аргументи, бъркаш в раклата и избираш този, който е най-подходящ за твоята теза. Левски, Берое, Славия и другите не са виновни за това, което се случва с ЦСКА. В никакъв случай не е предизвикано по тяхна воля. Истинските привърженици на футбола го знаят много добре, защото са водени преди всичко от любов към играта. Преди да си станал привърженик на даден отбор, си станал такъв на Негово величество футбола. А за българския футбол, който си е наш, мил и роден, е абсурд ЦСКА да не играе в А група при тези обстоятелства. И това ще има необратими последици.
Администрацията във футбола трябва да бъде в негова помощ, а не във вреда. Всички здравомислещи хора са наясно, че без ЦСКА в А група няма да е същото, интересът ще спадне драстично. Това ще нанесе далеч по-големи финансови щети от прословутите задължения на ЦСКА към НАП. Дори самото изчезване на институцията вечно дерби, за което са изписани тонове хартия, е равносилно на апокалипсис. Какво е българският футбол без тези две сладостни седмици преди и след вечното дерби!
Правилата трябва да градят, а не да разрушават. А точно обратното се получи в последните дни. Въобще цялата административна вакханалия удари по всички, защото всички се оказаха замесени. За огромно съжаление се отприщи нова вълна от неистова омраза. А тя се прибавя към и без това цялостната нелицеприятна картина в държавата България.
Няма две мнения, ситуацията е максимално сложна. По документи няма полезен ход. Но футболът не се играе по документи, а с душа и сърце. За хората, които са отишли на стадиона. Тези с червените сърца трябва да имат своя отбор и своята катедрала. Макар и да съм от другите и вероятно да не съм прав по нормативни документи, това според мен е справедливо и решението е редно да се търси в тази посока.
Трябва да е ясно - А група ще е абсурдна без ЦСКА.
Жаклин Михайлов, „Тема Спорт”
