„Етър Велико Търново” изказва своите най-искрени съболезнования на близките на Здравко Петрунов. Мир на праха му! Много са знаковите дати в дългата и богата на успехи история на футболен клуб „Етър”. Една от тях е 3 май 1969 г. Тогава 25 000 любители на футбола от Велико Търново и областта чакат 5 часа започването на решителната среща от първенството на Северната „Б” Републиканска футболна група. А тя е между техните любимци и водачът във временното класиране в групата до този момент „Бенковски” /Видин/. Старата столица не помни по-внушителна изява за любителите на футболната игра. Стадионът и за първи път събира рекордна публика. Още от обяд той започва да се пълни. Независимо, че мачът е от 17:30 ч., вратите му са отворени още в 12 ч. на обяд и най-нетърпеливите и желаещи да гледат мача от хубави места вече са там. На много места са се оформили „карета” за белот; свири духова музика, пеят се песни, веят се знамена. Залогът е голям, защото при победа „Етър” ще излезе на първо място в класирането с точка пред своя съперник, който също с толкова води до момента. Мачът започва, стадионът „изригва” с мощни викове „Етър, Етър – „А” група!”. Атаките на домакините започват още от първия съдийски сигнал. А гостите не са случаен отбор – още от есента са лидери в класирането. Но идва историческата 15-та минута на мача, когато атакуващият полузащитник на „виолетовите” Здравко Алексов започва поредната атака към противниковата врата, следва подаване към голмайстора Димитър Цеков, но той вижда, че партньорът му в нападението Здравко Петрунов е в добра позиция и му подава топката. Последният технично се освобождава от вратаря на видинчани Громков и праща топката във вратата му. Стадионът изригва в мощен вик „гоооол!”. Свидетели на събитието по-късно споделят, че той се е чул в Горна Оряховица, Лясковец и околните села! След гола играта се поуспокоява, двата отбора започват да играят по-предпазливо и този резултат се запазва до края на мача. Но той е достатъчен „Етър” да изпревари „Банковски” /Видин/ и да излезе начело във временното класиране в Северната „Б” група. Тази своя позиция той не изпуска до края на сезона и два кръга преди официалното завършване, той вече е за първи път в „А” група. Това става след гостуването на „Академик” /Свищов/ и равенството 0:0. Така след последния мач в Търговище и независимо от загубата от местния „Светкавица” с 0:2, „виолетовите” финишират с 49 точки, пред „Бенковски” /Видин/ с 44, „Академик” /Свищов/ също с толкова, но по-лоша голова разлика и „Чардафон” /Габрово/ с 37. Съдийската тройка на мача „Етър“ – „Бенковски“ е съставена от най-добрите по онова време – софиянците Никола Дудин, с помощници Стр. Начев и М. Савов, а дежурен секретар е М. Мирчев. След срещата той е лаконичен: „Възхитен съм от отличната организация и образцовия ред на стадиона и около него, от спортсменското поведение, при което премина тази решителна среща”. В срещата взеха участие следните футболисти: на вратата един безупречен Николай Тарапанов, пред него в защитата отдясно наляво – Стефан Грозданов, Стефан Чакъров, Йордан Ценов и Христо Димитров; полузащитници: Стоян Петров, Здравко Алексов и в нападението отдясно голмайсторът Здравко Петрунов, отляво бързоногият и неудържим Тодор Марков и като централни нападатели Димитър Цеков и Сашо Ангелов. Като резерви в мача участие вземат още Тодор Маринов и Тончо Тонев. За крайния успех на “Етър” – първото влизане на отбора в „А” група през 1969г., в другите мачове през сезона участие са взели още вратарите Бойко Ванчев и Иван Виденов, полевите играчи Величко Цончев-Вичо, Иван Стоянов, Кирил Попов, Трендафил Коцев, Иван Станков, Тодор Грозданов, Николай Йорданов, и Марин Петров. Старши треньор на отбора е Йордан Томов, а негов помощник Иван Кръстанов.
