Бившият футболист на Литекс (Ловеч) и някогашен национал на България Зоран Янкович може да се похвали с 30 мача и 2 гола за „лъвовете“, а също така и с участие на Европейското първенство през 2004-а година. Преди мача България – Сърбия тази вечер от 21.45 часа на стадиона в Разград той даде интервю за вестник "Спортски журнал" (Белград).
Точно преди 19 години - на 18 юни 2004 година в Брага със Здравко Здравков, Росен Кирилов, Илиян Стоянов, Мариан Христов, Ивайло Петков, Георги Пеев, Стилиян и Мартин Петрови и разбира се – Димитър Бербатов, България отстъпи с 0:2 на Дания във втората си среща от Евро 2004. За момента последното голямо първенство на България. В този мач със "бяло-зелено-червената" фланелка игра и сърбинът Зоран Янкович, който е български национал в продължение на пет години.
Янкович е роден на 8-и февруари 1974-а година в Инджия, регион Войводина. Пред сръбското издание той говори по програмата WhatsApp от Китай. И разказва как се е стигнало до това да бъде национал на България. След два чудесни сезона в Литекс, награди за най-добър чужденец и голмайстор на първенството, идва личната покана от тогавашния национален селекционер Пламен Марков.
"Не исках да приемам. Преди това България преживя тежка катастрофа 0:6 от Чехия, не успя да се класира за Световното през 2002-а година в Япония и Република Корея. Но селекционерът Пламен Марков – легенда на ЦСКА и направи всичко, за да ме убеди. Знаете ли как? Каза ми: Ако намериш някой по-добър от тебе на твоята позиция, дай ми го. И вече няма да е нужно да играеш. Пажин беше част от тази компания при поражението от Чехия, така че имаше коментари: "Не искаме повече сърби!" За щастие, бързо промениха решението си..."
След това Янкович разказва за дебюта си, който е в контролна среща с Хърватия на стадион "Кантрида" в Риека, но освен резултата 0:0 и първото си излизане на терена с трикольора, той не си спомня друго. Но гостуването в Брюксел на Белгия и успеха с 2:0, където бележи първия си гол, завинаги се е запечатало в паметта му. И върхът е участието му с България на Евро 2004, където нашите са в група с Дания, Швеция и Италия, но не преминават във втория кръг.
"За утеха ще кажа, че дори Италия не стигна до фазата на елиминациите! Спомням си колко бесни бяха "адзурите": шведите и датчаните стигнаха по-далеч заедно благодарение на единствения резултат в последния кръг, който им позволи такъв сценарий – 2:2. Швеция беше водена от Ибрахимович и Хенрик Ларсон, Италия беше световен шампион две години по-късно с Дел Пиеро".
За отбора, извоювал участие на Евро 2004, Янкович си спомня: "Пажин беше стандартен стопер, Загорчич отзад като последен в отбраната. В онзи първи квалификационен мач в Белгия игра и Красимир Балъков - той беше по-заден халф, аз бях "десетката". Бербатов блесна много, след това и с Леверкузен. В отбора бяха и Петрови - Стилиян от Селтик и Мартин от Волфсбург. Радостин Кишишев от Чарлтън не отиде на Евро 2004, защото не искаше да играе десен бек. Като млада надежда треньорът заведе Валери Божинов в Португалия".
49-годишният бившият футболист на Войводина (Нови Сад) и Литекс си спомня и другите си попадения – едно официално и едно непризнато заради прекратен мач. Той бележи във вратата на Литва, а също така и срещу Унгария на един зимен турнир в Кипър. Мачът обаче е прекратен заради проливен дъжд и съдията решава да го анулира.
"Все още ходя в България. Чувам се редовно със Стилиян Петров. Знам, че около БФС има смут, мнозина искат да сменят Борислав Михайлов - легендарният вратар. Българският национален футбол, за разлика от моята епоха и особено от ерата на Стоичков и Лечков, тръгна надолу".
След това е попитан дали в България все още се раждат звезди и какво се случва. При което отговаря: "Основният играч е Десподов, но той не е Меси. Те просто нямат отбор, нямат играчи на международно ниво. А в лигата играят предимно чужденци. Дори Саша Илич два пъти изведе ЦСКА на терена без местни".
След това идва логичното питане какво мисли за Младен Кърстаич и дали бившият защитник на Шалке и Вердер може да промени нещо, той казва: "Кърстаич е мой приятел и добър човек, но българите, като всички балканци, са нереални. Не разбират, че нямат качество! ЦСКА и Левски нямат играчи в националния отбор, факт, който има силата да ни тревожи и в Сърбия - същото е положението с Партизан и Цървена звезда. За щастие имаме добро поколение в чужбина, но какво ще стане след две-три години?"
Прогноза за двубоя в Разград тази вечер? "Всичко освен победата на Сърбия би било голяма изненада, България е тотален аутсайдер. По моето време беше различно: победихме насред Крушевац през пролетта на 2004-а с 2:1".
