Бербатов: Лео Меси е най-добрият за всички времена

„За малко да вкарам във финала и с Байер да победим Реал Мадрид, но тогава дойде онзи ювелирен гол на Зинедин Зидан. Бях в центъра на терена и видях как топката пада на левия му крак, а той я прати в мрежата.”

Това каза Димитър Бербатов по повод шедьовъра на Зизу, с който „Белия балет” спечели Шампионската лига през 2012 година.

Митко даде интервю за ESPN и си спомни за детските години в Благоевград, както и за престоя си във Висшата лига.

„Моят агент ми каза за интерес от Тотнъм, а аз почти не ги бях чувал, защото гледах предимно германски футбол. Говореше се и за интерес от Манчестър Юнайтед, но те ми казаха, че съм втори избор и ще се обърнат към нас, ако друг играч не подпише. Затова приех офертата на Тотнъм и заиграх в Лондон, след което заобичах града и отбора. Бяха ми необходими няколко месеца, за да свикна с Висшата лига”, разказа Митко, вкарал 94 гола за 8 сезона в Англия, а после коментира и партньорството си с Роби Кийн в атаката на Тотнъм.

„Повече от добро, най-доброто, което съм имал. Винаги знаех къде се намира, а той не спираше да се движи. Аз също го правих, но най-вече в главата си. Феновете на „шпорите” ме харесваха и пееха песен за мен, а аз не можех да повярвам. Не обичах цялото това внимание, понякога просто исках да замълчат. Не знам защо, но не исках и семейството ми да идва на стадиона, дори баща ми, който също е футболист.”

„Някои от най-добрите играчи в България са Христо Стоичков, Любослав Пенев и Георги Аспарухов. Последният почина млад, заедно със своя приятел Никола Котков – също чудесен състезател. Двамата са искали да излязат извън границата, но по онова време не им е било позволено”, разказа Митко и бе запитан защо напусна Тотнъм през 2008 година.

„Когато следваш пътя си, трябва да взимаш подобни решения. Исках да печеля титли и да играя в най-големия клуб, а в Англия това безспорно е Манчестър Юнайтед. Казах си, че няма да пропусна шанса, ако отново го имам, защото те вече бяха показали интерес към мен. Когато подписах с тях, усетих това като признание за труда ми през всичките тези години. Като Неманя Видич, аз също идвах от малък град в малка държава от Източна Европа, но с него бяхме достигнали до върха.”

По това време интерес към Митко има и от Манчестър Сити, защо не е приел офертата на „гражданите”?

„Щом разбрах за интереса от Юнайтед, бях като кон с капаци. Сити ми предложиха повече пари, но отборът им бе по-слаб, а историята им не може да се мери с тази на „червените дяволи”. С екипа на Юнайтед играх редом до Кристиано Роналдо, Уейн Рууни, Райън Гигс, Пол Скоулс, Гари Невил, Неманя Видич, Рио Фърдинанд, Патрис Евра и Едвин ван дер Сар. Знаех, че трябва да ценя тези моменти, а опонентите ни са победени предварително. Щастлив съм, че много от тях уважиха благотворителния ми мач в София миналото лято.”

За напрежението на „Олд Трафорд” и очакванията от тогава рекордната покупка на сър Алекс Фъргюсън:

„Нормално е, че усещах такова, защото струвах много пари на клуба. Опитвах се да не го призная, но все пак всички сме хора. Трябва да имаш силен характер, но понякога се съмняваш в себе си. Сега виждам същото и с Пол Погба. Понякога хора, които никога не са ритали топка, обругават професионалните футболисти и говорят глупости. Аз съм нападател и всички очакват от мен голове, но аз не се мисля за типичен голаджия. Предпочитам да играя повече с топката, да давам пасове и да имам повече свобода. Ако съм вдясно, а всички са вляво, трябва да ми се доверите, защото съм видял нещо различно от останалите. Радвам се, когато треньорите разбират това и ми позволяват да се изявявам. Усещах, че Алекс Фъргюсън ми вярваше."

За титлите си във Висшата лига:

„Гордея се с тях, защото съм първият българин, успял да стане шампион на Англия. Бях толкова щастлив, че се прибрах вкъщи и правих любов с моето момиче."

За разочароващите срещи с Барселона:

„Лео Меси е най-великият. Роналдо също е брилянтен, но аз предпочитам Меси. Той чете играта, може да вкара, но и да подаде. Лео е завършен футболист, може би най-добрият за всички времена. Когато го гледам понякога ми идва да крещя името му.”

За хеттрика си срещу Ливърпул:

„Сезон 2010/11 бе най-силният в кариерата ми. Вкарвах по няколко гола на мач, а хеттрикът ми срещу Ливърпул бе запомнящ се. Особено второто ми попадение (б.а. – със задна ножица). Спомням си, че Нани центрира, а Рууни тръгна да играе за топката, но аз му извиках да ми я остави. После дори се хвалеше с това.”

Кои са били приятелите му в Юнайтед?

„Всички, бяхме като едно семейство на тренировките. Иначе всеки си имаше личен живот.”

За сър Алекс:

„Когато влезеше в стаята, всички преставаха да говорят. Неговите успехи са достойни за уважение, а и той бе много добър с думите. Може би, защото четеше много. Понякога съм влизал в офиса му, докато той чете биографията на Наполеон.”

Дали шотландецът го е питал за историята на България?

„Не много. Той можеше да говори с всеки и знаеше как да го стори. Дори, когато трябваше да ти каже, че няма да играеш в предстоящия мач.”

