Българският футбол преживява смутни времена. Родните клубове все по-трудно се ориентират при финансовата стагнация просто защото не са си изградили навици да се борят на свободния пазар през изминалите години на демокрация. Бяха свикнали десетилетия наред някой да се грижи за тях, а те бяха в ролята на луксозни държанки. Тази порочна практика продължава и до днес почти навсякъде. Пари в държавата няма, а клубовете продължават да висят на врата и да гледат в очите собственика си. Някои са прикрепени към държавни фирми, други - към общините, а трети чакат със свити сърца парите от телевизионни права. В безизходицата други откровено се заиграват с черното тото.
Този пасивен начин на съществуване е толкова примитивен, че няма как да функционира през 21-ви век. Отдавна е дошло време за реформи в родния футбол, които днес по заварен закон са някакви кухи акционерни дружества с мажоритарни акционери. „Няма вече чичко-паричко", повтаря Александър Томов, откакто се е върнал в ЦСКА. В същия хор пеят Тодор Батков, Николай Гигов и другите босове. Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев са от другата страна на барикадата засега, но и те трябва да са наясно, че българският футбол не може да се самоиздържа. Дори лъскавият продукт „Лудогорец" би се обезценил неимоверно без Шампионската лига и Лига Европа, защото няма как да генерира интерес.
Затова е крайно време за промени във футбола и първите стъпки, макари неуверени, се правят. Феновете поеха оперативната власт в Локо (Пд), ЦСКА пусна първата емисия публично предлагани акции на футболен клуб в Източна Европа, в Левски предложиха 15% от акциите за привържениците, чиято дума трябва да се чува и при управленските решения. Нужно е да се намерят алтернативни методи за издържането на отборите - търсене на спонсори и спомоществователи - да, но и развиване на маркетинг, мърчандайзинг, иницииране на различни акции за събиране на пари.
Не е лошо да се помисли за събиране на Кръгла маса по проблемите на родния футбол. На нея да се разискват открито проблемите, но и възможните решения за излизане от дупката. В крайна сметка спасяването на давещите се не бива да бъде дело на самите давещи се. Защото футболът ни трябва да се превърне в привлекателен продукт, за който феновете да дават пари. Не само за да ходят на мачовете (което не се случва днес), а и за да бъдат солидарни към съществуването на любимия си отбор. А това зависи от добрата и желание на всички нас.
Христо Бонински, "Меридиан мач"
Този пасивен начин на съществуване е толкова примитивен, че няма как да функционира през 21-ви век. Отдавна е дошло време за реформи в родния футбол, които днес по заварен закон са някакви кухи акционерни дружества с мажоритарни акционери. „Няма вече чичко-паричко", повтаря Александър Томов, откакто се е върнал в ЦСКА. В същия хор пеят Тодор Батков, Николай Гигов и другите босове. Кирил Домусчиев и Гриша Ганчев са от другата страна на барикадата засега, но и те трябва да са наясно, че българският футбол не може да се самоиздържа. Дори лъскавият продукт „Лудогорец" би се обезценил неимоверно без Шампионската лига и Лига Европа, защото няма как да генерира интерес.
Затова е крайно време за промени във футбола и първите стъпки, макари неуверени, се правят. Феновете поеха оперативната власт в Локо (Пд), ЦСКА пусна първата емисия публично предлагани акции на футболен клуб в Източна Европа, в Левски предложиха 15% от акциите за привържениците, чиято дума трябва да се чува и при управленските решения. Нужно е да се намерят алтернативни методи за издържането на отборите - търсене на спонсори и спомоществователи - да, но и развиване на маркетинг, мърчандайзинг, иницииране на различни акции за събиране на пари.
Не е лошо да се помисли за събиране на Кръгла маса по проблемите на родния футбол. На нея да се разискват открито проблемите, но и възможните решения за излизане от дупката. В крайна сметка спасяването на давещите се не бива да бъде дело на самите давещи се. Защото футболът ни трябва да се превърне в привлекателен продукт, за който феновете да дават пари. Не само за да ходят на мачовете (което не се случва днес), а и за да бъдат солидарни към съществуването на любимия си отбор. А това зависи от добрата и желание на всички нас.
Христо Бонински, "Меридиан мач"
