Йоана Илиева оглави световната ранглиста на сабя за девойки до 20 г. Това стана факт, след като възпитаничката на Академия „Етрополски“ и треньора Ивайло Воденов спечели турнира от Световната купа „Аспарухов меч“ в Пловдив миналия уикенд.
Тя е едва на 17, но е един от най-големите таланти в родния спорт. Предстоят й европейско в Италия и световно в Полша за девойки по-късно тази година.
Пред Novsport.com Илиева разказва за пътя си във фехтовката до момента, за амбициите си и се връща на разочарованието от младежката олимпиада в Буенос Айрес, където загуби на 1/4-финал от унгарката Лиза Пущай.
- Само на 17, а вече си №1 в света. Какво е чувството?
- Супер е, макар че още не мога да се зарадвам. Предстоят европейско и световно тази година. Натам са насочени усилията ми. Ако се проваля, няма да има никакво значение на кое място съм в ранглистата.
- Миналия уикенд спечели "Аспарухов меч", колко трудно беше и имаш ли конкуренция в България?
- Да, особено при жените. При девойките мога да кажа, че има момичета, с които сме горе-долу на едно ниво, но в повечето случаи ги бия. Състезанието беше доста силно и съм много щастлива, че успях да спечеля.
- Какво да очакваме от теб на големите турнири този сезон?
- Отивам за медал и по-скоро за първо място! Това са целите ми. Най-важното е да играя добре. На световното медалът е задължителен, защото е крайно време да го спечеля.
- За отличие тръгна и на младежката олимпиада в Буенос Айрес, но отпадна на 1/4-финалите, отмина ли разочарованието?
- Бях много разочарована, но смятам, че ако бях взела медал тогава, щях да се успокоя прекалено и може би нямаше да я има тази амбиция, с която съм заредена сега. След загубата в Аржентина израснах много, благодарение най-вече на моя треньор. Това ме кара да си мисля, че няма от кого да загубя и няма непобедими съперници.
.jpg)
- Там те би унгарката Лиза Пущай, тя ли ти е най-сериозната конкурентка в твоята възраст?
- Да, определено. Тя е на моите години, но е в Топ 10 при жените в момента. Не игра на тези Купи, на които аз спечелих, но ще бъде на европейското и на световното. Не ме е страх от нея, но наистина тя е основната ми конкурентка.
- Защо точно сабя, как си избра оръжието, с което да се състезаваш?
- Започнах в училище. Харесаха ме. Впоследствие се запознах и с другите оръжия. Определено, не съжалявам, че избрах сабята. Тя е много по-бързо оръжие, в сравнение с останалите. Разликата е драстична и аз това искам.
- Досега във времето само мъже - братята Етрополски са имали големи успехи в този спорт у нас. Може ли да очакваме поне да се доближиш до тях?
- Ще направя всичко възможно. Има доста големи шансове да се получи.
- Когато започна да тренираш в академия "Етрополски" знаеше ли кои са Васил и Христо и как ти се отразява комуникацията с тях?
- Честно казано - не. След първата година имахме изпит, на който те присъстваха. Забелязаха ме от над 500 деца, извикаха ме и казаха: "Ти ще станеш много добра!". Тогава въобще не знаех кои са. Това беше първият ми разговор с Васил, специално. Когато взех медал от европейското, той ми се обади от САЩ, за да ме поздрави. Постоянно ми пише, чуваме се, изключителен човек. Много съм признателна, че мога да тренирам в клуб, който носи неговото име.
- Да очакваме ли квота за Токио 2020 от теб?
- Ще направя всичко възможно, но шансът е много малък, защото трябва да вляза в първите 8 жени в света. Ако не успея по ранглиста, защото мисля, че от Европа отиват само две, има квалификация, която е за едно място. Там шансът ми е по-малък. Но и това ще опитам.
.jpg)
- От какво се лишава едно младо момиче като теб, за да тренира сабя?
- От доста свободно време, от доста удоволствия - като например петък и събота вечер, когато мога да съм навън. Но успявам да ги съчетавам. Справям се добре и в училище. Смятам, че наистина си заслужава, това което правя и не съжалявам.
- А, как се справяш в училище?
- Учителите правят доста компромиси заради мен, но успехът ми е 5,50.
- Имаш ли приятел и как минава един твой ден, когато нямаш тренировки и състезания?
- Имам. Стана скоро, горе-долу две седмици преди "Аспарухов Меч" и се опитвам да съчетавам нещата. Иначе един мой ден е -училище, после тренировка и след това имам свободно време, в което мога да се виждам с приятели. Но има моменти, в които тренировките ми идват в повече и предпочитам да остана сама вкъщи.