За славата и парите:

„Славата идва обикновено, след като сте положили много усилена работа, когато не сте се опитвали да станете известни, а да бъдете сред най-добрите футболисти. След това един ден се разхождате по улицата, а някой минава покрай теб и ти казва: "Чудесна игра днес, Берба". Или чуваш как хората говорят за теб. Това те кара да се чувстваш добре, защото си направил нещо, за да накараш феновете да се чувстват щастливи. Не ми харесват хора от „Биг Брадър”, които са известни без причина. Как това прави страната или семейството им горди? Това е лесна слава. Аз дойдох от място, на което нямахме дори хляб. Знам какво е да живееш с пари и без тях. Със славата и парите трябва да вървиш крачка по крачка.”

За най-тежкия си момент на „Олд Трафорд”:

„Загубената титлата от Манчестър Сити след техен гол в последната минута. Не можех да повярвам, че се случва. Ние вече празнувахме и изведнъж… Като цяло това бе най-лошият ми спомен. Иначе, когато нямах шанс или не съм играл добре, винаги се чувствах зле. Но когато Агуеро вкара онзи гол, бе ужасно за всички нас. Някой беше казал, че са свършили и ние вече празнувахме, но после някой каза, че са отбелязали. Пътуването до Манчестър беше ужасно. Обикновено, когато загубиш, се опитваш да се шегуваш, защото има още друг мач. Но това бе в последната минута на последния мач на сезона. Понякога лошите неща се случват.”

Дали през лято на 2012 г. е искал да напусне Юнайтед и да подпише с Фулъм?

„Никой не иска да напусне Юнайтед. Но футболистите желаят да играят и аз нямах достатъчно шансове да го правя вече. Казах на сър Алекс и той отвърна, че не може да ми гарантира това, тъй като са купили Робин ван Перси. Конкуренцията е добра, но амбицията ми да играя повече означаваше, че трябва да напусна. Не обичам да седя и да не правя нищо, въпреки че бих могъл да спечеля още един шампионски медал. Имах оферти от Фиорентина и Ювентус, но след толкова години в Англия исках да остана на Острова и да не уча нов език, нови методи на тренировки и начин на игра. Мартин Йол ме повика и ми каза, че държи да ме има в екипа си. Не можех да му откажа. Лондон, Англия, Висша, Мартин Йол – всичко бе прекрасно.”

За фланелката с надпис „Бъди спокоен и ми подай топката”:

"Преди мача, докато загрявах, отидох до тоалетната. Там реших да напиша това послание на тениската си. Всички добри идеи идват в тоалетната. Случи се спонтанно и аз не казах на никого.”

Неговият мениджър тогава каза, че не е най-доброто нещо, което може да се направи...

„Той каза това публично. Но на мен ми каза друго. Той разбра моя хумор. Но така или иначе, ако хората ми подават топката, това бе от полза за отбора. Вкарах 15 гола в първия сезон във Фулъм. Беше страхотен сезон за този отбор. Чувствах се отново щастлив, особено когато вкарах гол от воле срещу Стоук. Чувствах се уверен, макар че мразя да играя срещу Стоук, защото те винаги много се ритат. Отидох при треньора да празнувам и видях как очите му се пълнят със сълзи. Той ме прегърна много силно, обичам този човек.”

За трансфера си в Монако:

„Исках да остана в Англия, но в последната минута на трансферния прозорец Монако ме пожела, а Радамел Фалкао бе контузен. Това бе правилният избор, защото Монако е страхотно място за живеене, а и ми хареса треньорът Клаудио Раниери. Отначало не мисля, че той бе убеден в качествата ми, така че казах: "Шефе, дайте ми шанс." Той го стори и аз вкарах. След това играех във всеки мач и удължиха договора ми с още една година.”

Тогава Антъни Марсиал беше съотборник на Митко, а сега играе за Манчестър Юнайтед:

„На първата си тренировъчна сесия видях Антъни Марсиал, Хамес Родригес, Джофри Кондобия, Яник Караско и Бернардо Силва. Тези млади играчи обикаляха около мен и си мислех, че съм прекалено стар или тези момчета са твърде добри. Марсиал определено има качества и само трябва да ги развие. Нужно му е повече самочувствие, винаги му го повтарях, докато тренирахме заедно.”

За последвалия трансфер в Гърция:

„Исках да се върна в Англия, но собственикът на ПАОК, който е много запален по своя клуб, непрекъснато преговаряше с агента ми. Освен това бе на по-малко от 3 часа път с кола от София и в непосредствена близост до морето. Имахме някои проблеми с треньора обаче. В крайна сметка той бе уволнен, но за мен беше твърде късно. Феновете бяха толкова страстни и луди. Имам някои щастливи спомени от ПАОК.”

Все още ли е запален по футбола?

„Разбира се, искам да играя колкото мога. Сега ще го правя в Индия за Керала Бластърс. Дали това ще бъде ли последният ми клуб? Не знам, но се надявам да работя с Рене Мюленстийн и с младите индийски играчи. Очаквам да играя пред 50 000 зрители. Освен това гледам много футбол, особено моите бивши клубове. Наскоро бях на тренировъчната площадка на Манчестър Юнайтед. Видях Жозе Моуриньо и той беше много приветлив. Видях звяра - Антонио Валенсия. Пошегувах се с неговия английски, той също като мен е срамежлив. Стеснителен е извън игрището, но никога на терена, а това има най-голямо значение.”