Преди две години той можеше да се озове заедно с Николай Михайлов в Ливърпул, но вместо това подписа с Борусия Дортмунд. Наскоро пък лично франк Рибери му стисна ръката и му връчи наградата за най-добър дриблъор в Европа. Името му е Михаил Александров - един от най-силните млади футболисти на България. В момента роденият през 1989 година бивш капитан на юношеския ни национален отбор е в София и се радва на заслужена почивка. Потърсихме го вчера, за да разберем какво мисли за бъдещето си, какъв е животът в Дортмунд и още куп различни теми. Ето какво сподели Александров специално за „Тема Спорт".
- Мишо наскоро стисна ръката на Франк Рибери...
- (смее се) Ако мислиш, че не съм я мил - грешиш. Не, наистина за мен бе голямо удоволствие да се запозная с него и мисля, че той също се радваше, че ми връчи тази престижна награда. Стори ми се, че е много земен и добър човек.
- Разкажи малко повече за тази надпревара и как попадна в нея?
- Състезанието се организира от „Найки", които са спонсори на Борусия, и аз попаднах малко случайно. Бях на тренировка с втория отбор, когато се провеждаше конкурсът в Дортмунд и ни извикаха почти всички играчи, като взеха и от първия състав, за да се пробваме с другите участници. От представителния тим беше бразилецът Деде. Уж на шега, но аз успях да го победя и станах първи в Дортмунд и трети по показатели в Европа. След това имаше още много кастинги и аз не очаквах да попадна в Топ 30, които имаха право да се класират за финалния турнир. Оказа се, че никой не можа да подобри показателите им и така отидох в заключителната фаза, където победих всички и взех наградата за номер едно в Европа.
- Това ще се отрази ли на статута ти в отбора?
- Не, аз съм футболист на втория отбор и трябва още много време да мине, за да заиграя в първия. Това обаче е много трудно. Тук класата е много висока, а конкуренцията убийствена. Ето сега в нашия отбор -във втория привлякоха брата на Никлас Бендтнер от Арсенал, който беше титуляр в първия отбор на Мюнхен 1860.
- С втория отбор ти стана шампион на Четвърта лига?
- Да. Беше нещо уникално. В последния мач гостувахме и на трибуните имаше 30 хиляди души, тринадесет хиляди от които бяха дошли от Дортмунд, за да ни подкрепят. Победихме и празненствата започнаха още там.
- Ти обаче не играеш много често?
- В официалните мачове - да. Влизам по-рядко, въпреки че не мога да разбера защо се получава така. На тренировките треньорът не спира да ме хвали, а идва мачът и аз съм на пейката. Веднъж го попитах и той ми обясни, че съм още много млад и да чакам шанса си. Но мога да кажа, че игрова практика не ми липсва, защото когато не съм взел участие в официалната среща, то в сряда или четвъртък играем контрола с отбори от долните дивизии.
- От долните?
- Не се заблуждавай. Ще ти кажа, че един отбор от шеста дивизия спокойно може да се бори за оставане в нашата А група. Там са само бивши футболисти от големите отбори, които са много добре тактически подготвени. Плюс това постоянно играем контроли в Испания, Швейцария... И още нещо - сега ще играем в трета лига, където са само вторите отбори на Байерн, Вердер и Щутгарт, всички останали са по-надолу.
- С Борусия подписа и Димитър Рангелов, чу ли се с него?
- Още не, но сега като се прибера в Германия, ще му се обадя и ако има нужда от помощ за нещо, да съм с него. Все пак той има да решава доста битови въпроси.
- Наскоро около теб гръмна минискандал относно повиквателната ти в младежкия национален отбор - според различни медии Иван Колев те искал, а Мъри Стоилов не му позволил да те викне?
- Който е написал това нещо, значи нищо не знае. Нямам скандал с никого, а щом треньорът е преценил да не ме Вика, значи не съм достатъчно добър.
- Вече две години си в Германия, съжаляваш ли, че толкова рано си тръгна от ЦСКА?
- Не. Според мен в Борусия израснах много. Там тренирам час и десет минути, преди и след тренировка съм във фитнеса. Натоварванията са огромни и се изтощаваме повече, отколкото в официален мач в България. Научих много в тактически план също така. Въпреки това аз винаги ще споменавам с добро името на ЦСКА, защото този клуб ми помогна много при изграждането ми като футболист и личност. В България работих с червени легенди, които се гордея, че познавам.
- Миналата година можеше да се върнеш, защо не го направи?
- Прецених, че в Германия имам по-голяма възможност да вървя нагоре.
- Ти беше капитан на юношеския национален отбор, който след 20-годишна пауза се класира за финалите на европейско първенство. Сега обаче вървим надолу. Защо?
- Не мога и не искам да коментирам, защото не ми е работа, но е хубаво на първо време да се обърне внимание на базите. За нашия отбор ще кажа, че ние вървяхме нагоре, защото бяхме страхотен колектив - един като паднеше, падахме всички, един като победи, побеждавахме всички.
- Младежкият национален отбор на Германия е пълен с футболисти, чиито имена не звучат много немски...
- Да, там стана политика да национализират съвсем млади играчи от други страни, но вижче тактиката е I печеливша.
- Преди да отидеш в Дортмунд, ти бе на крачка от Ливърпул, защо не се получи да заиграеш на «Анфийлд"?
- Техни скаути ме бяха харесали в мач на националния отбор. След това продължили да ме следят и в един момент разбрах, че имат желание да ме привлекат. Това стана три-четири месеца, преди да се обяви официално. Дори имах изготвен договор. В крайна сметка обаче нямаше как да ми извадят работна виза. От Дортмунд разбрали за проблема и ми се обадиха. Така след седмица вече имах професионален договор с тях.
- Какви са амбициите ти за бъдещето?
- Аз не съм човек, който обича да лети в облаците. Надявам се един ден в България да говорят с добро за мен. Това ще е най-голямата ми награда.
